Петя Ставрева: Министерство на земеделието не е излизало с официална позиция за по-бързо достигане до пълен размер на евросубсидиите

Българският евродепутат Петя Ставрева /ЕНП-ЕД- БЗНС-НС/ГЕРБ/ заяви пред репортер на Портал ЕВРОПА , че в Брюксел се обсъжда възможността земеделските субсидии в новите държави-членки да достигнат пълния размер през 2013 г.

"България трябва да направи всичко възможно  по-скоро да се получават пълен размер на субсидиите", подчерта тя. Евродепутатът Ставрева ще предложи да се създаде гаранционен фонд, който да обезпечи кандидатстването с проекти по Програмата за развитие на селските райони.

Петя Ставрева е член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП.

Обявихте, че работите по доклад, свързан с бюджета на ЕС за справяне с финансовата криза. Какви по-конкретно са Вашите предложения?

Този доклад е за частта от бюджета на ЕС, заделен за развитието на селските райони и за създаване на инфраструктура за широколентов интернет в размер на 1.5 млрд.евро. Другите 3.5 млрд.евро отиват за енергийни проекти.

/В началото на февруари ЕК предложи 5 млрд. евро инвестиции за енергийна инфраструктура и за изграждане мрежа за широколентов достъп до интернет, за  развитие на селските райони през 2009 - 2010 г. в подкрепа на плана на ЕС за възстановяване от финансовата криза - б.р/

Предложенията, които ще внеса, са свързани със създаването на гаранционен фонд, който да обезпечи кандидатстването с проекти по Програмата за развитие на селските райони.

Друго важно предложение е как да бъдат разпределени тези пари, тъй като България има интерес входът, ключът към тези средства да бъде преди включването на парите от модулацията /намаляване на преките плащания и прехвърлянето на парите в бюджета за развитие на селските райони, което ще доведе до процентно намаление на преките плащания - б.р/ и другите икономии, предложени в настоящите реформи на Общата селскостопанска политика /ОСП/, тъй като тогава тези средства ще са много по-малко.

Важно е и да подчертаем, че този 1 млрд.евро, които се дават за инфраструктурите в селата, за създаване на широколентов интернет, трябва да се използват по предназначение. Тук се изисква голяма активност от страна на местната власт. Затова и в предложенията ми има и информационна кампания, защото за много хора тази информация е жизнено важна, за да тръгнат да реализират предложенията си.

Голям проблем у нас е забавянето на модернизационния процес, а няма как да искаме модерно земеделие, при условие, че инфраструктурата в селата е на такова ниво и не достигат пари за развитие.

Смятам, че сега отпускането на средства за създаване на мрежа от широколентов интернет е изключително важно. Чуват се гласове на фермери, които искат преки субсидии, а не интернет, но в същото време в селските райони живеят много хора, които не се занимават със земеделие. За да останат и да работят в тези райони, те имат нужда от условията, които има и в града.

Останалите 500 млн.евро за мерките по реформата "Здравен преглед" на ОСП, държавата може да прецени къде и как да насочи - да отпадане на млечните квоти, за биоразнообразие, за нови енергийни източници.

Споменахте, че се обсъжда изравняване на земеделските субсидии на българските земеделски производители с европейските от 2013 г. Бихте ли казали повече за това?

В тази посока са дискусиите, които се водят и в Европейската комисия, и в Европейския парламенти и като цяло в институциите в Брюксел. Това е един от приемливите варианти, който по-голямата част от страните, от които това решение зависи, са склонни да направят този компромис, имайки предвид, че след 2013 г. започва нов планов период.

Това, обаче, все още не е решено и затова, според мен, са необходими координирани усилия и натиск чрез национални решения и върху европейските институции - от страна на гражданите, фермерите, брашновите организации и правителството, от нас, които работим в европейските институции.

Има ли национална позиция по този въпрос?

Министерство на земеделието не е излизало с официална позиция за това какъв е, според него, пътят да се постигне изравняване на субсидиите и по какъв начин лобира за намаляване на тези срокове. Аз често чувам оправдания от страна на агроведомството, че България е договорила такива субсидии.

Да, България е договорила такива субсидии и не е защитила интереса на българските фермери и затова трябва да направи всичко възможно да коригира растежа и по-скоро да се получава пълен размер на субсидиите. Ако обаче не упражняваме натиск, никой няма да ни ги даде.

Интервюто е взето на среща с журналисти и експерти по проблемите на формирането, развитието и прилагането на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП), съпъстващо събитие по време на Международната селскостопанска изложба "АГРА-2009" в Международния панаир в Пловдив - 18 - 22 февруари 2009 г. Форумйт су проведе със съдействието на ДФ "Земеделие".

На събитието присъства и търговкият директор на COPA-COGECA - Мари-Кристин Рибера, по покана на г-жа Ставрева. Интервюто с нея четете ТУК

Събитието бе част от програмата на Проекта „ОСП - двигател за развитието на българските селски райони" на „Агенция СТРАТЕГМА" в партньорство с фондация „Европейски институт". Проектът е финансиран от Генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони" на ЕК.

Повече за проекта „ОСП - двигател за развитието на българските селски райони" четете ТУК