ВСЪЩНОСТ ИЗТОЧНИКЪТ НА "РОЙТЕРС" Е ПРАВ

Тепърва ще ни оценяват за еврофондовете и земеделието. Юнският доклад не е последната летва. Посланието на ЕК е ясно - въпросът е вярваме ли, че има реформи.

НОВИНАТА: Европейската комисия сериозно обмисля да препоръча да се спре част от финансовата помощ за новата страна-членка България заради опасения от корупция и лоша администрация. Това предаде вчера РОЙТЕРС като се позова на високопоставен служител на ЕК.

ОПРОВЕРЖЕНИЕТО: Днес говорителят на ЕК по въпросите на земеделието Майкъл Ман нарече информацията, че земеделските субсидии за България ще бъдат орязани "чиста спекулация". От кабинета на еврокомисаря по регионалната политика Данута Хюбнер също отхвърлиха твърденията, че ограничаване на парите от фондовете, свързани с регионалното развитие, изобщо са били дискутирани.

Всъщност казаното от ЕК днес не опровергава това, което е споделил пред РОЙТЕРС неназованият високопоставен служител в Комисията. Той на практика заключи, че Букурещ изпреварва София по борба с корупцията и по административната реформа, при това въпреки факта, че в България има „стабилност", а Румъния преживя сериозно политическо напрежение. Източникът формулира и притесненията в Брюксел от това, че с европарите може да се злоупотреби и обясни, че има механизми, с които това може да се контролира.

Днес ЕК с основание уточнява, че очакваният в края на юни или началото на юли доклад (министър Грънчарова каза, че докладът можел да закъснее със седмица след предварително оповестената дата 27 юни) не се отнася до „спиране" на земеделските субсидии или на парите за регионална политика. Юнският доклад цели друго - той ще отчете как България и Румъния са изпълнили поетите от тях ангажименти по отношение на корупцията, правосъдието и организираната престъпност.

По Договора за присъединяване има три вида защитни мерки: по отношение на икономиката, на вътрешния пазар и на правосъдието и вътрешните работи. Те важат до три години след присъединяването и се отменят, когато ЕК прецени, че проблемите са решени. Помним - защитните мерки в областта на правосъдието и вътрешните работи можеха да бъдат приложени и преди присъединяването, което ни се размина.

Сега, в юнския доклад, също няма да бъде предложено задействането на предпазна клауза за правосъдие и вътрешни работи - както предположиха редица публикации през последните дни, цитирани и от Портал ЕВРОПА. Принципно, ако ще се предлагат клаузи, решението следва да бъде взето лично от председателя на ЕК Жозе Барозо.

Що се отнася до еврофондовете, както уточнява Европейската комисия, евентуални финансови „корекции" на сумите, предвидени за усвояване у нас по тях, са нещо съвсем отделно и правилата се отнасят до всички страни-членки в еднаква степен.

Какви са механизмите?

Европейското законодателство предвижда различен вид контролни мерки за селскостопанските фондове. На първо място, страните-членки са задължени да разполагат с акредитирани и ефикасни разплащателни агенции за гарантиране на доброто управление и контрол върху селскостопанските разходи. На второ място от страните-членки се изисква да имат функциониращи системи за контрол, и по-специално - функционираща Интегрирана Административно Контролна Система (ИАКС), по отношение на преките плащания в полза на селските стопани и част от разходите за развитие на селските райони, предимно с оглед избягването на неправомерните практики и нередовните плащания. На трето място, ако страните-членки не разполагат ефективни системи за контрол от този вид, въз основа на задължителните европейски норми Комисията може да вземе решение за последващи мерки и да наложи финансови корекции посредством процедури за минаване по сметка. В такъв случай Комисията отказва да финансира част от селскостопанските разходи. И накрая, ако Комисията заключи, че е налице нарушение на общностните разпоредби или злоупотреба с Европейските фондове, тя може временно да прекрати или намали размера на авансовите плащания за отделните случаи.

