Основни акценти от срещата на върха на ЕС в Брюксел

Държавните и правителствените ръководители на ЕС започват есенната двудневна среща на високо равнище в четвъртък от 17 ч местно време в Брюксел. Ще бъде обсъдена реформата на Пакта за стабилност на ЕС, очакват се остри противоречия. Много страни се обявяват против гермаско-френския проект за промяна на европейските договори. Германските медии обобщават основните акценти в дискусията.

Особено оспорвана е идеята на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози да се отнеме правото на глас в ЕС на държави с „хронични" дефицити. Конкретни решения за промяна в договорите обаче не се очакват.

Какво стои на дневен ред?

Доклад на постоянния председател на ЕС Херман Ван Ромпой. Финансовите министри на ЕС одобриха единодушно тази декларация. Според нея провинилите се държави с дефицити трябва да бъдат наказвани по-бързо и по-строго. Повечето решения в процедурата за дефицит ще се взимат, както досега, от финансовите министри с мнозинство от две трети.

Защо ще има дебати и спорове?

Документът на Ван Ромпой не трябва да се отваря отново. Германия и Франция обаче настояват, че за реформата на европейския монеторен съюз трябва да се променят и европейските договори. Берлин и Париж искат да закотвят дългосрочен спасителен механизъм за затруднени държави от еврозоната и отнемане на правото на глас за такива с „хронични" дефицити. Това е силно оспорвано в ЕС. Дипломати очакват, че Ван Ромпой ще получи мандат да подължи работата си.

Какво е дългосрочен кризисен механизъм?

Той трябва да замени спасителния пакет от 750 млрд. евро за финансово слаби страни, който беше създаден през пролетта под натиска на кризата в еврозоната с участието на Международния валутен фонд и изтича в края на юни 2013 г. Този „помощен фонд" със седалище в Люксембург досега не е използван. Берлин и Париж настояват при новата система да бъде включен и частният сектор, например банките. За това ще е нужен и един вид регламент за неплатежоспособност за държави пред фалит.

Как може да бъде променен Лисабонският договор?

Лисабонският договор може да бъде променен по различни начини. При „редовна процедура за промяна" се свиква конвент, към който принадлежат ипредставители на националните парламенти. Той дава препоръка на правителствена конференциия, в която участват страните-членки.

„Опростена процедура за промяна" е възможна за промени, които засягат вътрешните политически области на ЕС. Тя не може да бъде използвана, защото ще доведе до разтегляне на правомощията на ЕС. При тази процедура няма правителствена конференциия. Промяна в договора може да бъде решена единодушно от държавните и правителствените ръководители. Тя „влиза в сила след съгласието на страните-членки в съзвучие с техните съответни правноконституционни наредби". Това не означава обаче ратифициране във всички страни-членки. В Германия би бил нужен закон за одобрение.

Кои са другите теми на срещата?

На срещата на върха лидерите ще дискутират и курса за следващата среща на Г-20 в средата на ноември в Сеул. В ЕС са решени или са на път многобройни проектозакони, за да се направят финансовите пазари устойчиви на кризи. Към тях спадат общият финансов надзор от 2011 г. и регулирането на хедж фондовете.