НАПРЕЖЕНИЕ В ЕС ПРЕДИ СРЕЩАТА С РУСИЯ
Напрежението в Европейския съюз заради подхода, който трябва да бъде възприет към ставащата все по-агресивна Русия, се покачва рязко броени дни преди срещата на върха с президента Владимир Путин, като новите страни членки засилват натиска за по-твърд курс, коментира днес вестник "Файненшъл таймс", цитиран от Mediapool.
На напрегната среща на посланиците на страните членки в Брюксел миналата седмица Литва блокира плановете за откриване на преговори за ново рамково споразумение с Русия и си навлече гнева на Германия, която в момента е ротационният председател на съюза.
Преди това вето върху старта на преговорите наложи Полша, която протестира срещу руската забрана за внос на полски храни. Литва посочи по-широк кръг от причини като основание за отказ от преговори.
На предишната среща на върха ЕС и Русия използваха съвместна декларация, за да подчертаят сферите на съгласие. Подобна декларация обаче не се планира за петъчния форум в руския град Самара, в който ще участват германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу.
"Нещата наистина стоят зле", казва европейски представил за отношенията с Русия. "Не бива да се опитваме да прикриваме тоя факт като се правим, че постигаме споразумение - по-добре е да няма никакви резултати".
Дипломати разказват, че на срещата в Брюксел германският посланик Вилхелм Шьонфелдер няколко пъти е попитал литовците какво се стремят да спечелят с блокирането на преговорите с Русия, които трябва да обхванат широк кръг въпроси - от енергетиката до човешките права.
От присъединяването си към ЕС през май 2004 г., бивши комунистически страни като Полша и Литва се опитват да убедят ЕС да се отмести от традиционната линия, установена от големи страни членки като Франция, Германия и Италия, да се дава приоритет на топлите отношения с Москва.
"При сегашните обстоятелства е безсмислено да продължаваме с тези преговори", казва висш литовски представител пред "Файненшъл таймс". "Ние трябва да използваме тази среща на върха, за да получим някакви осезаеми резултати от руснаците, вместо да търсим стратегическо партньорство без ясно съдържание или преговори заради самите преговори".
Той посочва също, че по-конфронтационният подход на Москва в последните месеци е изместил центъра на тежестта в самия европейски дебат, намалявайки натиска върху Полша да даде зелена светлина за старта на преговорите.
Последната промяна ще е тази седмица, когато Никола Саркози сменя Жак Ширак като президент на Франция. Много европейски представители очакват Саркози да заеме по-твърда линия спрямо Кремъл.
Напрежението в отношенията с Москва вече се нагнети в хода на пререканията на Русия с Естония, когато руски демонстранти обградиха естонското посолство в Москва и жп връзките между двете страни бяха прекъснати.
Литва също така се оплаква, че Русия е преустановила за 10 месеца доставки за електроцентрала.
Русия продължава да твърди, че полските продукти не отговарят на санитарните норми, че Естония е извършила "светотатство", демонтирайки военен паметник от съветско време и че необходимостта на ремонт налага петролопровод до Литва да бъде спрян.
Словенският министър-председател Янез Янша, който участва в "мини-срещата" на върха с Мркел и Барозу, разказва за изданието, че германският канцлер и новият френски президент ще помогнат на ЕС да постигне единство по отношение на Русия. "На Москва обаче ще е необходимо време, за да осъзнае този факт", добавя Янша.
(по Mediapool)