ФРЕНСКИ ПОЛИТОЛОГ ПРЕДЛАГА “ДА СЕ ДАДЕ” НА НОВИ ЮПИТА, ПОНЕЖЕ СА РАСЛИ ПРИ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Вярвам повече на български юпита, стартирали кариерата си в Париж, отколкото на старите български политици, казва политологът Франсоа Фризон-Рош от Националния институт за административни науки на Франция - CERSA.

Вътрешна консултативна комисия с участието на доктора по политически науки Франсоа Фризон-Рош препита в продължение на няколко дни кандидатите да бъдат включени в листата на ГЕБР за евродепутати. По информация на Портал ЕВРОПА тестът е включвал писмена част и събеседване. Писменият изпит е изисквал кандидатите да коментират на чужд език извадка от септемврийския мониторингов доклад на ЕК, както и да попълнят тест за ЕС и неговите институции.

Ще бъде сформирана единна листа за евроизборите под общото име ГЕРБ, в която ще участват БЗНС-Народен съюз и Гражданско сдружение "Европейски демократичен път". Споразумението за това е подписано на 7 февруари. Лидерът на ГЕРБ Цветан Цветанов е цитиран от вестник "Монитор" тази седмица да казва, че от общо 43 кандидати, минали събеседването, ще бъдат избрани 18 за листата.

Франсоа Фризон-Рош е впечатлен, че кандидатите имали отлични познания - както езикови, така и за ЕС; освен това че са млади хора, тъй като в "стара Европа" обикновено за евродепутати избирали политици с дълъг опит и мандатът им в ЕП представлявал "венец" на политическата им кариера.

Франсоа Фризон-Рош е бил поканен да участва безвъзмездно в комисията от лидера на ГЕРБ Цветан Цветанов и от Мария Капон. Пред Портал ЕВРОПА французинът каза, че не е получил възнаграждение за услугата си.

Вчера (събота, 24 февруари) Фризон-Рош отпътува от страната. По този повод Портал ЕВРОПА ви предлага интервю с него:

Как ви покани ГЕРБ да помогнете в селекцията за евродепутати?

Аз се интересувам от всички политически процеси в България. Срещнах г-н Цветан Цветанов точно преди създаването на ГЕРБ през декември 2006 г. Той знаеше, че имам отдавнашен, задълбочен интерес към политическия живот в България. Когато Цветанов научи, че ще идвам в България, ме покани в качеството ми на чуждестранен наблюдател да участвам в работата на комисията. Интересно ми беше да проследя начина, по който една партия, чието име се знае едва от няколко месеца, ще подбере своите кандидати за евродепутати. Като цяло кандидатите са на високо ниво. Процедурата беше много прозрачна. Като независим чуждестранен наблюдател аз нямам пристрастия към никоя партия, съответно и към ГЕРБ. Не съм получил възнаграждение от ГЕРБ, така да се каже - сам съм си платил самолетния билет.

Покани ли ви ГЕРБ за консултант в предстоящата предизборна кампания?

Не, до този момент такова нещо не ми е предложено.

Приличат ли си създаването на ГЕРБ и на НДСВ?

Не, най-малкото, защото сега не сме изправени пред парламентарни избори. Набирането на кандидати не е в същите мащаби - едно е 18 личности за евродепутати, друго е да се правят листи за парламентарни избори, различен е и характерът на политическия залог.

Срещал ли сте се с кмета на София?

Срещал съм се с цар Симеон, с президента Първанов, но с Бойко Борисов все още не съм. Надявам се да има такава среща, тъй като съм чувал множество индиректни коментари за него. Искам обаче да си съставя собствено мнение за Бойко Борисов - като чуждестранен наблюдател не мога да се задоволя с оценки втора ръка. Бих искал да му задам редица въпроси и да преценя дали чутото от различни хора по негов адрес е вярно, или не.

