Петима кандидати за пръв председател на Европейския съвет

Дни преди да стане ясно кой ще бъде първият титуляр на новия най-висок европейски пост, Портал ЕВРОПА запознава своите читатели с шестимата политици, чиито имена се споменават най-често като вероятни кандидатури за председател на Европейския съвет.

Почти сто министри от ЕС се събират на 16 и 17 ноември 2009 г. в Брюксел на Съвет по външните работи, отбраната и развитието, за да обсъждат кандидатурите за новите най-високи постове в ЕС, които се въвеждат с влизането в сила на Договора от Лисабон.

Медиите накратко ги наричат "президент" и "външен министър" на ЕС - става дума за председател на Европейския съвет и върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност.

Очаква се двете имена да бъдат обявени "в комплект" на 19 ноември 2009 г. (четвъртък), за когато е планирана вечеря на европейските държавни ръководители. Според европейски медии лидерите на ЕС изглежда са се споразумели за бъдещия президент, обаче все още няма консенсус относно външния министър.

Очаква се единият пост да получи европейската десница, а другият да се падне на левицата.

Наред с това Швеция - която е ротационен председател на ЕС - трябва да намери подходящ титуляр на поста генерален секретар на секретариата на Европейския съвет - сред залозите тук са политическият (ляво-дясно) и географският (Източна - Западна Европа) баланс, равенството на половете, както и съотношението на влияние между малките и големите държави-членки.

Председател на Европейския съвет

Най-вероятните имена за пръв титуляр на този пост са тези на министър-председателите на Холандия Ян Петер Балкененде и на Белгия Херман Ван Ромпуй.

Ян Петер Балкененде, християндемократ. Премиер на Холандия от 2002 г. Балкененде е сред малцината европейски ръководители, които са се задържали във властта толкова продължително време. В момента е начело на своя четвърти кабинет, чийто мандат изтича през 2011 година. Чуждестранните медии често го наричат "холандския Хари Потър" – заради физическата му прилика с литературния и филмов герой.

Херман Ван Ромпуй, християндемократ. Премиер на Белгия от 2008 г. Ван Ромпуй сложи край на почти едногодишната политическа криза в страната. Демонстрира завидни качества като медиатор на сложния белгийски вътрешнополитически пейзаж. Шансовете му да бъде избран на новия пост зависят от това, с какви реални права ще разполага председателят на Европейския съвет: ако са скромни, подходящ става именно слабо известният извън Белгия Ромпуй.

Жан-Клод Юнкер, християндемократ. Вече 14 години министър-председател на Люксембург – най-дълго служилият действащ премиер в Европа. Юнкер е и министър на финансите в страната си и оглавява Еврогрупата на финансовите министри от Еврозоната. Той е сред „бащите” на Маастрихтския договор, както и инициатор на клаузата за неучастие (opt-out). Българският първи дипломат Румяна Желева заяви, че София подкрепя именно Жан-Клод Юнкер за председател на Европейския съвет. По думите на Желева обаче, страната ни би подкрепила и други кандидати „в името на консенсуса”.

Вайра Вике-Фрайберга, експрезидент на Латвия – първата жена на този пост в страната си, при това по време на мандата й страната се присъединява към ЕС и НАТО през 2004 година. Латвийското правителство официално я номинира за председател на Европейския съвет. През 2006 г. тя се включи в надпреварата за генерален секретар на ООН. Макар че за няколко жени се смята, че са в списъка на възможните кандидати, нито една от тях не е сред фаворитите. Невъзможността жена да бъде назначена на такава позиция може да подкопае усилията на ЕС да се представи като динамичен и модерен и да спечели на своя страна скептичните европейци, коментира Euroactiv.

Тони Блеър, бивш лейбъристки премиер на Великобритания. Според „EUObserver” поведението на Тони Блеър по време на войната в Ирак и въздържането на Великобритания от присъединяване към Шенгенското пространство и въвеждане на еврото подкопаха неговите шансове да заеме новата позиция. Шансовете на Блеър да заеме поста намаляха, след като европейските лидери от християндемократическите партии дадоха да се разбере, че тази функция трябва да бъде поета от десен представител.

Външен министър (т.е. върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност)

Фаворит за тази позиция е бившият италиански министър-председател и външен министър Масимо Д'Алема - той е от левицата, но се ползва с подкрепата на европейските десни. Източноевропейското обществено мнение обаче не приема някогашното членство на Д’Алема в Италианската комунистическа партия.

Британският външен министър Дейвид Милибанд, лейбърист. Ако ван Ромпуй излезе победител в надпреварата за президент на ЕС, шансовете на Милибанд за поста външен министър стават реални. Самият Милибанд заяви преди време, че не се интересува от позицията председател на Европейския съвет.

Бившият австрийски канцлер Алфред Гузенбауер също е потенциален кандидат за външен министър на ЕС. Официалният неутралитет на Австрия обаче би могъл да се окаже пречка, тъй като 21 от страните-членки на ЕС членуват и в НАТО.

Какво прави "евро-президентът"?

Съгласно Договора от Лисабон, председателят ще бъде избиран от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, като мандатът му може да бъде подновяван еднократно. Задачата му е да се грижи за подготовката и последователността на работата на този орган и за намирането на консенсус. Председателят на Европейския съвет не може да съчетава тази длъжност с други национални мандати! Европейският съвет определя общите насоки на политиката на ЕС. Макар и да не получава нови правомощия по силата на Лисабонския договор, Европейският съвет става институция на ЕС.

Портал ЕВРОПА припомня, че още миналата година (м. март 2008 г.) читателите ни участваха в онлайн-номинации за първи председател на Европейския съвет. Тогава най-много български „гласове” получи Тони Блеър, следван от Валери Жискар Д'Естен и Меглена Кунева.