БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ПОПУЛЯРИЗИРАТ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ - 1

По какъв начин текат в София и Букурещ комуникационните и PR-дейности, свързани с промоцията на финансовата перспектива за периода 2007-2013 г.?

Проучване на Портал ЕВРОПА

Вижте и втората част - ТУК, за опита в България: Министерството на финансите изпълнява мащабна комуникационна обществена поръчка, с която да обясни финансовата перспектива пред страната и да даде максимално широк достъп до информация на заинтересованите групи.

ПЪРВА ЧАСТ - В РУМЪНИЯ

Подходът за комуникационните дейности, избран от нашите северни съседи, е по-дългосрочен: Румъния планира кампанията за целия планов период 2007-2013 г.

Още на 12 и 13 декември 2006 г. в Букурещ се слага началото на PR- и разяснителните дейности, свързани с усвояването на Структурните фондове. Тогава в румънската столица се провежда конференция с участието на близо 300 души, които пряко се занимават с такива дейности.

Както Портал ЕВРОПА вече писа, северните ни съседи бързо приключиха с финалното одобрение и актуализация на НСРР и ОП и в края на януари ги изпратиха в Брюксел за одобрение от ЕК. Докато то стане факт, в Букурещ не стоят без работа, а вече провеждат PR на национално и местно ниво...

Националната комуникационна стратегия за Структурните инструменти в Румъния и планът към него са разработени от Управляващия орган на досегашната Рамка за подкрепа от Общността (MA CSF). Това е звеното, което координира Структурните и Кохезионния фонд и се занимава с Референтната рамка (НСРР). Националната комуникационна стратегия допълва и подкрепя комуникационните планове на всяка от оперативните програми (ОП). Идеята е, промоцията на Структурните фондове и дейностите, свързани с нея, да се извършват в Румъния по координиран начин и в синхрон.

Това подробно обясниха за Портал ЕВРОПА от комуникационното звено на румънското Финансово министерство. Йоана Чисмасу от Управляващия орган на Рамката за подкрепа от Общността в МФ на Румъния допълва, че Стратегията и Планът ще се одобрят от Националната координационна комисия за Структурните инструменти. Те ще се управляват от MA CSF, което докладва регулярно на Националната координационна комисия за хода на изпълнението на Стратегията. След одобряването на Стратегията, всеки управляващ орган по Оперативните програми ще състави комуникационен План за действие за съответната ОП, който да съответства на Националната комуникационна стратегия.

Главното в подхода на Румъния е срокът, за който се планира информационна и комуникационна дейност - северните ни съседи работят с цялостна визия за периода 2007-2013 г., като не само държавният бюджет е източникът на финансиране: например PR-кампанията за Регионалната оперативна програма се финансира чрез проект по ФАР. В дейностите се включват и чуждестранни експерти, които работят в Румъния по линия на туининг-проекти към министерствата, координиращи различните оперативни програми.

Две са основните цели на Националната комуникационна стратегия и план за Структурните фондове: да се постигне разпознаваемост и на ролята, и на резултатите от използването на Структурните инструменти на ЕС. Интересното е, че в Плана възможностите за финансиране не са единствена комуникационна цел - предвидено е редовно, обективно и общодостъпно информиране за това, как фирмите да се възползват от Структурните инструменти, а също така регулярна информация за резултата и ползите за обществото след усвояването на парите. Освен това ще се разказва как е започнал процесът и какви са целите и философията му. 

Комуникационната кампания ще се осъществява на три нива - идеята е първоначално да се работи за повишаване на общото разбиране в обществото като цяло и да се приключи с постигане на знания на заинтересованите групи за правене на проекти. Трите нива са: широкомащабни информационни кампании (на национално и/ли регионално, секторно ниво); предоставяне на обща информация за Структурните инструменти и институциите, които ги управляват, обществени поръчки и търгове (национално ниво); и третото - разпространение на тематична информация и упътване на бенефициентите (на местно ниво).

Йоана Чисмасу от комуникационното звено на румънското Финансово министерство разказва още, че редица таргет-групи съвпадат за всички Оперативни програми и за Националната стратегическа референтна рамка, защото имат еднакви информационни потребности. В този смисъл таргет-групите, идентифицирани в Националните комуникационна стратегия и план за действие включват т.нар. "вътрешни групи" - т.е. лицата и организациите, пряко свързани с изпълнението на НСРР. Отделно "външните групи" са потенциалните бенефициенти, обществеността като цяло, медиите и т.н.

Румънците смятат, че разнообразната информация, която ще се предоставя на обществото като цяло, ще им послужи като база - като "информационна платформа", върху която да надграждат със специфична информация, свързана с отделните сектори по ОП.

Планираните комуникационни и рекламни дейности най-общо казано са - създаване на уебсайтове като ТОЗИ, Централен кол-център, информационна мрежа, местни информационни пунктове, медийни кампании, външна реклама, връзки и сътрудничество с медиите, промоционални продукти, публикации, брошури, CD и DVD, информационен бюлетин, проучвания на общественото мнение и други събития.

Управлението и осъществяването на всичко това (по Стратегията) румънските ни съседи ще изградят функционален координационен механизъм. Идеята им е, разказва Йоана Чисмасу, мениджмънтът да се поеме както от звеното в МФ - Управляващ орган на Рамката за подкрепа от Общността (MA CSF), така и от всички институции, които работят по управление на Структурните инструменти. "От прост подход да адресираме заинтересованите, ние минаваме на по-висшето ниво - изграждаме комуникационна система, функционираща благодарение на синергия и координация. Ето защо резултатите на Стратегията са повече като ефект и като брой, отколкото сумарно дават комуникационните планове на различните Оперативни програми" - заключава Чисмасу.

Цялото интервю с Йоана Чисмасу вижте в рубриката "Интервюта" на Портал ЕВРОПА.

Припомняме, че в Букурещ очакват евентуално през март ЕК да даде зелена светлина пред НСРР - стратегическия документ, по който Румъния ще ползва еврофондовете в периода 2007-2013 година. Процедурите могат да траят максимум четири месеца.

Според премиера Търичану, в държавния бюджет на Румъния за 2007 са предвидени 455 милиона евро за съфинансиране на проекти - и тъй като минимумът за съфинансиране е 15%, то според Търичану това означавало, че Букурещ ще е в състояние да стартира през 2007 г. проекти по структурните фондове, възлизащи на 3 милиарда евро. Цели хиляда проекта са готови за финансиране по ОП "Развитие на човешките ресурси" и са в канцелариите на министерствата на труда и на образованието. Само по ОП "Регионално развитие" например, Министерството на европейската интеграция - което се трансформира в Министерство на регионалното развитие - е подготвило портфолио с проекти на обща стойност 374 милиона евро.

През януари министърът на обществените финанси Себастиян Владеску каза, че е постигната договореност с Брюксел за това, някои от проектите по Структурните фондове да бъдат стартирани още преди Комисията да е одобрила окончателно Референтната рамка - идеята е първоначалното финансиране да е с пари от държавния бюджет, а след одобряването на Рамката, разходите се покриват с планираните средства по Структурните фондове.

Според колегата на Пламен Орешарски, рискът си струва.

Редакцията на Портал ЕВРОПА е готова да помести и други гледни точки по темата. Екипът ни ще следи системно комуникационните дейности, свързани със Структурните фондове и тяхното оползотворяване в Румъния и в България.