РЕФЕРЕНТНАТА РАМКА – РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ АНГЛИЙСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ТЕКСТ

Lost in translation - again! [04-04-2007 19:06]

Проучване на Портал ЕВРОПА за разликите между българския текст на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) и превода на английски език, изпратен за одобрение в Европейската комисия (ЕК).

03-09-2007 - РУМЪНИЯ ИМА ВЕЧЕ ПЕТ ОДОБРЕНИ ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ, ОТНОВО ИЗОСТАВАМЕ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА 

Вече почти цяла година България подготвя своите документи за оползотворяване на средствата по политиката за сближаване на Европейския съюз: Националната стратегическа референтна рамка и седемте Оперативни програми.

Изглежда НСРР ще бъде приета "до месец май" - каза на 2 април 2007 г. в интервю за БНР еврокомисарят по регионална политика Данута Хубнер. "До сега не съм чула за някакви проблеми, свързани при преговорите с България, което ме кара да предположа, че нещата не са много лоши. Освен това оценката на колегите и на генералната дирекция, която ще бъде представена, ще бъде позитивна и оптимистична. Така че предполагам, че няма да има проблеми" - допълни г-жа Хубнер.

Както Портал ЕВРОПА вече писа, българското правителство прие НСРР на 21 декември миналата година. Вносителят (МФ) изготви съответните изменения и допълнения в Рамката и тя беше предадена в Комисията на 16 януари 2007 г.

Министерството на финансите поддържа специален сайт за еврофондовете. Както пише и в самата Референта рамка, целта на този сайт е "да повиши общественото познаване и прозрачността на процеса на програмиране, релевантните национални и европейски документи, и възможностите за еврофинансиране. Информацията редовно се актуализира, за да бъдат включвани към нея новини и събития, отнасящи се до европейската кохезионна политика в България." На сайта е публикуван актуализираният текст на НСРР. Рамката е публикувана и на английски език - това е текстът, който България е изпратила в Брюксел.

Читателите на Портал ЕВРОПА все по-интензивно търсят достъп до тези важни документи, особено след старта на комуникационната кампания на МФ под надслов "Имаш ли идея? Бъди активен".

Необходимо е текстът на НСРР да се познава добре, защото това е основният програмен документ, описващ стратегията на нашата страна за използване на средствата от Структурните инструменти на ЕС. Всеки потенциален бенефициент иска да познава документа, в който се описва ролята на структурните фондове през периода 2007-2013 г. за стратегическото развитие на България, а също така определя основните цели на политиката и приоритетите за развитие, които ще бъдат съфинансирани с европари.

Или както коментира в писмо до редакцията читателят на Портал ЕВРОПА Стефан Маринов: "За да можем да се подготвим ние, хората от бизнеса и от неправителствения сектор, трябва да познаваме много добре плановете и намеренията на администрацията." Читателят има предвид стратегията за дейностите и националните приоритети, основаващи се на анализа на потенциала за развитие.

Портал ЕВРОПА сравни страница по страница НСРР на български и НСРР на английски език и установи редица разлики между това, което Министерският съвет е приел (Рамката на български) и това, което Европейската комисия е получила (Рамката на английски). От Министерството на финансите уверяват, че двата документа са идентични. На сайта eufunds под Рамката на български пише - "Aктуализиран вариант", а под Рамката на английски пише: "Submitted to the European Commission on 16.01.2007" (т.е. "представена в Европейската комисия на 16.01.2007 г.")

Различават се цифри, диаграми, таблици, липсват цели параграфи и абзаци. Не е ясно кои в крайна сметка са стратегическите приоритети на България - тези, които са написани на английски език и изпратени в ЕК, или тези, които МС е приел на български език.

Изглежда една година работа не е била достатъчна на експертите да съставят реално "окончателен" документ на два езика - въпреки системните консултации с ЕК в продължение на месеци и въпреки обществените консултации, които съпътстваха писането на НСРР.

Логиката е "Горе - долу - ляво - дясно"

Най-красноречивата разлика е в диаграмата, която представя "приноса на Структурните и Кохезионния фондове съгласно приоритетите на оперативните програми към реализацията на трите тематични и териториалния приоритет, както са описани във визията на страната за развитие през периода 2007-2013 г. в съответствие с хоризонталните политики".

голям размер

Както се вижда, преди всичко се различават взаимовръзките между целите и приоритетите. Всички стрелкички са с напълно обърнати посоки. Сменена е логиката. В българския документ например Приоритет 1 ("Подобряване на базисната инфраструктура") води към Цел 1 и Цел 2 (съответно - "Повишаване на конкурентоспособността на икономиката с цел висок и устойчив растеж" и "Развитие на човешкия капитал за постигане на по-високи равнища на заетост, доходи и социална интеграция"). В английския текст обаче логиката е обратна - Цел 1 и Цел две водят към Приоритет 1.

В българския вариант Приоритет 2 - "Повишаване качеството на човешкия капитал с акцент върху заетостта" се отнася единствено към Цел 2: "Развитие на човешкия капитал за постигане по-високи равнища на заетост, доходи и социална интеграция", докато в текста на английски към Приоритет 2 води и стрелка от Цел 1: "Повишаване на конкурентоспособността на икономиката с цел висок и устойчив растеж".

Според българската Рамка, към приоритет 2 (за човешкия капитал и заетостта) непосредствено попада "Устойчиво градско развитие". В английския текст обаче тези думи са заменени от "Регионално и местно развитие". Пак по същия Приоритет 2, от фразата в българския текст "Адаптивност, мобилност и конкурентоспособност на работната сила", на английски отпада думата "мобилност".

В Приоритет 3 ("Насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнес среда и добро управление") объркването е още по-голямо. "Регионални и местни връзки" на английски попада на мястото на българското "ОП "Техническа помощ", което пък в английския текст отива най-вдясно на таблицата. На български най-вдясно на таблицата е "Позиции на международния пазар", което в английския вариант е изтеглено най-вляво. Разменени са местата - съответно е обърната и логиката на взаимовръзките - още в "Икономика, основана на знанието и иновациите" и "Управление на човешките ресурси в държавната администрация".

Сигурно заради тези несъответствия се е стигнало до разминаване в съдържанието на секция 4.10 на НСРР - "Координация и допълняемост между Оперативните програми". Текстът е напълно различен в българския и в английския вариант. На английски е добавена отделна секция 4.11 под заглавие "Координация и допълняемост между Цел 1 и Цел 3 - части от тази тема фигурират в секция 4.10 на български език.

Не си знаем дори силните страни

Не съвпада в английския и в българския текст дори и SWOT-анализът на НСРР!

Едно ключово изречение, написано в английската Рамка, е отрязано от българския текст в колоната "Опасности". И това изречение гласи: "Забавяне в съдебната и административната реформа, включително електронното правителство."

Разлики има и в "Бизнес климат и добро управление" (на английски - "Предприемачество и добро управление", бел.ред.). Сред силните страни по този въпрос в SWOT-анализа са изброени три подточки на български, а на английски четири. Липсващата в българския текст "силна страна" гласи "Добро равнище на образователното ниво на служителите в държавната администрация". В отсрещната дясна колона - "Слаби страни" пък от българския текст е изпуснато изречението "Ниска ефективност в управлението на човешкия ресурс в държавната администрация". Таблицата на SWOT-анализа продължава с "Възможности" и "Опасности". Там - отново за "Бизнес климат и добро управление", във "Възможности", от английския текст е отрязан пасажът "Подобряване на компетентността на държавните служители чрез продължаващо обучение".

Парадоксът е, че в текста на НСРР са отразени препоръките на направената предварителна оценка (ex-ante) за документа. Там (на български) е записано: "Всеки елемент на SWOT анализа е прегледан поотделно и за възможността лесно да бъде открит в социално-икономическия анализ. Направени са подобрения." (?!)

Един важен параграф за опазването на околната среда фигурира в българския, но липсва в английския текст на Референтната рамка. Става въпрос за мрежата НАТУРА 2000. Ето какво е пропуснато от английския текст: "Съответните политики на България включват мерки, като развитието на мрежата НАТУРА 2000, увеличаване на защитените зони и създаването на механизми за тяхното управление. В допълнение към опазването и рехабилитацията на естествените хабитати, особени усилия трябва да бъдат положени да се защитят някои видове които са силно заплашени от изчезване. Част от предвидените дейности са насочени към формулирането, одобрението и изпълнението на планове за действие за всички застрашени видове от Европейско/глобално значение. Повишаване съзнанието на общините и обществото за мрежата НАТУРА 2000 е прието също за целева интервенция."

