СЛЕД ИЗБОРИТЕ В БЕЛАРУС

В Беларус за победител в президентските избори беше обявен Александър Лукашенко, последният диктатор в Европа. Централната избирателна комисия съобщи, че той е получил близо 83 процента от гласовете, а ръководителят на опозицията Александър Милинкевич – едва 6 процента. Милинкевич вече нарече изборите фарс и призова за нови протести тази вечер. Корнелия Рабиц коментира:

Беларуският президент Александър Лукашенко остава на поста си. Този резултат от изборите едва ли изненада някого. Лично и с помощта на мощния апарат на държавна сигурност авторитарният държавен глава направи всичко възможно за постигане на желания резултат. В т.н. предизборна кампания масово бяха задържани членове на опозицията, бити демонстранти и преследвани независими журналисти. Докато Лукашенко присъстваше във всички медии и в масови изяви, то на обществеността ставаше все по-трудно поради цензура и репресии, да опознае съперниците му като възможна алтернатива.

Ето защо получените от Александър Милинкевич шест процента трябва да бъдат оценени като успех.  Въпреки целия тормоз през последните седмици 58-годишният Милинкевич успя да извърши чудо.  Той упорито се застъпваше за демократична промяна, из цялата страна ходеше от врата на врата и успя да си спечели международно уважение.  В Брюксел, Страсбург и Берлин той си създаде контакти. Милинкевич може да обидени независимите сили в Беларус, естествено ако режимът на Лукашенко му позволи.

Александър Лукашенко ще продължи да ръководи по същия начин своята до голяма степен изолирана страна. На Запад в ЕС и в СЩ констатират, че в момента мнозинството в Беларус не желаят промяна към демокрация. Президентът Лукашенко се радва на симпатиите на широки слоеве от народа и това въпреки или може би тъкмо поради репресивната си политика. На демокрацията се гледа като на експеримент с неизвестен резултат. Много от гражданите на Беларус я считат за синоним на хаоса и на упадъка. Погледът към съседна Украйна подхранва тези опасения и медиите в страната допринасят за засилване на тези предубеждения. Ден след ден на хората се внушава, че свободния обмен на стоки и идеи е нещо упадъчно, и ще обрече  народа на мизерия.

Благодарение на руската подкрепа икономическите условия остават стабилни, макар и на сравнително ниско равнище. Също и това се тълкува в полза на президента. 51-годишният Александър Лукашенко бетонира още повече властта си. Доброволно той няма да отстъпи повече. В непосредствена близост до границите на ЕС вече възникват условия подобни на положението в Северна Корея. И тъкмо затова Европа и СЩ трябва да разберат, че внос на революция отвън няма смисъл. Въпреки това западните демокрации имат известна възможност да окажат влияние.  Те могат да изолират още повече Лукашенко и режима му. Те могат да канят студенти на обучение, да отпускат стипендии, да насърчават независими проекти в Беларус.

Бърза промяна на политическото съзнание не е възможна никъде по света. Европа се нуждае от търпение, търпение трябва да проявят и независимите сили в Беларус.