От ЕК днес казват, че Комисията има право да наложи ограничение върху една четвърт от парите за земеделските производители, ако не сме готови с разплащателната агенция, обаче механизмът това да стане е относително сложен. Днес говорителят на ЕК по въпросите на земеделието Майкъл Ман каза, че намаляването на агро-парите може да стане след предложение на комисаря по земеделието Мариян Фишер Бойл, но подобни дискусии до този момент не са водени. Напредъкът ни по разплащателната агенция за земеделието ще бъде отново проверен от евроексперти през лятото, научи Портал ЕВРОПА: ако няма напредък, може да има санкции - и естествено тази експертна проверовъчна мисия е различна от така наречения „механизъм на сътрудничество и оценка", утвърден на 13 декември миналата година, който се прилага в сферата на правосъдието, престъпността и корупцията по шестте "benchmarks".

Относно структурните фондове, европейското законодателство предвижда четири вида контролни мерки, които биха могли да доведат до финансови корекции. На първо място, всяка страна-членка трябва да предаде оперативни програми, определящи как ще бъдат изразходвани фондовете по сектори. Тези програми трябва да бъдат одобрени от Комисията преди да се осъществят съответните плащания. Преди официалното одобрение на програмите от страна на Комисията не могат да бъдат правени никакви авансови плащания. Второ, всяка страна-членка трябва да докаже, че разполага с подходящи органи за управление, сертификация и одит. Ако Комисията прецени, че тези органи не функционират ефективно, не могат да бъдат осъществявани никакви плащания. На трето място, съответното изплащане от фондовете по дадена програма или програми може да бъде прекъснато или временно или окончателно прекратено, ако въз основа на направените от Комисията констатации тя изрази подозрения или представи доказателства за неправомерни, включително корупционни, практики. В заключение, освен тези разнообразни предпазни мерки във връзка с Европейските фондове, могат да бъдат наложени финансови корекции и в случай на установяване на индивидуални или системни неправомерни практики при провеждане на редовния последващ контрол.

Комисар Данюта Хубнер, която отговаря за регионалната политика на ЕС и свързаните с нея фондове, не е предлагала ограничаване на финансирането за България, съобщиха днес БГ-медиите.

Защо днешните реакции не са опровержение, а само потвърждават тревогата?
 
Не ми е известно и не мога да потвърдя вчерашната информация на агенция "Ройтерс", че България може да не получи пълната субсидия до 2013 година заради корупция и лошо управление, каза министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, цитирана от „Нетинфо". По БНР пък говорителят на ЕК по въпросите на земеделието Майкъл Ман нарече „чиста спекулация" информацията, че агропарите за България ще бъдат отрязани.

Тези днешни изявления обаче не опровергават това, което източникът на РОЙТЕРС е предположил. Вчера авторитетната агенция цитира високопоставен служител в ЕК, според когото заради неуспешните реформи и слабата администрация в България - впрочем, не и в Румъния - може да се стигне до по-малък поток пари от Структурните фондове за нашата страна.

Изглежда действително в ЕК има притеснения и подозрения за прозрачността и целесъобразността, с които в България ще се харчат парите на европейския данъкоплатец. Без значение е дали те ще бъдат изречени точно на 27 юни или по-късно, но неминуемо формулирането им ще доведе и до действия от страна на ЕС.

Наблюдатели казват, че предложението за задействане на предпазни клаузи няма да бъде направено по политически причини: ако няма клаузи, значи ЕС е бил прав в преценката си, че през 2007 година България и Румъния ще са готови за ЕС. Но това изобщо не изключва предприемането на някакви реални мерки - каквито и да са те - в посока послание към гражданите от типа, „Наистина внимаваме да не се злоупотребява с парите на европейските данъкоплатци". Даже логиката сочи, че политически такова действие също е от полза за самата ЕК. 

За момента Комисията не казва как и какво ще предприеме. И това е съвсем естествено. Просто не е дошъл моментът. Но посланието е ясно - ЕК казва, че въпросът е в доверието - доверието на българското общество в родната съдебна система, доверието на другите страни-членки, че срещу корупцията се подхожда с еднакъв аршин, следователно - че европейските компании могат да инвестират у нас.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ОТ ПОРТАЛ ЕВРОПА:

• КАКВО ГЛАСЯТ ЗАЩИТНИТЕ МЕРКИ?
• КАКВИ СА АНГАЖИМЕНТИТЕ НИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДПАЗНИТЕ КЛАУЗИ?

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ НА ПОРТАЛ ЕВРОПА ПО ТЕМАТА ВИЖТЕ ПОД ТОЗИ МАТЕРИАЛ В ИЗБРАНИ ЛИНКОВЕ.