У нас е актуален въпросът: коя партия представлява автентичното дясно? Вие в лицето на кой политически лидер виждате "българския Никола Саркози"?

На вашия въпрос ще имам отговор, след като успея да се срещна с кмета на София и след като получа от него отговори на редица въпроси, които искам да му задам. От пресата научих, че г-н Борисов е получил подкрепата на г-н Саркози (кандидат на десницата на Франция за предстоящите президентски избори - бел. ред.). Явно те имат контакт. Сигурно и преди време са общували предвид предишната позиция на Бойко Борисов в МВР. Научно погледнат, политическият пейзаж в България ми изглежда така: структурирана и издръжлива левица; екстремистка партия - не съм съгласен да бъде наричана "крайнодясна", понеже понякога крайната левица и крайната десница се припокриват; ДПС - членуващо в Либералния интернационал - и участвало в редица разноцветни политически коалиции; с други думи понякога в България сме свидетели на схващания за последователност в политическото поведение, различни от тези в Европа. И за да завърша - в българския политически пейзаж има и традиционни партии, определящи се като десни - СДС, ДСБ, ССД и др. За съжаление на президентските избори българската десница показа, че е в дълбока криза - криза, с която избирателите също са наясно. Лидерите на десните партии трябва да си зададат въпроса дали успяват да отговорят на очакванията на своите избиратели: и традиционни, и потенциални; и какви грешки бяха допуснати, та избирателите не гласуват повече за тях.

... и се появява ГЕРБ със заявка да заеме тяхното място?

Заявката е едно, формалните белези - друго. Лично аз засега нямам достатъчно данни, за да кажа дали ГЕРБ е в състояние да заеме дясното пространство, което в момента е в тотална криза. Вярно е, че движението - партията - са съвсем млади. Има точни критерии за "дясност": във външната, социалната, икономическата и всички други политики. Въпросът е дали ГЕРБ ще заеме цялото или само част от дясното пространство... Когато една партия претендира за властта, трябва да покаже както капацитет, така и достатъчно гъвкавост за правене на съюзи.

Сред знаковите фигури в ГЕРБ и сателитните му организации се открояват такива, които заемаха ключови позиции в други партии. Споделяте ли оценката на някои наблюдатели, привърженици на традиционното дясно, че това е предателство?

Не, действията на хората, за които говорите, е знак, че е налице определена динамика. Те са напуснали предишните си партии, защото явно са били несъгласни с някои решения на техните лидери. Решението им да напуснат е знак, че търсят възможност да действат по-ефикасно, участвайки в нова формация. Това е практика във всички демократични страни.

Така ли е в Европа: някой от ръководството на някоя партия напуска и директно влиза в ръководството на друга?

Има хора, чиято политическа кариера еволюира. Във Франция примерно един бивш премиер-социалист (Лионел Жоспен) е бил троцкист в младежките си години - и противниците му използваха това в предизборната кампания. Освен това бившият президент Франсоа Митеран - също социалист - е започнал политическата си дейност в крайната десница непосредствено след войната. Във Франция има случай през военните години на висш деец на Комунистическата партия, който става висш деец на фашистката партия. Ако говорим за наши дни, в Германия например либералната партия през годините е била коалиционен партньор ту на социалистите, ту на християндемократите: германците приемат като съвсем нормален този факт, дори в момента там управлява максимално широка коалиция.

Хубаво ли е за политическия интегритет да се преминава от една партия в друга?

Когато на един амбициозен млад човек не се дадат достатъчно отговорности в една партия е нормално той да потърси по-висок пост в нова формация. Това не ме шокира. Във Франция имаме един малко груб израз, който гласи: само глупаците не се променят. Да не забравяме, че обществото в България все още не е съвсем структурирано, все още се изграждат социалните категории. Така че е нормално да има еволюция: съответно динамичните хора сменят поприщата, модифицират възгледите и поведението си.

Приключила ли е според вас политическата кариера на Сакскобургготски?

Нека бъда разбран правилно: ако говорим за кариерата му като министър-председател: със сигурност е приключила. Ако говорим обаче за личната му съдба - не. Бившият цар на България ще остане личност и със сигурност ще продължи да има позиция и влияние в политическия живот в страната. Ако ме питате по какъв точно начин ще го упражнява - за жалост не мога да гадая.

Чрез Сакскобургготски много български "юпита", обучени във Великобритания и САЩ, се внедриха по етажите на властта. Имат ли вече апетити наши "юпита" от Франция и други европейски страни - за същото чрез Бойко Борисов?

Не мога да говоря персонално, но констатирам, че по време на мандата на Симеон Сакскобургготски, икономическите показатели на България значително се подобриха. Дали това е станало благодарение на тази или онази личност, не зная: това е негов избор. В икономическата сфера резултатите на предишното правителство бяха много добри по преценка на международните институции. Като чуждестранен наблюдател мисля, че ще е прекрасно, ако на нови, други българи, обучени в чужбина, се даде да участват в бъдещето на България. Не виждам с какво са по-добри старите, обучавали се при стария режим и по стария модел, от младите, учили на запад? Юпитата, получили образование и старт в кариерата в Лондон, Париж или Берлин, са формирани като личности в демократична система и в пазарна икономика. Априорно в такива хора бих имал повече доверие, отколкото в хора, отрасли при плановата икономика и в недемократична държава.

Каква е според вас политическата кариера на Иван Костов оттук нататък?

Пак ще цитирам един френски израз: човекът е човек - политикът е политик - до гроб. Г-н Костов като министър-председател имаше да се справя с една много трудна ситуация. Трябва да му се отчете, че никак не бяха благоприятни условията, при които управляваше България. По един или друг начин той направи определени неща за България. Т.е. г-н Костов имаше четири години, през които да се докаже. Той обаче се провали на парламентарните избори и се доказа не като отворен човек, а така да се каже, като...

...като човек на принципите?

Като човек, застъпник на позиции, които автоматично и неминуемо са в малцинство. Това някак си е голямо разочарование. Костов беше подкрепян от голям брой европейски държави, но по негови си причини не продължи тази възможност. Като външен наблюдател мога само да констатирам, че според редица проучвания партията на г-н Костов вече не представлява никого и нищо. Е, утре нещата може да са различни, но едва ли той има голямо бъдеще, ако продължи да упорства. Да упорства в грешките си.

КОЙ Е ФРАНСОА ФРИЗОН-РОШ?

Роден е през 1955 г., женен, с три деца. Доктор по политически науки в CERSA - Франция; специалист също по право и администрация. Професионалните му интереси са насочени към политическите процеси в Източна Европа, Балканите и България. Член на административния съвет на организацията "Алианс Франция - България" и на Френската научна асоциация за Балканите. Автор е на многобройни публикации, значителна част от които са за България през периода на прехода. Бил е съветник на президента Желю Желев.

Ето линкове към публикации на Франсоа Фризон-Рош за България (в оригинал, на френски език):

• Les enjeux de la campagne électorale pour les législatives en Bulgarie
• La Bulgarie et la Roumanie signent leur traité d'adhésion à l'Union européenne
• Réforme du mode scrutin en Bulgarie
• En Bulgarie, les biens acquis par l'intermédiaire d'une activité criminelle pourront être confisqués par la justice
• Bulgarie : crise parlementaire ou manoeuvre pré- électorales ?
• La Bulgarie aux portes de l'Union européenne
• Cinq infirmières bulgares condamnées à mort en Libye
• Bulgarie : les réussites économiques du Premier ministre Siméon II
• Bulgarie : biographie du président Georgui PARVANOV (2002/....)
• Bulgarie : biographie du président Petar Stoyanov (1997/2002)
• Bulgarie : biographie du président Jeliuo Jelev (1990-1992/1992-1997)