Там, където се говори за "Безопасни и здравословни условия на труд", на английски е добавен пасаж, който липсва в българския текст на НСРР: "Едно от необходимите условия за осъществяване на активна политика за непрекъснато подобряване на условията за труд и за гарантиране на дълъг и продуктивен живот на трудещите се е също така изпълнението на мерки за повишаване на качеството и обхвата на мониторинга, извършван в рамките на наблюдението на трудовото законодателство." (преводът е буквален - бел.ред.)

Различават се и записаните основни приоритети в областта на училищното образование. По-точно в английския вариант са съкратени следните два приоритета:

• "Децентрализация на управлението на училищното образование, вземане на решенията на ниво най-близо до тези, които ще ги реализират и до тези, които ще са пряко засегнати, и активно участие и контрол от страна на обществото.
• Създаване на модел на финансиране, основан на единен стандарт, на въвеждане на системата на делегирани бюджети във всички училища и засилване на програмното финансиране."

В частта "Обучение" на английски липсват страница и половина, които в българския текст на Рамката са озаглавени "Мобилност и адаптивност". В липсващия на английски текст например се казва, че "Тенденциите на застаряване на населението и емиграция не оставят друга възможност освен ефективно и ефикасно използване на наличните трудови ресурси и подобряване на тяхното качество и структурни характеристики в съответствие с нуждите на работодателите в България."

В частта "Бизнес, иновации и МСП" на Рамката пък на английски са добавени два параграфа - един в средата и един в заключението, които не фигурират в българския текст: става дума отново за Иновационната стратегия.

По приоритета за туризма на английски има пасаж, който разказва за Националната стратегия за екотуризъм за периода 2004-2008 г. На английски пише, че до средата на 2007 г. ще бъде готова дългосрочна Национална стратегия за туризма, разработвана съвместно от новата Държавна агенция по туризъм и от МРРБ. Стратегията щяла да се базира на проектодокумент, изготвен в рамките на проект по ФАР BG2003/004-937.02.02 "Институционално развитие на Изпълнителната агенция за промоция на националния туризъм и информация".

Точно този текст липсва на български език и вероятно това не е случайно. Тъй като качеството на "проектодокумента" по този проект е под съмнение.

Портал ЕВРОПА припомня, че същият този проект придоби скандална известност в България, след като вестник "Монитор" писа на 8 януари тази година: "Стратегия от 300 страници, в които няма почти нищо полезно за българския туризъм, бутнала стола на бившия председател на ДАТ Марио ал Джебури." Този проект се изпълняваше от гръцката фирма "Planet", която междувременно спечели още една поръчка по ФАР - за близо два милиона евро за техническа помощ по проект за борба с корупцията.

Освен това Портал ЕВРОПА откри разлики и в може би най-важната таблица на Референтната рамка: тази, която указва индикативното разпределение на финансовите средства. (виж таблицата в прикачения файл - бел. ред.)

голям размер

/Екипът ни отбеляза със син цвят разликата в индикативните суми в евро./

Почти не съвпада и съдържанието на още две таблици, фигуриращи в Приложение 4 на НСРР. Това са "Таблица за допълняемост - България, обобщена финансова таблица на обществени или други еквивалентни разходи по Цел "Сближаване на регионите", и следващата "Таблица за верификация на допълняемостта".

Разлики - макар и по-малки - има и в Приложение 5 - "Индикатори - таблица за индикативна система от приложими индикатори за стратегическите цели и приоритетите на НСРР".

Минус два параграфа и плюс "дигитално включване" на малцинствата

Друг пример за различия между българския и английския текст на Националната стратегическа референтна рамка е главата "Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)". Единствено заглавието е идентично. На английски има и два параграфа в повече.

Уводът в английския текст споменава за Инициативата "i2010 - European Information Society 2010" на ЕК от 2005 г. във връзка с Лисабонската стратегия. На български това го няма, дори не се споменава за Лисабонската стратегия.

Заключението на български гласи, че "Допълнително предизвикателство е постигането на по-широко разпространение на електронната търговия и бизнес в страната". Заключението на английски е по-дълго и в него пише: "В допълнение трябва да бъдат взети мерки за стимулиране използването на компютри и високоскоростен интернет - създаване на места за обществен достъп до интернет, обучения по ИКТ, "дигитално включване" на етническите малцинства, на безработните, на хората с ниски доходи, на населението на селските райони, на възрастните, на хората с увреждания, и подпомагане на малките и средни предприятия за въвеждане и използване на ИКТ."

