Пламен Димитров: Когато държавата има общ интерес, успяваме да защитим позицията си в ЕИСК

Интервю с Пламен Димитров, заместник-председател на КНСБ,  член на Европейския икономически и социален комитет, от 2007 г.
Той участва и в работата на Бюрото на ЕИСК.

Европейският икономически и социален комитет е „Тема на месеца" през юни 2008 година в информационно-комуникационната инициатива „Говори с Европа".

Какво представлява Европейският икономически и социален комитет? Как той въздейства върху формирането на европейските политики?

Европейският икономически и социален комитет /ЕИСК/ се състои от 344 членове от 27-те държави-членки на ЕС. Те представляват организираното гражданско общество на държавите-членки. Те са разделени на три групи: работодатели, синдикати и т.нар. други интереси - с отделни секции, представляващи земеделските производители, на потребителите, на различни неправителствени организации, младежи, жени, хора с увреждания.

ЕИСК е един от двата консултативни органа на ЕС и е създаден с Договора за ЕС преди 50 години на 19 май и доразвит с всички останали договори. Комитетът има по-широки и ясни правомощия и възможности за влияния, разписани в Лисабонския договор, чиято ратификация продължава, въпреки известни проблеми в Ирландия.

По повод годишнината българският Икономически и социален съвет декларира и обяви 19 май за ден на организираното гражданско общество у нас. Аз, като член на Бюрото на ЕИСК, подех инициативата това да стане Европейски ден. Това предложение бе прието с интерес и привлече голяма подкрепа. Има голяма вероятност по наша инициатива 19 май да бъде обявен за Европейски ден на организираното гражданско общество.

Консултативните органи консултират задължително институциите на ЕС, които взимат рушения, по всички законодателни инициативи, комуникационни документи на ЕК, които имат форма на регламентиране.

Всички документи на ЕИСК се оформят като становища и се изпращат до Съвета на министрите, ЕК и Европарламента. Те участват равностойно при обсъждането на вариантите окончателните документи. Всички институции, които взимат решенията, са длъжни на всеки три месеца да информират в писмен вид комитета кога и кои негови становища са взети предвид, кои не са и защо.

Кои са най-важните аспекти от вашата работа в комитета?

Основната работа на Европейския икономически и социален комитет е изготвянето на становища по инициативите на трите европейски институции, които взимат решенията - ЕП, Европейската комисия и Съветът на ЕС. На своята пленарна сесия с участието на своите 344 членове, всеки месец гласува и одобрява около 30-40 становища. Всяко становище минава през разработването му в малки работни групи, в които участват всички членове.
България има право на 12 членове, по 4 от всяка група.

Участваме в шестте различни секции, които имат задачата тематично да организират работата на комитета за да се стигне до становище. Това са: 1. икономическа, 2. по транспорт, по комуникации, мрежови индустрия, енергетика, 3.социална, 4. по общия пазар, 5. селскостопанска политика,и екология. 6. международни отношения. Преди да влязат в секциите, становищата се изработват в малки групи в продължение на няколко заседания.
Нашата работа се състои в изписването, разработването и отстояването на позиции, с национален характер или със строго тематично представителство на интереси.

Например при становището по Директивата за агенциите за временно наемане на работници, синдикатите и работодателите защитават различни интереси. След балансиране на общото становище и гласуването му в комитета, то стигна до Съвета на министрите на 9 юни. Балансираната ни позиция улесни министрите на труда на държавите-членки и беше намерено политическо решение, базирано на нашия компромис. Това е ясен пример как работата ни влияе върху взимането на решения в ЕС.

Бихте ли дали пример за успешно защитена българска позиция в ЕИСК?

Имахме няколко позиции, които касаеха корпоративното данъчно облагане- тоест опита да се уеднакви данъчната основа за корпоративния данък в ЕС. България има очевидна полза да се приложи такава обща данъчна основа. В секцията, в която участвахме аз и няколко мои български колеги, успяхме да защитим тази позиция, въпреки че мненията бяха "на кантар" по предложението на ЕК.

Много големи държави защитават своите интереси за различни данъчни основи за корпоративен данък и преференциални режими. Когато данъчната основа стане единна, нашият нисък корпоративен данък ще стане много по-привлекателен за чуждестранните инвеститори.

Могат да бъдат дадени примери и със селскостопанската политика, но изводът е, че там, където държавата има общ интерес, успяваме, надявам се и занапред, да защитим позицията си.

Как България се вписва в общия европейски трудов пазар, имайки предвид, че достъпът ни е ограничен?

Ние, българските представители в ЕИСК, имаме ясна позиция по този въпрос, независимо от тяхната група. Всички преходни периоди, поставени от някои държави-членки, трябва да "паднат" максимално бързо.

Например наскоро се гледаше проектодиректива за налагане на санкции на работодатели, които наемат незаконно пребиваващи граждани от трети страни. Тази директива е много важна за всички в ЕС, включително и за България. Тя беше подкрепена и от българския бизнес

Но сме длъжници на българите, които работят в останалите държави-членки, и има какво да се направи. Не мога да се похваля, че сме защитили подобни позиции, но сме изразявали такива.

Интересът на българския работник е да се движи и работи свободно в ЕС. Като член на комитета мога да кажа, че в неформалния диалог с нашите колеги правим необходимото да променим мисленето по въпроса. Мога да кажа неофициално, макар и да звучи нескромно, че имаме определени заслуги за облекчаването на някои режими, което вече е факт.

Упражнява ли българинът ефективно правата и задълженията си на работодател и работник в ЕС?

Определено не. Българинът не познава правата и задълженията си по българското право, да не говорим за европейското, макар че в някои отношения те вече са много близки поради необходимостта от хармонизация. Имаме какво да учим, но ние, организациите на бизнеса и труда, вършим това, което зависи от нас.

Държавата също трябва да има своето задължение не само да приема законите, но и да осигурява прилагането им. Междувременно са нужни и информационни кампании на разбираем език за правата и възможностите, които дават българският трудов пазар и европейските перспективи. В това, струва ми се, администрацията е по-голям длъжник на обществото.

Как бихте коментирали инициативата на правителството да привлече обратно българите, които живеят в чужбина?

Това е интересна инициатива, но тя няма шанс да успее, ако не предлага нещо съществено. Няма как да приемете работа, независимо дали е хубава, дали е в България или на друго място, ако ви предлагат два пъти по-ниска заплата.

Основният проблем е как работодатели могат да предлагат по-атрактивни условия, запазвайки конкурентоспособността на секторите, за повече позиции, основно за по-висшите постове. Аз мисля, че те могат.

В това отношение кампанията може да има успех - да се привлекат високо квалифицираните кадри, които да получават сходни заплати, като в Испания, Германия, Великобритания...

За останалите позиции се съмнявам кампанията да е успешна, освен ако правителството не направи нещо различно - не само да се обяснява колко е хубаво да се върнат в България, но и да даде финансови стимули.

Например испанският премиер Сапатеро е готов да даде по 10 000 евро на всеки легален имигрант, включително българин, да се върне в родината си, и в следващите 3 години не иска да работи легално в страната. Ако тази инициатива се комбинира по подходящ начин с българската кампания - чрез допълнителни стимули за 120 000 българи в Испания, това може да доведе до успех.

Снимка: вестник "Сега"

Инициатива на Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА "Говори с Европа".
Проектът  се изпълнява в рамките на проект по План Д за демокрация, диалог и дебат
на Европейската комисия.