АДМИНИСТРАЦИЯТА НА СИМЕОН ЗАКЪСНЯВА С ПРИЛАГАНЕТО НА ЕВРОЗАКОНИТЕ

Държавата закъснява с административните мерките по прилагане на законите ни и заради това Брюксел ще ни критикува в окончателния доклад за напредъка на България към ЕС, стана ясно на пресконференция, дадена от министъра по европейските въпроси и главен преговарящ Меглена Кунева в четвъртък. Тя отчете, че след като е било спряно допълнителното материално стимулиране на чиновниците заради неприети нормативни актове, в министерствата на икономиката и на околната среда, на финансите и на земеделието са напреднали много и ще си вземат парите със закъснение

90% от българското законодателство е вече хармонизирано с европейските стандарти, но липсва приложение на тези закони. Затова и оценката в редовния доклад в Брюксел ще бъде положителна по отношение на хармонизацията, но няма да е положителна за приложението им, каза Кунева след първото заседание на Съвета по мониторинг и контрол по плана за действие по хармонизацията. Планът на действие беше прие в началото на годината и съдържа 734 мерки, разделени в няколко сфери - нормативни актове, административен капацитет и координация.

Заради забележителния напредък в законодателството ни, и въпреки изоставането в осигуряването на нов стандарт на администрацията, на срещата си с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген на 1 септември Кунева ще настоява подписването на договора за присъединяване да се случи колкото се може по-бързо през 2005г.

Черната точка за парламента са липсата на омбудсманът и комисия за защита от дискриминация

Министър Кунева не очаква проблеми по изпълнението на отделните глави в редовния доклад, но изтъкна като основен проблем липсата на органи, които да изпълняват приетите закони.

Важен за политическите критерии са изборът на комисия за защита от дискриминация и изборът на омбудсман, отбеляза министър Кунева и посочи като липсата на такива органи като важни пропуски. Тя не пропусна да отбележи, че тези проблеми са били поставяни многократно и призова народните представители да стартират новия политически сезон с разрешаването им.

"Не може да имаме закон за антидискриминация, а да нямаме орган, който да го изпълнява. Това е абсолютно несъстоятелно," възмути се министърът.

До края на март България трябваше да има избран обществен защитник. На два пъти през май парламентът се провали за втори път при избора на омбудсман, защото НДСВ и ДПС се опитаха да наложат политическата кандидатура на проф. Петър-Емил Митев. Още при откриването на първата процедура, правозащитни организации настояха да се проведат широки консултации извън партийните централи, за да се излъчи консенсусна и за обществото фигура. Политиците не приеха този вариант и се провалиха.

В Народното събрание не можаха да приключат в срок и пазарлъците за състава на комисията по приложение на приетия още миналата есен закон за защита от дискриминация, чийто мандат е петгодишен. Според анализатори проблемът е сред самите коалиционни партньори, които не могат да се разберат НДСВ или ДПС да нареди повече свои хора в комисията, която може да налага сурови глоби за дискриминация. Комисията ще се състои от 9 души, от които Народното събрание избира 5-ма от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът назначава останалите 4-ма в комисията.

Правителството бави промените в закона за личните данни

Проектът за промяна на закона за защита на личните данни още е в Министерски съвет и забавянето му пречи на изпълнението по важната глава "Свободно движение на капитали", изтъкна още евроминистърката.

Законът предизвика хаос със задължението всеки бизнесмен да се регистрира като администратор на лични данни. Промените са необходими спешно и за укрепване на административния капацитет на комисията, която затъна в бумащина и регистрации, вместо да се заеме с контрола върху злоупотребата с лични данни.

Освен това, сегашният закон се използва от администрацията да отказва достъп до информация, когато общественият интерес налага разкриване на лични данни. Пример за това бе скандалът с евтините ведомствени жилища на високопоставени чиновници в МС.

Земеделското ведомство може да провали договорени пари за производителите

Министър Кунева заяви, че по време на преговорите с европейските партньори българската страна е успяла да получи директни плащания и "прекрасни" условия по отношение на финансовата рамка. Кунева обаче отново предупреди, че ако няма органи, които да ги прилагат, няма да можем да се възползваме от директните плащания и призова те да бъдат изградени още през 2006 година, а не да се изчаква 2007 г.

Директните плащания на ЕС се прилагат за земеделските производители чрез съответни национални агенции.

Кунева отправи упреци към Министерството на земеделието заради двугодишното забавяне на изготвянето на закон за ветеринарното дело, който още не е внесен в кабинета. "Тук има основание за търсене на отговорност," посочи евроминистърката.

"Говорим за европейското споразумение за асоцииране, действащо в момента, чрез което 2007г. ще се либерализира търговията напълно. Говорим колко е важно за нашия пазар да се развива навън, но ако ние нямаме действащи механизми по отношение на ветеринарната сигурност и безопасност на нашите продукти например, ние няма да можем да се възползваме от това, което сме извоювали по европейското споразумение за асоцииране. Страната трябва да е готова, за да може да се възползва от постигнатото," подчерта Кунева.

КЗК ще бъде под наблюдение

Евроминистърът няма никакви съмнения, че в оценката си Брюксел ще запише, че България ще се справи с конкурентния натиск през 2007 г. Нещата вървят добре, добре функционира комисията за защита на конкуренцията, посочи още министърът и добави, че министерството на финансите изпълнява своите ангажименти по отношение на държавните помощи. Тя направи уговорката, че Комисията за защита на конкуренцията ще бъде много внимателно следена, за да се види административният капацитет по прилагане на законодателството.

По отношение глава "Околна среда" и упреците, че бизнесът трябва да изпълнява непосилни "поети вече ангажименти" за сроковете, в които България трябва да въведе европейските екостандарти в промишлеността , Кунева посочи, че преговорната позиция на екоминистерството е съгласувана с министерство на икономиката, което гарантира развитието на бизнеса, както и с позицията на неправителствения сектор. Според нея държавата е успяла да намери баланс на интересите при финалното договаряне с Брюксел.