ПРЕДПАЗНИТЕ КЛАУЗИ И ОРЯЗВАНЕТО НА БЪДЕЩИТЕ ЕВРО-ПАРИ СТАВАТ ПО-ВЕРОЯТНИ СЛЕД БЕЗКОМПРОМИСНИЯ ДОКЛАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА ЗА ФАР-СКИТЕ НИ ПРОЕКТИ

Изводите на Европейската сметна палата за фиаското на проектите по ФАР у нас имат отношение към предпазната клауза за вътрешния пазар и засилват възможността за ограничаване на евро-фондовете за България и Румъния, коментираха пред Портал ЕВРОПА експерти по европейска интеграция.

Това според тези експерти се доказва от ключовите думи в доклада – които са: липса на капацитет и качествени проекти.

Европейската сметна палата критикува усвояването на средства по програмата ФАР в България и Румъния. В англоезичната версия на този документ (виж знаменцето долу и горе, бел.ред.) можете да видите изводите и препоръките в доклада в оригинал.

Сметната палата препоръча на Европейската комисия да възприеме един по-реалистичен подход за възможностите за реализиране на проекти в България и Румъния.

В отговора си ЕК изтъкна, че повечето от цитираните в доклада недовършени проекти вече са приключени, а междувременно България и Румъния са засилили административния си капацитет. Комисията признава част от забележките като основателни, но прехвърли част от отговорността върху София и Букурещ, както и върху Европейската банка за възстановяване и развитие, която също е трябвало да упражнява контрол.

Основната критика към българските власти е, че парите само частично са били използвани за съответните цели или въобще не са били използвани.

Сметната палата всъщност критикува Европейската комисия, която одитира проектите.

EUobserver обобщи, че еврофондовете “потъват по тръбата” в България и Румъния и попадат в “черна дупка”. Изданието обяснява на международните си читатели, че Европейската комисия разпределя сериозните суми на страните-кандидатки, с цел те да подготвят администрациите за членството в ЕС, както и да стимулират икономическото развитие.

Докладът критикува Европейската комисия за “цялостното управление на инвестиционните проекти”, подчертава  EUobserver. Като пример изданието посочва, че българската прокуратура е получила компютърна система за милион и осемстотин хиляди евро, 37 работни места от която обаче не са използване, а... прибрани в склад, докато българската гранична полиция изглежда не особено въодушевена да използва джиповете, осигурени с европейски пари. Цитира се докладът, според който граничните полицаи в България използват обикновено руски високопроходими автомобили, струващи една трета от цената на колите, осигурени по ФАР, които имат по-евтини резервни части.

Говорителка на ЕК казала в ответ, че докладът не е констатирал нито един случай на измама и злоупотреба, което показвало, че “Румъния и България са работили много ефикасно за предотвратяване на злоупотреби” с ФАР-ски пари.

Палатата обаче предупреждава, че след присъединяването, механизмите на самата ЕК да контролира и евентуално парира в аванс предпоставките за корупция ще изчезнат – понеже Букурещ и София ще получат самостоятелна отговорност за управлението на европейските фондове без “опеката” на Брюксел. Затова според Европейската сметна палата двете държави трябва да подобрят собствения си административен капацитет и контрол за предотвратяване на “нередности”.

Според EUobserver членове на Европейската сметна палата подкрепят идеята на Комисията за временно изключване на Румъния и България от получаване на средства по европейски фондове, ако администрацията им не “в ред” преди присъединяването. EUobserver цитира и български и румънски дипломати, които уверявали, че страните им правят “всички възможни усилия”, така че да бъдат готови да усвояват европейските пари още от началото на членството.

Портал ЕВРОПА припомня, че предупрежденията за слаба усвояемост на средствата от европейските фондове не са от вчера – Ален Серванти от Европейската комисия констатира тревожната тенденция в интервю за Портал ЕВРОПА през юни. От друга страна, шефът на Делегацията на ЕК Димитрис Куркулас отхвърли преди няколко месеца тезата за непрозрачни търгове за предприсъединителните фондове и предупреди, че след присъединяването отговорността ще е изцяло в ръцете на българските власти.

През май стана ясно, че Европейската сметна палата не ни признава плащания за 64 млн. лв., направени по програмата САПАРД  през 2004 г. Дни след това министърът на земеделието Нихат Кабил обяви, че дава на МВР сигнали за изнудване по САПАРД от страна на посредници, предлагали услугите си за съдействие при одобряването на проекти по тази програма.