НОВИТЕ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ ВЯРВАТ В EС ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СТРАНИТЕ-ОСНОВАТЕЛКИ, СОЧИ СОНДАЖ

• Със 186 хиляди лв. "борим" евроскептицизма в 4 страни-членки;
• Едва половината европейци мислят, че членството се отразява добре на страните им.
  

Проучване на общественото мнение, публикувано в European Voice сочи, че 82% от гражданите на ЕС смятат, че  европейските институции комуникират на незадоволително ниво с тях. 80% от респондентите са заявили, че процесът на вземане на решения в Съвета трябва да бъде отворен и видим за обществеността. Според говорител на еврокомисаря по комуникациите Маргот Валстрьом, тези резултати не са изненадващи и не означават, че се е провалил т.нар. “План Д”, лансиран от ЕК миналата година за подобряване на демокрацията в Съюза.

Сондажът също показва, че половината европейски граждани смятат, че членството в ЕС е имало положително отражение върху тяхната страна. 37% от анкетираните граждани на ЕС вярват, че ЕС е оказал положително влияние върху личния им живот, 24% казват, че е повлиял отрицателно, а според 39 на сто от анкетираните, ЕС не се отразява на живота им в личен план.

68 на сто от европейските граждани са категорични, че Европейският парламент трябва да има едно седалище – в Брюксел. Понастоящем ЕП се помещава и в Страсбург.

Новите страни-членки вярват в Евросъюза повече, отколкото страните-основателки, сочи сондажът. Информацията е на EUobserver.

186 000 лева е отделило Министерството на външните работи за комуникационни мероприятия в Холандия, Австрия ,Франция и Германия във връзка с ратифицирането на Договора за членство на България в ЕС, съобщи news.bg.

Светла Стоянова, началник отдел „Комуникации” във външното министерство обясни, че тези средства не са за коктейли и показни мероприятия.

Целта е да се подпомогнат чествания, промоционални представяния на България във връзка с присъединяването на страната ни към ЕС, обясниха от МВнР. Досега от тези средства са изразходвани 26 000 лева за изложби в Брюксел и Страсбург.

За 2006 г. планираният бюджет на ведомството за комуникационна стратегия е 2 060 000 лева. На 10 май тази година Министерството на финансите е превело 1 915 800 лева от заявената сума, като над 1 800 000 са за Министерството на външните работи, а 55 800 лева са за министъра по европейските въпроси.

За външни изпълнители са отделени 447 390 лева. С тях са финансирани 20 проекта, като отделените средства за съвместни инициативи на външно министерство с министерството на културата са 524 520 лева. 

За нови инициативи на дипломатическите ни представителства са отпуснати 108 567 лева. Над 142 000 лева са предвидени за „горещи теми”.

До края на определения от външно министерство срок за кандидатстване на проекти по комуникационната стратегия са получени общо 107 предложения. Със заповед на министъра на външните работи е назначена 7-членна комисия за оценка на проектите.

Към нея са назначени и 11 консултанти без право да вземат решение, които да подпомагат работата й. Тези консултанти са избрани от 30 неправителствени организации. 22 от предложенията не отговаряли на изискванията за участие, като всяко предложение е разгледано от двама оценители, обясниха от външно министерство. Окончателно са одобрени 20 предложения, като служителите на Калфин увериха, че ще бъде направен мониторинг на проектите. Освен това в договорите са предвидени санкции за тези, които не спазват стриктно клаузите им.