В Рамката се ползват статистически данни от "Витоша рисърч". Английският текст обаче цитира статистика от края на 2005 - че около 23% от българите над 15-годишна възраст имат достъп до интернет. На български, пак по "Витоша рисърч", е написано, че "През първата половина на 2006 г. 31% от населението на възраст над 18 години има достъп до компютър."

В българския текст липсва и графиката с данни от 2006 г. за широколентов достъп на абонатите за ADSL услуги на БТК по региони.

Още разлики в Референтната рамка

В главата "Образование" промените сякаш са умишлени - на ангоговорящия читател на Референтната рамка са "спестени" някои факти. Разликата е загатната още в увода: на български е написано, че "...са налице няколко тревожни факта, които показват необходимостта от реформи". На английски изречението е по-омекотено: "В същото време някои факти показват необходимостта от реформа на образователния сектор". Цитирана е Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.). Цитирана е, ама не съвсем - примерно за англоговорящия читател е отрязан изводът, че управлението на образованието е свръхцентрализирано и че на практика няма форми за гражданско участие и контрол в него!

Вижте какво от изброеното не фигурира в английския текст:

- Липсата на система за национално външно оценяване и недостатъчно ефективната система за вътрешно оценяване на качеството на образованието, която не позволява да се съизмерват или съпоставят постиженията на учениците от съответно един или различни випуски. (на английски липсва втората част от изречението)
- Големият брой необхванати и отпадащи деца в задължителна училищна възраст, което води до диспропорции в степента на образованост и относително компактни групи срещат бариера за интеграцията си. (На английски това е заменено от: "Голям дял отпадащи рано от училище.").
- Ниският социален статус и недостатъчният авторитет на учителя, което до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация за изява, а нерядко и в недостатъчни усилия за поддържане на високо качество на процеса на обучение и възпитание в училище. (На английски единствено - "Учителската професия и с нисък социален статус и недостатъчен авторитет.").
- Неоптимизираната училищна мрежа и наличието на голям брой маломерни и слети паралелки обуславят големия общ брой на училищата, така и по-ниското в сравнение със средното за ЕС съотношение „ученик/учител". Изследванията на демографското развитие на страната показват ясна тенденция за намаляване на броя на децата (средно 2,9 % по-малко деца се раждат годишно), като броят на учителите остава почти непроменен. Неефективността на разходите (около 2/3 от общите държавни разходи отиват за относително ниски възнаграждения на персонала) не позволява да се инвестира във висококвалифицирани преподаватели, в повишаване на квалификацията на заетите, в подобряване на материалната база и осигуряване на съвременни учебни програми и материали. (На английски всичко това е превърнато в: "Училищната мрежа е неоптимизирана, което се илюстрира от ниското в сравнение със средните стойности за ЕС съотношение учител/ученик.").
- Свръхцентрализацията на управлението и практическото отсъствие на форми за гражданско участие и контрол. (Това пък изцяло липсва на английски!)
- Системата за финансиране за покриване на минимално необходимите разходи, която не стимулира развитието и ефективното управление и не позволява гъвкавост или индивидуален подход спрямо нуждите на всяко училище. (На английски: "Публичните средства за образование са неефективни, като около две-трети от общите публични разходи за образование отиват за относително ниски хонорари и заплати за персонала, които не мотивират учителите да повишават квалификацията си.")

По-надолу в главата "Образование" от английския текст е отрязан следният параграф, който фигурира само на български: "Предизвикателства поставят както недостатъчно ефективната система на финансиране и управление на висшите училища, така и неоптимизираната напълно структура, липсата на адекватни измерители на качеството на висшето образование и контрол върху резултатите от обучението, недоверието между висшите училища и представителите на бизнеса, недостатъчната мобилност на студенти и академичен състав и пръснатите научни центрове, несъздаващи достатъчно пазарно ориентирани научни изследвания и неефективното разходване на средствата на наука и иновации."

В абзаца за въвеждането на информационни и комуникационни технологии в образованието, на англоговорящия читател е спестена следната информация: "Стартиран е национален образователен портал, в който могат да бъдат намерени и електронни учебни курсове. Въпреки това разработването на учебни пособия и материали в цифров формат и съответното обучение на учителите все още изисква значителни инвестиции съобразно Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационните технологии."

