ФИЛИП БУШ: "БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ СА ИЗПРАВЕНИ ПРЕД ЕДНАКВИ ПРОБЛЕМИ"

Предоставянето на пълен достъп на българите до европейския трудов пазар е свързано с гъвкавостта на работната сила, степента на умения и квалификация, с които гражданите да са достатъчно конкурентни. 

Това смята Филип Буш, началник на отдел "България, Хърватия, Унгария, Холандия", Главна дирекция "Заетост, социални въпроси и равни възможности" в Европейската комисия. 

Той бе гост на Международната конференция "Европейски социален фонд за административен капацитет в държавите-членки на ЕС - добри практики", организиран от МДААР и ПРООН - България.

Г-н Буш, Европейският социален фонд съществува от 50 години. Какви са важните уроци, които ЕС научи за прилагането на политиките му след разширяването от 2004 г. ?

Европейският социален фонд се променя заедно с обществото - от шест държави-членки през 1957 г. до 27 днес. От 1957 г. досега важните промени са повлияли както на обществото, така и на познанието за него. Вълната от новоприсъединените държави от 2004 г. към ЕС "донесе" специфични проблеми, особено по отношение на степента на проблемите. В тези страни сериозен фактор бе безработицата, която се отличаваше спрямо обществата на останалите "стари" страни-членки, особено по отношение на някои специфични аспекти - например високата степен на безработица, ниската степен на заетост сред хората в неравностойно положение, равнището на трайно безработните. Затова нашият приоритет беше справянето с този специфичен проблем в рамките на глобалната безработица.

Кои са най-добрите практики в новите държави-членки?

Трудно е да се направи сравнение, защото един и същи успех се дължи на различни фактори. Трябва да се има предвид ефектът, който тези политики са предизвикали в обществото, скоростта и степента на усвояване на средства, сферата на намеса на Европейския социален фонд, критериите на оценяване на успеха и провала. Има много положителни страни, както и елементи, които да се подобрят в следващия програмен период 2007 -2013 г., така че да се реализират по нов начин. Един от основните нови моменти в новия период (2007-2013) е засилената роля на страната-членка в процеса на управление на средствата от ЕСФ - което позволява всяка страна да разработи и финансира политиките и дейностите, които най-точно отговарят на конкретните й нужди и стратегически цели.

Бихте ли споделили полския опит по отношение на Европейския социален фонд?

Полша е много особен случай. Ние имаме много типични проблеми, свързани със структурата на заетостта, но през последните години безработицата много бързо спада до 11.5 процента в момента, ако не се лъжа.

Как оценявате готовността на България да реализира целите на Европейския социален фонд?

Хубаво е, че заедно, България и Европейската комисия, изработихме изчерпателна и солидна стратегия за цялостната ситуация, свързвана със заетостта и социалните й аспекти във вашата страна. Разбира се, това е успех - знаем какво искаме, проблемът е как да се осъществи бързо и ефективно.

Основното предизвикателство е, разбира се, началото - как да се оползотворят тези големи средства, които идват от Европейския съюз. Има много нормални проблеми, свързани с тях - нестабилният административен капацитет, липсата на опит, който се дойде с времето, липсата на познания и информационни материали, свързани с фонда, сред широката публика, например в университетите. За момента не забелязвам сериозни препятствия - нашите партньори в България са високо мотивирани, отдадени на работата си, така че резултатите ще се появят.

Бихте ли направили сравнение между България и Румъния?

Избягваме преки сравнения на държави, особено съседни. Една от общите особености, е, че и двете страни се присъединихте към ЕС през 2007 г. Моето лично мнение, че Румъния е изправена пред същите проблеми и предизвикателства като вас.

Българите и румънците все още нямат пълен достъп до европейския трудов пазар. Как политиките, свързани с Европейския социален фонд, могат да подпомогнат премахването на тези бариери?

Трябва да се разбере, че отварянето на трудовия пазар е свързано с гъвкавостта на работната сила, степента на умения и квалификация, с които гражданите да са достатъчно конкурентни. Разбира се, пазарът има специфични нужди от професионалисти в определени сфери и услуги. Доколкото тези нужди отразяват необходимостта от допълнително обучение, професионална ориентация, учене през целия живот, възможност за промяна на професията, езикови познания, те се покриват напълно от целите на Европейския социален фонд.

Интервюто взе Мая Цанева от Портал ЕВРОПА.