Христо Йорданов: Това не е моя кауза, тя е кауза на България

На най-голямото изложение на цветя в света Hampton Court Palace Flower Show (Великобритания) за първи път от 20 години ще участва представител на Източна Европа - това е проектът „+359 Българска градина" с инициатор Христо Йорданов.. Идеята на проекта се завърта около международния код на България за набиране от чужбина +359. 359 керамични съда с български цвета, разположени на 35,9 кв.м. Ще представят страната ни. Изборът на цветя в композицията е вдъхновен от поемата на Петко Р. Славейков "Изворът на Белоногата". Проектът има собствена страница - http://www.359garden.net/ и в момента се събират средства за осъществяването на идеята.

Как Ви хрумна идеята за проекта „+359 Българска градина"?

Идеята да направя градина за Кралското градинарско общество дойде от това, че не можех да направя нищо в тази държава. Не можех да намеря възможност, за да реализирам това, което мисля, това, което усещам.

А колкото за този проект - той е мечта. Една мечта, която става реалност. Написах писмо до Кралското градинарско общество преди две години и изчаквах отговор. Явно те са проверявали кой съм, защо съм и съм много щастлив, че ми отговориха и поканиха.

Самият проект има ли някаква връзка с традициите на българските градинари в Европа?

Да Ви кажа честно традициите на българските градинари са толкова забравени, че аз сега ще се опитам с усилията си да ги възстановя. Общо взето в България, от 70 години няма никакви традиции в Европа с градинарството.

На сайта на проекта сте публикували поемата от „Изворът на Белоногата" на Петко Славейков. Защо точно това стихотворение?

В българската литература има прекрасни произведения, но мисля че едно от тях, което е достойно за отбелязване - това е „Изворът на Белоногата". Сега си спомням, че Тончо Жечев говореше за носталгията по „Изворът на Белоногата". Той говореше в Българския Великден за това, че тази поема - „Изворът на Белоногата" тепърва може да бъде разгадавана.

Там Гергана обяснява защо не иска да остане в града, а иска да си остане вкъщи, защо иска да остане при тази градинка. Това беше едно от нещата, които като студент много харесах. И се опитах да си я припомня и да я пресъздам по мой начин. Това е моето усещане за „Изворът на Белоногата".

Още повече оказа се , че тази поема не е превеждана на английски. След 137 години „Изворът на Белоногата" вече е преведена и на английски, което е едно от хубавите неща, които ни се случиха досега.

Декларирате като своя цел „да подобрим заедно образа на България по света"? Какви са предизвикателствата, които срещате? Кои са погрешните представи за нас в чужбина?

Колкото и да не ни харесва, фактът е такъв - България е известна като евтина туристическа дестинация. Единственото нещо, което се знае във Великобритания, е Митко Бербатов. Реално погледнато това е България.

Колкото и да не ни се иска, но това е факт. А големият бум, който се получи от страна на англичаните, когато решиха да си инвестират парите тук в строителството, в бизнеса, до какво ни доведе? Жилищата стоят празни, повечето апартаменти не могат да бъдат отдавани. Да не говорим за това, че доста хора бяха излъгани.

Аз се опитвам да придам друго усещане за тази България. самата България е моята мечта, моите градини. Мисля, че всички искаме да покажем нещо по-различно от тази държава.

Какво по-различно визирате с Вашата композиция?

359 е кодът на България. Спомням си как навремето набирах България от чужбина. Толкова мило е, когато се обаждаш, набираш номера и може да чуеш гласа на майка ти, на баща ти, на брат ти, на сестра ти, на някой роднина. За да използвам този код, такъв какъвто го усещах, съм използвал 359 керамични саксии и това ще бъде основната идея в градината.

Защо точно 8 вида цветя?

В „Изворът на Белоногата" има 24 вида цветя. Аз използвам 8, защото самото изложение в Хамптън е през юли.
Тези цветя са типично български. Държа да уточня, че от тях нито един вид не е типично български. Те са познати в българската градина, но нито един не произхожда от България. Те са или от Южна Африка, или от Аржентина, или от Южна Америка. Мурсалският чай е единственият, който расте на Балканите. Използвам диви цветя, защото искам да стане по-пъстро и по-красиво.

На какъв етап от развитието на проекта сте?

Сега стартира кампания за набиране на средства, защото трябва да съберем пари, за да направим тази градина. На изложението в Хамптън ти дават безвъзмездно да направиш градината, но трябва да намериш средства. Сега събираме средства. Поели сме инициативата в Българския дарителски форум за смс на номер 17 777 за набиране на средства. Започнах малко да се притеснявам, защото не знам кога ще успея да ги събера. Ако не е подкрепата на медиите, мисля, че до никъде няма да стигна.

Получихте ли съдействие от институции?

Това е може би най-болезненото нещо, което трябва да кажа, ама си е факт - никой. Всяка градина има нужда от време и общо взето и институциите имат нужда от време, докато реагират. Те са склонни да дадат много пари за чанти и кърпи, и разни такива неща за реклама на България.

Това е действителността. Днес сутринта срещам един човек а на улицата, на 77 години. Той ми казва: „Христо, аз съм щастлив и съм горд, че съм българин и че има такива хора като тебе". Даде ми 5 лв. Това е важното за мен.

Институциите са на някакви мандати, те минават и заминават, но ние сме тези, които трябва да го направим. Вярвам, че българите ще покажат това, като в този момент застанат зад тази кауза, защото тя не е моя, тя е кауза на България.

Христо Йорданов е четвърто поколение градинар. Той е завършил „Филмово продуцентство" и „Мениджмънт". Осъществявал е проекти по озеленяване в България, Великобритания и Франция. Съвместно със сп. Осем и Столична община стартира инициативата „Да спасим в суматохата кестените".  

Интервю на Мая Цанева