Влошаване на условията на труд и големи разлики в удовлетвореността на трудещите се

Докато малко повече от половината от европейските работници смятат, че условията на труд в тяхната страна са добри (53 %), мнозинството (57 %) все пак считат, че техните условия на труд са се влошили през последните 5 години — сочи публикувано днес проучване на Евробарометър, в което се изследва как кризата е засегнала качеството на труда, съобщава Рапид. Въпреки че повечето работници са удовлетворени от условията на труд (средно 77 % в ЕС), налице са много големи разлики между държавите членки, като процентите варират от 94 % за Дания до 38 % за Гърция. Като цяло повечето работници изразяват високи нива на удовлетвореност от работното време (80 %) и здравословните и безопасни условия на работното място (85 %).

Резултатите от проучването на Евробарометър ще бъдат включени в дискусиите на 28 април в Брюксел относно настоящите и бъдещите перспективи за действия на ЕС в областта на условията на труд. Конференцията ще предостави възможност за обсъждане на това как да продължи разработването на последователен и ориентиран към бъдещето подход по отношение на условията на труд в ЕС, за да се осигурят високи равнища на качество, безопасност и справедливост на работното място.

„Защитата и подобряването на условията на труд в ЕС означава полагане на грижи за нашия човешки капитал. Разполагаме със забележително наследство от правни норми и политики, за да осигурим добри условия на труд, които да дават възможност за високи нива на удовлетвореност сред европейските работници. Но също така съществуват опасения, а и реален риск, че условията на труд ще пострадат в резултат на икономическата криза. Заедно с държавите членки и организациите на служителите и работодателите ние трябва да подновим усилията си да запазим и подобрим условията на труд“, отбеляза комисарят на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.

Проучването на Евробарометър, проведено в 28-те държави членки, показва, че:

повече от 80 % от респондентите в Дания, Люксембург, Финландия и Нидерландия считат, че условията на труд в тяхната държава са добри. Отделно, на ниво работници Дания отново заема първо място, като 94 % от работниците са удовлетворени от своите условия на труд — Австрия и Белгия заемат второто място, като са удовлетворени 9 от всеки 10 работници. Плътно след това се нареждат Финландия (89 %), Обединеното кралство и Естония (и двете с 88 %);

на противоположната страна, Гърция е с най-ниския процент на удовлетвореност на национално равнище (16 %) и е единствената държава, в която по-малко от половината от работещите респонденти са доволни от настоящите си условия на труд (38 %);

в по-малка степен, на национално равнище нивата на удовлетвореност са по-ниски в Хърватия (18 %), Испания (20 %), Италия (25 %), България (31 %), Словения, Португалия и Румъния (всяка с 32 %), а също и в Словакия (36 %) и Полша (38 %).

Тази разлика в нивата на удовлетвореност може да бъде обяснена с множество фактори: социалният и икономически контекст, повлиян от кризата, но също и по-структурни характеристики като социален диалог, социални политики и трудово право, които могат да са по-силно или по-слабо изразени в зависимост от националните ситуации в ЕС.

Други ключови констатации от проучването показват, че има място за подобрение, и по-специално в следните области:

Редица фактори потвърждават нарастване на интензивността на труда. Стресът безспорно се счита за най-важният риск на работното място (за 53 % от работещите респонденти). Освен това, неудовлетвореността по отношение на работното натоварване, темпа на работа и дългия работен ден (над 13 часа) е по-често срещана от други проблеми, като липсата на интерес към задачите или недостатъчни периоди на почивка на седмична или годишна база;

По отношение на организацията на труда, във връзка с равновесието между професионалния и личния живот, 40 % от респондентите заявяват, че не им е предложена възможност да използват гъвкав режим на работа;

В областта на здравословните и безопасни условия на труд, по-малко от един от всеки трима работници е заявил, че на работното му място са въведени мерки срещу новите рискове (например, предизвиканите от нанотехнологиите или биотехнологиите), или мерки, насочени към възрастните работници и тези с хронични заболявания. Заедно със стреса, като един от най-важните рискове на работното място се възприема неергономичната среда, като 28 % от респондентите определят повтарящите се движения и изморителните или болезнени пози като основен риск за здравето и безопасността на работното място, а 24 % — ежедневното вдигане, пренасяне или преместване на товари.

На конференцията на 28 април ще бъдат представени около 300 заинтересовани страни. Пет работни семинара ще дадат възможност за задълбочено обсъждане на здравословните и безопасни условия на труд, на преструктурирането, съвместяването на професионалния и личния живот, стажовете и международното измерение на действията на ЕС в областта на условията на труд.

Профсъюзите, организациите на работодателите, създателите на политики, както на европейско, така и на национално равнище, се приканват да обмислят и предприемат общи инициативи за подкрепа на условията на труд и качеството на работното място, които са от съществено значение, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“. Добрите условия на труд, включително здравословната и безопасна среда, често се свързват с висока мотивация, творчество и ангажираност на работника, водещи в крайна сметка до високи нива на производителност.