Заключението в Рамката на частта за образованието говори за това, от какво има нужда системата на висшето образование - от английския текст е отрязана фразата "от създаване на ефективни механизми за контрол върху качеството на висшето образование и изграждане на доверие между висшите училища и бизнеса."

В частта на Рамката, озаглавена "Уязвими групи, социално изключване и бедност" също липсват цели изречения от английския текст. Например: "Рискът от бедност за домакинства, в които никой не работи е съответно 25,2% за домакинства със зависими деца и 60,8% за домакинства без зависими деца." Отрязано е началото на заключението: "Преодоляването на препятствията пред социално-икономическата мобилност на идентифицираните рискови групи от населението с най-ниски доходи е от съществено значение за подобряване на общото благосъстояние на населението като цяло."

В темата "Бизнес среда" от глава "Предприемачество и добро управление" за англоговорящите е добавен абзац, който не фигурира в българския вариант на Рамката: той е за въведената услуга "на едно гише" в администрацията, което било "прогрес в подобряването на инвестиционния климат". В липсващия на български параграф се отчита, че в края на 2005 г. 100% от областната администрация предлагала услуги "на едно гише".

В глава "Реформа на администрацията на изпълнителната власт" се говори за антикорупционните мерки. Съдържанието на българската и английската рамка също е много различно. Например в английския вариант се посочва статистиката за нивата на корупция от доклада на "Трансперънси интернешънъл", докато на английски е посочен също и индексът на България според доклада на Световната банка.

В частта "МСП" (Малки и средни предприятия) английският текст е доста по-пълен и актуализиран с по-нови конкретни статистически данни от изследване на "Витоша рисърч" по поръчка на Министерството на икономиката. Актуалните данни липсват от версията на български език. Същото се отнася за частта на Рамката, озаглавена "Иновации" - там има цял параграф за новата Стратегия за иновации на Министерството на икономиката - този текст обаче не е намерил място в "оригинала" на НСРР на български език... За сметка на това изводът за МСП на български е в пет подточки, а на английски само в три. И те са напълно различни една от друга.

Механизъм за координация - съществени разлики

НСРР описва нивата на институционална координация при управлението на структурните фондове. Изброени са функциите на Съветите за регионално развитие, като в английския текст те изглеждат по-широки, отколкото в българския. С по-тъмен шрифт допълваме онова, което липсва от българската Рамка, но за сметка на това е записано в английския текст:

"Съветите за регионално развитие:

- обсъждат и координират проекти на регионално ниво и напредъка по Регионалния план за развитие;
- обсъждат и координират мерките, които трябва да бъдат предприети на регионално ниво във връзка с програми, проекти и стратегии; обсъждат и дават мнения по мерките, които трябва да бъдат предприети на регионално ниво във връзка с НСРР и Оперативните програми;
- съдействат при оценяването на групи проекти; съдействат при оценяването на групи проекти за НСРР и Оперативните програми;
- дават мнения по годишните отчети и окончателни доклади по програми и проекти; дават мнения по годишните отчети и окончателния доклад относно Оперативните програми;
- /това цялото липсва на български/: Участват в Комитетите за наблюдение на НСРР и Оперативните програми чрез определени свои представители;
- взаимодействат с общините и техните асоциации, с областните съвети за развитие и централната администрация."

От българския текст е отрязан и пасажът, в който се казва, че функциите на Съветите за регионално развитие и допълващите ги структури "непрекъснато се укрепват" заради "нарастващата роля, която те се очаква да играят в процеса на регионална координация на Кохезионната политика съгласно препоръките на ЕК".

Бележка на редакцията:

Настоящото качествено проучване се отнася единствено до разликите между българския и английския текст на НСРР - такива, каквито са официализирани на поддържания от Финансовото министерство специализиран сайт eufunds.

Портал ЕВРОПА прави уговорката, че посочените разлики не претендират за изчерпателност. Бихме посъветвали заинтересованите наши читатели да потърсят и други разлики. Ще сме благодарни, ако те ни бъдат изпратени на редакционната електронна поща.

Екипът ни тепърва ще извърши и качествен анализ на съдържанието на стратегическия документ и ще предложи гледни точки на експерти по различните теми.

Освен това Портал ЕВРОПА възнамерява да започне да сравнява и текстовете на оперативните програми на български и на английски език...

Вижте още по темата в рубриките "Новини" и "Анализи" на Портал ЕВРОПА.