ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

Contents
	Въведение
	ЧАСТ I
	ЧАСТ II
	ЧАСТ III
	ЧАСТ IV
	ЧАСТ V
	ЧАСТ VI
	ЧАСТ VII
	ЧАСТ VIII
	ЧАСТ IХ
	ЕДНОСТРАННИ ДЕКЛАРАЦИИ

ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ

за асоцииране (1993 год.)
между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна

Ратифицирано със закон, приет от 36-о Народното събрание на 15.04.1993 г. - ДВ, бр. 33 от 20.04.1993 г. В сила от 1.02.1995 г. Текстът на споразумението е обнародван като отделно книжно тяло на "Държавен вестник", издадено на 25.05.1995 г. - ДВ, бр. 61 от 7.07.1995 г.

Кралство Белгия,
Кралство Дания,
Федерална република Германия,
Република Гърция,
Кралство Испания,
Френската република,
Ирландия,
Република Италия,
Великото херцогство Люксембург,
Кралство Холандия,
Португалската република,
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,

страни по Договора за създаване на Европейската икономическа общност, по Договора за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана и по Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

наричани по-нататък "страни членки", и

Европейската икономическа общност, Европейската общност за атомна енергия, и Европейското обединение за въглища и стомана,

наричани по-нататък общности,

от една страна,

и Република България, наричана по-нататък "България,

от друга страна,

отчитайки значението на традиционните връзки, съществуващи между общността, нейните страни членки и България, както и общите ценности, които те споделят,

признавайки, че общността и България желаят да засилят тези връзки и да изградят тесни и трайни отношения, основани на взаимните интереси и реципрочността, което би позволило на България да вземе участие в процеса на европейската интеграция, засилвайки и разширявайки по този начин отношенията, установени в миналото, по-специално със Спогодбата за търговия, търговско и икономическо сътрудничество, подписана на 8 май 1990 г.,

отчитайки възможностите за взаимоотношения от ново качество, които създаването на една нова демокрация в България открива,

отчитайки ангажимента на общността и нейните страни членки и на България към заздравяването на политическите и икономическите свободи, които съставляват самата основа на асоциирането,

признавайки фундаменталния характер на демократичните промени в България, произтичащи по мирен път и целящи построяването на нова политическа и икономическа система, основана на върховенството на закона и спазването на човешките права, на политическия плурализъм и на една плуралистична многопартийна система, включваща свободни и демократични избори и създаването на законодателните и икономическите условия, необходими за развитието на пазарна икономика, както и необходимостта да се продължи и завърши този процес с помощта на общността,

отчитайки непоколебимата привързаност на общността и на нейните страни членки и на България към върховенството на закона и спазването на човешките права, включително и тези на лица, принадлежащи към малцинства, както и към пълното прилагане на всички други принципи и разпоредби, съдържащи се в Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (CCCE), заключителните документи от Виена и Мадрид, Парижката харта за нова Европа, както и към принципите и разпоредбите на Европейската енергийна харта,

желаейки да способстват за по-добри контакти между техните граждани, както и за свободното движение на информация и идеи съгласно договореностите на страните в рамките на СССЕ,

съзнавайки значението на това споразумение за създаването и укрепването в Европа на система за стабилност, основана на сътрудничество, в която общността е един от крайъгълните камъни,

смятайки, че би трябвало да се направи връзка между пълното осъществяване на асоциирането, от една страна, и продължаването на същинското прилагане на политическите, икономическите и законодателните реформи в България, от друга страна, както и въвеждането на факторите, необходими за сътрудничеството и реалното сближаване между системите на страните, по-специално в светлината на изводите на Бонската конференция в рамките на СССЕ,

желаейки да установят редовен политически диалог по двустранни и международни въпроси от взаимен интерес с цел заздравяване и довеждане до край на асоциирането,

вземайки предвид желанието на общността да окаже решаваща подкрепа за завършването на прехода към пазарна икономика в България и да помогне на България да се справи с икономическите и социалните последици на структурното преустройство,

вземайки предвид също така желанието на общността да създаде инструменти за сътрудничество и икономическа, техническа и финансова помощ на глобална и многогодишна основа,

отчитайки привързаността на общността и България към свободната търговия и в частност към принципите на Общото споразумение за митата и търговията,

имайки предвид икономическите и социалните различия между общността и България и признавайки по този начин, че целите на асоциирането трябва да бъдат постигнати чрез подходящи разпоредби на това споразумение,

убедени, че това споразумение ще създаде нов климат за техните икономически отношения и в частност за развитието на търговията и инвестициите, средства, които са жизнено важни за икономическото преструктуриране и технологичната модернизация на българската икономика,

желаейки да установят културно сътрудничество и да развиват размяната на информация,

признавайки факта, че крайната цел на България е да стане член на общността и че настоящото асоцииране, по мнението на страните, ще помогне на България да постигне тази си цел,

решиха да подпишат това споразумение и определиха за тази цел като свои пълномощници:

Кралство Белгия - Робер Юрбен, министър на външната търговия и по европейските дела;
Кралство Дания - Йорген Йострьом Мьолер, държавен секретар по европейските работи;
Федерална република Германия - Клаус Кинкел, федерален министър на външните работи;
Република Гърция - Мишел Папаконстантину, министър на външните работи;
Кралство Испания - Хавиер Солана, министър на външните работи;
Френската република - Елизабет Гигу, делегиран министър по европейските работи;
Ирландия - Дик Спринг, министър на външните работи;
Република Италия - Валдо Спини, държавен секретар на външните работи;
Великото херцогство Люксембург - Жак Поос, министър на външните работи;
Кралство Холандия - П. Куейманс, министър на външните работи;
Португалската република - Ж. М. Дурау Барозу, министър на външните работи;
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия - Дъглас Хърд, държавен секретар на външните работи и по въпросите на общността;
Европейската икономическа общност, Европейската общност за атомна енергия и Европейското обединение за въглища и стомана;
Нилс Хелвег Петерсен, министър на външните работи на Кралство Дания, председател на Съвета на Европейските общности;
Сър Лиън Бритън, член на Комисията на Европейските общности;
Ханс Ван Ден Брук, член на Комисията на Европейските общности;
Република България, Любен Беров, министър-председател и министър на външните работи,

които, след като провериха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна
форма,

се договориха, както следва: