Институции на Европейския съюз
През 1952 г., се създава Парламентарна асамблея на Европейската общност за въглища и стомана. Договорите и най-вече Договорът от Маастрихт от 1992 г. и Амстердамският договор от 1997 г., превръщат Европейския парламент от асамблея с чисто съвещателен характер в законодателен парламент, който упражнява правомощия, сходни с тези на националните парламенти.
Страсбург става първо седалище на Европейския парламент (1952 г.) като символ на френско-германското помирение.
ЕП представлява гражданите на държавите, обединени в Европейската общност. Той е единствената институция на ЕС, която се избира пряко на всеки 5 години. Първите преки избори за Европейски парламент се провеждат през юни 1979 г. След влизането в сила през 1993 г. на Договора от Маастрихт всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който живее в друга държава от Съюза, може да гласува и да бъде избиран в страната по местоживеене.
Парламентът взема дейно участие в изработването на законодателството, имащо пряко въздействие върху ежедневието на гражданите на Европейския съюз, а именно в сферите на опазването на околната среда, правата на потребителите, равните възможности, транспорта и свободното движение на работници, капитали, стоки и услуги. В правомощията на Парламента влиза също така да определя съвместно със Съвета годишния бюджет на Европейския съюз.
Като всеки друг парламент Европейският парламент има три основни правомощия:
- законодателни правомощия - процедурата на съвместно вземане на решения, като Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са равнопоставени и приемат съвместни актове на Парламента и на Съвета.;
- бюджетни правомощия - едно от важните правомощия на Парламента е бюджетът. Чрез него Европейският парламент утвърждава политическите си приоритети. Парламентът приема през месец декември всяка година бюджета на Европейския съюз за следващата година. Бюджетът не влиза в сила, докато не бъде подписан от председателя на Европейския парламент, след което Съюзът може да разполага с необходимите финансови средства за следващата година;
- правомощия за надзор на изпълнителната власт - Европейският парламент играе съществена роля при назначаване на Комисията. След като одобри кандидатурата за председател на Комисията, Парламентът изслушва номинираните за комисари и след това назначава Комисията, като я гласува с вот на доверие.
Това правомощие, заедно с правото на вот на недоверие на Комисията, е мощно политическо оръжие, тъй като приемането на предложението за вот на недоверие принуждава Комисията да подаде оставка.
Европейският парламент също така избира омбудсман, който се занимава със споровете между гражданите и администрацията на Европейския съюз.