Филиз Хюсменова: Разногласията спъват съдебната реформа

Докладът на ЕК е в изпълнение на механизма за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи. Той е междинен и не дава политически оценки, а отбелязва постигнатия напредък в борбата срещу престъпността през периода след годишния доклад от юли 2009 г. В този смисъл документът е ясен и безпристрастен. За съжаление, резултати от извършеното в повечето случаи не могат да бъдат оценени, защото още не са налице. Затова аз бих прочела доклада не като бюрократ, а като свидетел на това, което се случва у нас.

Комисията посочва, че последните шест месеца са предприети важни инициативи, които показват желание за реформа. За да има резултати обаче, волята не винаги е достатъчна. За да се стигне до успех, са необходими добра подготовка и обмислени действия. Показните акции наистина са заредени с по-силен публичен ефект, но за ефективното и справедливо правораздаване са важни доказателствата, които по безспорен начин да издържат в съда.

Зад констатацията в доклада, че решаването на някои дела се бави във времето, в действителността стоят често разменяните чрез медиите нападки между изпълнителната и съдебната власт. Това противопоставяне не води до нужното взаимодействие. Нещо повече, с всеки изминал ден то потвърждава факта, че не се наблюдава достатъчна готовност политическата воля да прерасне в ефективни действия. Мнозина, предполагам, вече имат усещането, че докладът може да бъде използван като аргумент в полза на едностранно налагане на волята на изпълнителната власт. Всъщност според мен трябва да се случи друго: законодателните промени, включително тези в НПК, трябва да бъдат постигнати в консенсус със съдиите, прокурорите и разследващите, така че да не се нарушават правата на никоя от страните в съдебния процес. В доклада има ясен пример за добро взаимодействие, както е при новосформираните съвместни екипи за борба с корупцията и организираната престъпност.