Бъдещето е информационното общество

Интернетът, който в края на 2000 г. бе ползван от около 400 млн. души в целия свят (80 млн. от които са европейци), предизвика информационна революция. В хода на най-бързото разпространение на една медия в историята на човечеството радиото, печатните медии, информационните служби и телекомуникацията все повече се сливат в едно. В дигиталната епоха всяка информация трябва да може да бъде получена по всяко време и на всяко място. Фундаментално се промениха всекидневният живот, работната среда и политичес-кият дискурс. Електронната търговия се разраства главоломно. По-вече от 12 млн. души днес работят в ЕС в секторите интернет, информационна технология и телекомуникация, оборотът на които заедно излиза на около 2 млрд. евро.
През 1993 г. Комисията стартира това развитие с “Бялата книга за растеж, конкурентноспособност, заетост”. През 1994 г. по инициатива на доклада “Бангеман” Комисията предложи план за действие “Пътят на Европа в информационното общество”, който съдържа многобройни мерки, за да могат в ЕС да се създадат техническите, правните и политическите рамкови условия за информационното общество. Планът за действие изигра ролята на ясен сигнал. В резултат на това страните членки приеха стратегии, програми и нови закони. През юни 2000 г. Европейският съвет от Лисабон актуализира стратегията на ЕС по инициатива на Комисията. Планът за действие “еЕвропа - едно информационно общество за всички” формулира три основни цели: изграждането на евтин, бърз и сигурен интернет, повече инвестиции в образованието за медийна компетентност, насърчаване на използването на интернет на всички обществени равнища. Страните членки на ЕС трябва до 2002 г. да приложат съответните необходими мерки. По този начин Комисията инициира конкуренция вътре в Общността. В допълнение на това Комисията развива концепции, които да подобрят възможностите за заетост в информационното общество. Освен това в Шестата рамкова програма за изследване и технологии (2002-2006) Общността предоставя финансова помощ за програмата “Information Society Technologies” (IST) в размер от 3,6 млрд. евро.
През следващите години в информационното общество трябва да бъдат разяснени още много въпроси. Рамковите условия за електронна търговия ЕС трябва да се съгласува със САЩ. Конфликтни моменти има в областите данъци, мита, договорно право, защита на потребителя, използване на данните, шифроване на данни и запазена марка. По отношение на регулирането на интернет адресите също има за какво да се дискутира: например ЕС трябва да помоли американската организация ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) да въведе за Европа домейна “EU” - не съществува основание за правно искане. Дебатът се отнася и до това как в глобалната анонимна мрежа от данни може да бъде спасено авторското право. В тази насока през 1995 г. Комисията предложи “Зелена книга”, а през 1996 г. Съветът и Парламентът приемат директива за защита на базите данни (Дир. 96/9/ЕС). Поставя се и въпросът: какви последствия ще има приближаването на медии, телекомуникация и информационни технологии? Как в бъдеще може да се води медийна политика, след като по интернет могат да се извикат телевизионни предавания? Друго също така пораждащо напрежения предизвикателство е защитата на данните и сигурността на системата в един глобален и интегриран свят. ЕС трябва да открие баланс, за да може, от една страна, да защитава личното пространство на гражданина, а от друга страна, да посрещне опасността от криминални престъпления, като въведе технологии за контрол. В крайна сметка ЕС трябва да си сътрудничи със САЩ, за да се подреди по нов начин международната процедура за вземане на решения. В момента се припокриват полетата за действие на доказали се международни организации, като Организацията за ико-номическо сътрудничество и развитие (ОИСР), СТО, Международния съюз на телекомуникациите (ITU), Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). Освен това се появяват нови актьори като ICANN или индустриални сдружения като “Глобалният бизнес диалог за електронна търговия” и “Трансатлантичес-кият бизнес диалог”, които се превръщат в регулиращи сили с голямо въздействие.