Европа избира протеста

Коментар на Файнейшъл Таймс Дойчланд Колко неподходящо: Докато Барак Обама е на помирително турне из Европа, на изборите за Европейски парламент се очертава успех за екстремистите. За това са отговорни и наложилите се партии, защото тяхната предизборна кампания остава бледа и произволна.

Точно в четвъртък, когато Барак Обама подаде на ислямския свят ръка за помирение и събуди толкова надежда, вечерта дойде отрезвяващата новина от Холандия. Десният популист Херт Вилдерс, който в своя филм „Фитна" поставя Корана наравно с призива за тероризъм и насилие, стана заедно с Партията на свободата втората политическа сила в страната на европейските избори. А в неделя техни съмишленици биха могли да празнуват изборни успехи и в други държави. Дали Австрия, Белгия, Унгария или Франция - според проучванията, крайно десните партии са с големи шансове.

Тазгодишните европейски избори са както никога досега протестни избори: срещу предполагаемия провал на правителства в икономическата криза, срещу скандали като злоупотребата на обществени средства за лични интереси кото във Великобритания, както и преди всичко срещу Европейския съюз и неговите институции.

Сега, както и преди, само малцинство от избирателите познават задачите на Европейския парламент, Еврокомисията и Съвета на ЕС. Сега, както и преди, за много хора Европейският съюз е бездушен и непрозрачен бюрократичен апарат.

А след голямото разширяване през изминалите години ЕС е по-непрозрачен от всякога. Толкова непрозрачен, че австрийската деснопопулистка Партия на свободата може да си позволи да излезе на лов за гласове с атаки срещу присъединяване на Турция и Израел. При това Израел въобще не иска да влиза в ЕС.

В публикувана в петък анкета на френския икономически вестник "Трибюн" 64% от запитаните граждани на на петте най-големи държави в Евросъюза заявяват, че нямат никакъв интерес към евровота.

Но и депутатите се затрудняват със задачата да им предизвикат интереса. Ето списък на предизборните слогани на големите немски партии: „Ние в Европа" (Християн-демократически съюз ). „Повече Социал-деколкатичеса партия за Европа". „За Германия в Европа" (Либерали). „Заедно за промяната в Европа" (Левица). „Ние избираме Бавария за Европа" (Християн-социален съюз). По-бледо и по-произволно едва ли може да бъде.

Водачите на листите пасват перфектно на кампанията. Знаехте ли, че Ханс-Герт Пьотеринг е водач на листата на ХДС? Поздравления, вие спадате към двата процента немци.

Водачът на християнсоциалния съюз (ХСС) Маркус Фербер се радва на 1% известност. А Мартин Шулц от социалдемократите (СДП) получава цели 6% - вероятно обаче само заради това е малко по-известен, защото преди няколко години Силвио Берлускони го сравни с нацистко заптие.

На протестните партии, независимо каква политическа окраска си приписват, им е по-лесно да се разграничат с лозунги, изяви и фигури. Ниската избирателна активност също им идва добре.

Вероятно дори не всеки втори ще отиде до урната. Наложилите се партии, както и институциите в Брюксел, трябва най-сетне да се замислят сериозно защо това е така. Преди Вилдерс и сие да са нанесли по-големи щети на проекта Европа.