РЕДОВНИЯТ ДОКЛАД ЗА 2004 - ПОЛИТИЧЕСКИ КРИТЕРИИ [превод на български език]

Contents
	1. Политически критерии
	1.1. Демокрация и правова държава
	1.2 Права на човека и защита на малцинствата
	1.3 Обща оценка

Политическите критерии за присъединяване, формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през м. юни 1993 г., на които трябва да отговарят страните-кандидатки, гласят, че страните следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, правова държава, спазване на правата на човека и зачитане и закрила на малцинствата.”

В Становището си от 1997 г. относно молбата на България за членство в ЕС Комисията заключи:

“България е изградила демократични институции и тяхната стабилност вече изглежда сигурна. Те трябва да бъдат укрепени чрез практики, които са по-тясно обвързани с правовата държава на всички равнища на държавния апарат. Свободните и честни избори доведоха до смени на правителството през 1994 г. и 1997 г.
Продължават да съществуват слабости във връзка със зачитането на основните права, но избраното през м. април 1997 г. ново правителство обяви поредица реформи във вярната посока. Трябва да се положат значителни усилия за борба срещу корупцията, подобряване на съдопроизводството и осигуряване на по-пълна закрила на личните свободи, особено като се има предвид, че все още са твърде чести злоупотребите със служебното положение от страна на полицията и тайните служби.
Въпреки че турското малцинство изглежда добре интегрирано, не може да се каже същото за ромското (циганското) население.
Подобренията след идването на власт на новото правителство показват, че България е на път да изпълни политическите условия, определени от Европейския съвет в Копенхаген.”

В Редовния доклад за 2003 г. Комисията установи, че:

“България продължава да изпълнява политическите критерии от Копенхаген.
Беше постигнат напредък с приемането на Програма и План за действие за изпълнение на Стратегията за модернизация на държавната администрация, които целят консолидиране на законовата рамка в тази област. В бъдеще са необходими допълнителни усилия, за реформа на публичната администрация и  постигане целта на България да има квалифицирана и ефикасна държавна служба в средносрочен план, както и да се осигури ефективно прилагане и привеждане в изпълнение на acquis, когато България се присъедини към Европейския съюз.

Общият процес на реформа на съдебната система продължава в съответствие с План 2002. По-специално, измененията на Конституцията относно статута на магистратите представляват стъпка напред. Други законодателни мерки целят намаляване продължителността на съдебните процедури и засилване на съдебния контрол за изпълнение на решенията. Въпреки това, обаче са необходими допълнителни усилия за реорганизиране на Следствената служба като част от изпълнителната власт, в съответствие с най-добрите практики в държавите-членки. Необходимо е България да гарантира, че бюджетът за съдебната система е адекватен за гладкото й функциониране.

Корупцията остава проблем и България следва да положи съществени усилия за изпълнение на мерките в това отношение. Борбата срещу корупцията остана на високо място в политическия план и допълнителни мерки бяха приети в този контекст.
България продължава да зачита правата на човека и основните свободи.

Правната рамка за убежище и закрила на детето се подобри значително. Въпреки това, обаче условията на живот на децата, настанени в институции, се промениха в незначителна степен през предходната година. По отношение на хората с психически увреждания необходимата законова рамка все още липсва, особено забрана на произволно задържане в специализирани институции. Въпреки някои усилия за справяне със ситуацията, условията на живот в институциите за хора с психически увреждания са трудни и възможностите за рехабилитация и терапия са оскъдни.

Необходими са по-нататъшни усилия за справяне със ситуацията по отношение на унизителното отношение от страна на полицията и трафика с хора. В областта на социалните и икономически права може да се отбележи значителен напредък по отношение на равните възможности и антидискриминацията.

План за действие за изпълнение на “Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество” представлява положителна стъпка, като беше осигурена специфична бюджетна подкрепа за мерките в областта на антидискриминационната политика, образованието, културата, жилищното настаняване, заетостта и социалната защита. Сериозни и устойчиви усилия са необходими за борбата с дискриминационното отношение и поведение, както и да се подходи към широкоразпространено неблагоприятно социално положение, в което се намира ромската общност”.

Разделът прави оценка на развитието в България от гледната точка на политическите критерии от Копенхаген, включително цялостното функциониране на изпълнителната власт и съдебната система в страната. Това развитие е тясно свързано в редица отношения с промените в способността на България да прилага достиженията на правото на ЕС, особено в областта на правосъдието и вътрешните работи. По-конкретни данни за развитието на способността на България да прилага достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи могат да се намерят в съответната част (Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи) в част Б, точка 3.1 от настоящия доклад.