ЗАСИЛВАТ СЕ ПРОБЛЕМИТЕ С ВЕТОТО ВЪРХУ ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ ЕС И РУСИЯ

Полша и Литва показват все по-голяма готовност да блокират започването на нови преговори за подписването на договор между ЕС и Русия като следващата среща на високо ниво трябва да се проведе на 18 май в Самара, съобщава EUobserver.

По време на срещата на европейските лидери с руския президент Путин през ноември в Хелзинки, основните обсъждани теми бяха руското ембарго върху износа на месо от Полша и убийството на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко, а преговорите за нов договор бяха замразени.

Четири месеца по-късно, Москва все още не е дигнала забраната за внос от Полша, а Варшава поддържа ветото върху преговорите за нов договор, оставяйки Брюксел и Москва със старото споразумение, подготвено през 90-те години и изтичащо през ноември 2007г.

Все още не е ясно дали Русия ще вдигне забраната за внос, а Полша ветото върху преговорите преди началото на май.

Полски официални лица посочват, че ситуацията е по-сложна от простата размяна на добронамерени жестове, тъй като Варшава все още иска в мандата на ЕС за преговори да бъде включена клауза, разрешаваща на всяка страна-членка да предизвика прекратяването на преговорите, ако Москва не отговаря адекватно на търговските и енергийните интереси на страните от ЕС.

Освен това полски представители използват дискусията за ветото при преговорите за общата енергийна харта на ЕС, тъй като Варшава се притеснява от липсата на солидарност по въпроси като германско-руския план за изграждането на тръбопровод, заобикалящ Полша и Литва

"Наложихме ветото по две причини, не само заради месното ембарго, но и заради енергийните отношения. В момента преговаряме за целия пакет на отношенията на ЕС в енергетиката, условията за сигурност на доставките, целият вътрешен енергиен пазар", заяви полския заместник-държавен секретар Кшищов Шчерски.

Междувременно Литва, която е единствената европейска страна публично подкрепила полското вето, заплашва да наложи собствено вето на преговорите за да накара Брюксел да помогне за разбиването на руската блокада върху „Мазиекиу Нафта", единствената петролна рафинерия в прибалтийските страни.

През миналия юни Русия изключи разклонението на тръбопровода „Дружба" снабдяващо рафинерията, принуждавайки фирмата да плаща по-големи суми за доставката на суровина по море.

Русия заяви, че трябва да проведе ремонтни работи по тръбопровода, но Вилнюс вижда това като политическо наказание заради продажбата на фирмата на полската компания PKN Orlen, вместо на руска компания.

„Съжалявам, но литовците могат да се превърнат в поляци - има идея да блокираме мандата за преговори между Русия и ЕС", заяви в петък Звгимантас Павилионис, заместник-държавен секретар на Литва. „Договорът ще трябва да почака докато руснаците спрат да си играят игри с петрола ни", добави той.

От осем месеца Литва иска от Европейската Комисия, финландското и германското председателства на ЕС да повдигнат въпроса пред Москва, обясни Павилионис, но въпросът не е включван в двустранните срещи на високо равнище.

„Ако приемем, че германско-руският тръбопровод ще бъде построен, искаме гаранции, че няма да има газов натиск, няма да има проблеми от типа с „Дружба", заяви друг високопоставен литовски дипломат за EUobserver. „ЕС ни казва „да не сте посмели да се присъедините към полското вето". Моля ви! Какво трябва да направим за да ни обърнат внимание?"