КОНСУЛТАНТИ: ДРЕБНИЯТ БИЗНЕС Е ИЗКЛЮЧЕН ОТ ОП "ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ"

Ограничението за държавна помощ може да откаже и големия от европарите.

Публикация във вестник Дневник.

Работодателите са длъжни да оставят на работа обучените си специалисти поне година след края на курса. Изискването на продължителност на проектите е между 1 и 3 години, а конкретното обучение не може да е по-кратко от 150 часа.

Микропредприятията на практика са изключени от възможността самостоятелно да обучават персонала си с пари от оперативната програма "Човешки ресурси" заради ограничението за поне 30 участници в курс, съобщиха консултанти по европроекти. Микрофирмите са с персонал до 10 души и ако собственикът иска да обучи не само част от тях, но и всички служители, ще трябва да направи консорциум със свои колеги от бранша, даде пример управителят на консултантска къща "Стратегии" Марина Стефанова.

Друг вариант за участие при малък брой курсисти е да се сключи договор с център за обучение или образователна институция, който на свой ред да кандидатства с проект по програмата. В този случай обаче подборът на фирмите крайни бенефициенти, ще се извършва от обучаващата организация по нейни критерии, каза Стефанова. Директорът "Европейски програми" в Министерството на труда Красимир Попов обаче припомни, че партньорството е хоризонтален принцип на програмата и една от идеите е именно малките производители да се обединяват. Според мениджъра проекти в "Дикон" Светлана Папукчиева пък изискването за минимален брой курсисти ще гарантира по-ефективното усвояване на средствата.

По оперативната програма "Човешки ресурси" са предвидени общо 1.2 млрд. лв. до 2013 г., с които България може да подобри качествоно на живот и труд, да увеличи производителността и заетост, да осигури достъп до качествено образование и учене през целия живот. През тази година са свободни за усвояване близо 88 млн. лв., а срокът за набиране на проектите вече тече. Най-голям дял от финансирането - 35 млн. лв., са предвидени именно за подобряване на квалификацията на вече работещите.

За разлика от познатите практики от изпълнение на проекти, финансирани от ФАР, сега улеснение за бизнеса е, че цялата документация по проекта е на български, а не на английски език, написана е ясно и разбираемо, каза Марина Стефанова. Отчитането ще става също не според европейските регламенти, а по българската нормативна уредба. Друг плюс е, че проектите за квалификация на работещите вече могат да се подават в бюрата по труда по места и отпада задължителното доскоро пътуване до София. Това ще позволи на кандидатите да работят върху проекта до последния момент, ще им спести време и ще отпадне струпването на голям брой хора пред входовете на министерството, коментираха консултанти.

Заради ограничението за държавна помощ от 200 хил. евро е възможно фирмите с по-големи проекти да се откажат от програмите за развитие на човешките си ресурси, а да предпочетат да кандидатстват по програма "Конкурентоспособност", където се дават грантове за инвестиции, предупреди Светлана Папукчиева. Според нея парите за образование и квалификация трябва да се извадят от общата сума на държавната помощ, защото крайните бенефициенти са работниците, а не самото предприятие.

Според Стефанова отстъпление от досегашната добра практика е, че още при подаването на документите се изисква кандидатът да представи всички документи за актуалното състояние на фирмата, платените данъци и осигуровки, които по ФАР се изискваха едва при крайния етап на оценка преди подписването на договора. От друга страна, същият набор актуални документи се изисква и преди сключване на договорите. От министерството обаче разясниха, че на първоначалния етап кандидатите само ще подписват декларация, че отговарят на условията и нямат задължения към държавата, а ще доказват това непосредствено преди да получат парите.

Представителите на консултантските фирми отбелязват, че тяхната помощ не се включва в грантовите схеми по оперативната програма. Това означава, че фирмите сами ще трябва да финансират услугите им, което може да откаже по-малките, коментира Стефанова. По думите на Красимир Попов обаче програмата е достатъчно достъпна, така че предприятията да могат сами да разработват проектите, дори и ако са от групата на малките и микрофирмите, ако са сериозни. Освен това парите за консултантите би могло да се отчетат и като т.нар. непреки разходи, за които не се изискват счетоводни документи, а само декларация.