КОЙ ГЛАСУВА НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ? ЕВРОИЗБОРИТЕ: ВОТ-САНКЦИЯ ИЛИ ВОТ АНТИ-БУШ

Празно европейско изборно бюро, към което несигурно се насочва избирател и несмело пита: “Има ли някой?...” Вътре обаче няма никой, защото изборната комисия в съседство гледа откриването на Евро 2004 г. С тази карикатура “Тан” от Женева илюстрира приключилите избори за Европарламент, тя е препечатана и от “Курие Ентернасионал”.

Същата оценка се прокрадва и в отговора на германския философ Хабермас пред “Кориерe дела Сера”. Според Хабермас “европейското съзнание еволюира доста по-бавно от действителността”. Той подчертава, че липсва кураж и ангажираност сред политическите партии. С изключение на Зелените, заявява Хабермас, още няма европейски политически партии, способни да съчетаят действия и интереси с транснационално значение...

“Пелрен” изказва съжаление, подобно на повечето седмични издания, за “победата на въздържалите се от гласуване” във Франция и другите европейски страни. “Политис” съзира в това присъда “над една технократска и неолиберална Европа”. Според “Юманите Ебдо” дезертирането от изборните бюра показва стъписването на много “европейци от низините”, които имат усещането, че Европа се прави без тях и срещу тях. И как биха могли да мислят другояче, пита изданието, щом само дни след изборите държавни и правителствени ръководители се събраха в Брюксел, за да приемат конституция с либерална насоченост, без този въпрос дори да е дебатиран от основните партии.

В репортаж от Полша, специалният пратеник на “Поен” отбелязва, че нито един от новоизбраните евродепутати не смята, че ще гласува в името на ЕС. “Ние трябва да поправим несправедливостите, причинени на нашата нация”, повтарят полските избраници. Коментатор на “Поен” подчертава, че каквото и да си мислят някои, но тези избори са предупредителен сигнал. Вярно е, че моментът е исторически, че имаме нов парламент, който трябва да изразява интересите на 450 млн. души. Но как да не забележим, пише “Поен”, че футболът на Евро 2004 изтласка на заден план неуспешните евроизбори? Изданието добавя: “Народите, управлявани от лявото, избраха дясното, а тези, управлявани от дясното – лявото. Ето защо може да се каже, че европейската идея нищо не спечели от този изборен маскарад...”
“Експрес” добавя, че при това раздаване на картите суверенисти и популисти стават арбитри и това е същината на “евроскептичната ипотека”.

Според сондаж, оповестен в днешния “Сънди Таймс”, 49 % от британските избиратели ще гласуват против Европейската Конституция... А едва 23 % са “за” нейното приемане. “Всъщност, пише коментатор на “Нувел Обсерватьор”, единствената Европа, която властва над умовете, е тази на спестовните касички. Това дори не е евроскептицизъм, твърди изданието, а е “европужадизъм”, сиреч евтин популизъм, основаващ се върху търсенето на максимални изгоди и отказ от всякакви отговорности. Популизъм в най-отвратителната му форма”...

Сп. “Мариан” обаче твърди, че ако тези избори са показали нещо, то е, че е възможна друга политика. Изданието припомня за една снимка от навечерието на войната в Ирак, когато на Азорските острови Буш беше наобиколен от ухилените Блеър, Аснар и Баросо. Аснар е вече пометен от сцената, пише изданието, а португалецът Баросо понесе съкрушителен удар... Остава Берлускони, чиято партия все повече отслабва, въпреки едностранната медийна пропаганда.

Полското социалдемократическо правителство е размазано. В Унгария консерваторите прогресират, но те заеха позиции срещу войната в Ирак. Така че европейците, освен вот-санкция, смята “Мариан”, показаха каква Европа искат и това беше масивен вот анти-Буш.

По повод на американския президент, “Журнал дьо Диманш” публикува жестоката формула, дадена му от Ал Гор. Според него “Буш е най-непочтеният президент след Ричард Никсън, който генерира повече гняв и омраза срещу САЩ от всеки друг лидер за нашите 228 години съществуване”.

“Икономист” оспорва паралелите, правени между президента Рейгън и Буш-младши. Според изданието в момента имаме по-скоро “ерзац-рейгънизъм”, доколкото е налице рекорден бюджетен дефицит след раздадени огромни субсидии на фермерите, за фалиралото здравеопазване и други експанзионистични дейности на управлението.

“Енрокюптибл” говори за истински гняв “анти-Буш” в света на образите и интернет. Сюзън Зонтаг описва “шока и ужаса”, надигнали се из цял свят, след публикуването на снимките от затвора “Абу Граиб”. Итало-швейцарският художник Джани Моти на последния Ролан Гарос е представил следната инсталация: той се е появил на турнира с вързани отзад ръце и качулка на главата като иракските затворници от снимките. Разбира се, той е бил задържан от охраната, но обилно фотографиран, което компенсира съдебното решение за забрана да посещава мачове по тенис в период от 3 г.

“Монд” пък прави репортаж от Америка, в който разказва, че Буш има фенове сред пънковете, които доста необичайно свързват бунта и капитализма. Майкъл е един от тях и живее в Ню Джърси, където все още може да се пуши в кафенетата. Лично той не пуши, но държи в ръка голяма халба “Гинес”, има бръснат череп и мускулатура на боксьор тежка категория. Ако трябва, пънкът Майъл е готов да отиде в Ирак и да се бие, защото не иска самолети да падат върху американските домове. Истинските бунтари днес са неоконсерваторите, заявява пънкът Майкл пред в. “Монд”....

rfi