МИЛА БОЖКОВА: „ЕВРОПА =”

Мила Божкова е на 16 години, от град Варна и учи в ІЕГ - Варна, Deutsche Sprachdiplomklasse. Член на литературен клуб "Касталия" към ОДК - Варна. Есето й е класирано на трето място в конкурса „Европа ="

"Европа не е място, а идея" твърди френският философ и публицист Бернард Хенри Леви, а от опит знаем, че идеите са като новородени деца - всеки възпитава рожбата си чрез своите принципи и пречупва мисленето й през собствения си светоглед, така, че тя да се превърне в един мини-модел на вътрешния свят на своя родител. По подобен начин и една идея, идеята за Европа, е възпитана и облечена различно от съзнанието на всеки един европеец...

Европа за мен = ... граховото зърно под многобройните многонационални дюшеци и завивки, което ни държи будни и съвестни и представлява един каляващ изпит за нашата същност. Понякога ни е неудобно, от време на време получаваме болки в гърба, но нейният импулс преминава през всички прегради и в крайна сметка обединена Европа и конкретно Европейският съюз, една наднационална форма на държавно управление, се оказват едно ниво над отделните държавни институции, като по този начин могат да се постигнат едновременно съкровените идеали за обединение, демокрация, равнопоставеност и сътрудничество, но и да се заситят апетитите за развитие на търговията и уравновесяване или поне подобряване на икономиката на държавите от Стария континент.

Европа = ... 50 сантиметров сезал. Защо ли? Ако си спомним легендата на Кубрат за лозовите пръчки, които поотделно се чупят лесно, но заедно не се огъват, непременно ще свържем идеята за обединеност със сезала, който ще държи заедно купчинката събрани пръчки. Тук не става въпрос за сливане или сплавяне на отделните страни, на техните култури или на държавния организъм, а за съвместното им функциониране, което да дава щедри плодове и да построява по още едно стъпало към напредъка и развитието им. Неслучайно за мото на Европейския съюз е избрана латинската фраза In varietate concordia, която в превод означава "Единство в многообразието".

Европа ═ ... другата стъклена пантофка, която се надяваме (стискаме палци!) да пасне на крачето ни. След векове в пепелта на времето и упадъци, разслоения и разделения на обществото, най-после имаме възможността, като с магическа пръчица да се превърнем в приказни герои и да танцуваме и след полунощ на "бала" в чест на съвместния ни брачен живот. Вместим ли се както трябва в тази стъклена пантофчица, ни очаква със сигурност по-светло, по-красиво, по-перспективно и най-вече по-европейско бъдеще, бъдеще за нас и за следващите поколения. Обувката се превръща в символ на дългия, труден и посят с изпитания път, който е останал зад нас, но носи и семантичния заряд на изгледа за по-доброто, по-благородното и красиво, което жадуваме и към което се стремим.

Европа ═ ... шепа бели камъчета, пръснати по непозната пътека в тайнствена лунна нощ. Всеки е чел като малък или му е била четена за "лека нощ" известната приказка на братя Грим "Хензел и Гретел". Водейки беден и ушит с най-нискокачествени конци живот, двама родители решават да изоставят децата си в гората от страх, че не могат да ги изхранят. Хензел и Гретел обаче чуват разговора на родителите си и събират малки бели камъчета, с които отбелязват пътя, така че успяват да се приберат обратно. В този смисъл шепата бели камъчета биват носители на метафората за пътя към неизвестното, но и на пътя обратно към родния дом, който въпреки всичко винаги остава с широко отворени обятия за децата си.

Европа ═ ... ═. Европа е не само идея, тя е идеалът, към който са устремени стъпките ни. Тя е справедливата везна, на която делата тежат повече от думите, както хората, независимо националността, повече от всичко. Неслучайно толкова обсъждан бе наскоро ратифицираният Лисабонски договор, който има за цел да защитава повече правата на гражданите, да утвърди функционирането на европейските институции, да ускори процеса на приобщаване на новите страни-членки като България. Договорът среща позитивни и одобрителни отзиви из цяла Европа , а при откриването на церемонията за подписването му португалският премиер Жозе Сократеш е заявил: "Този ден ще остане в историята като ден, в който се отварят нови пътища на надежда за постигането на европейско споразумение".

И все пак... какво е Европа? Единствено красивата приказка, учеща ни да бъдем единни и целеустремени и мойрата, плетяща паяжината на общото ни бъдеще? Топлото майчино крило, което ни изхвърля от гнездото, за да се научим да летим, но и в което се сгушваме, когато сме паднали за първи или пореден път? Може би знакът за равно, когато сложим плюсове между различните държави на континента? В крайна сметка Европа е равно на ...??? Преди всичко Европа ═ нас самите, защото без нас, без нашите общи усилия, мечти, воля, упоритост, толерантност, обич и подкрепа един към друг Европа щеше да си остане само думата, обозначаваща континента ни, а не да се превърне в идеята за цяло едно общество от нации, които реализират своите общи цели под знака на единството...

На 9 май авторитетното жури на конкурса за младежко есе „Европа е равно на..." обяви победителите, избрани сред тежка селекция от над 30 участници. Конкурсът за младежко есе на тема „Европа е равно на..." започна на 24 март и за близо месец привлече вниманието на много ученици и студенти на възраст от 13 до 24 години. Конкурсът бе организиран от Портал Европа и Центъра за модернизиране на политики като част от инициативата „Говори с Европа". Жури в състав евродепутатът Кристиян Вигенин /ПЕС-БСП/, заместник-председателят на Народното събрание проф. Любен Корнезов, преподавателят в Катедра „Европеистика" в СУ доц. д-р Нели Огнянова, журналистът от Програма „Хоризонт" на БНР Никола Миладинов и директорът на Европейски институт Юлиана Николова оцениха есетата на участниците.