Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
04-06-2008

Енергиен недостиг удря бившите съветски републики

Анализ на „Файненшъл таймс". Автори: Стефан Уагстил, Томас Ескрит, Кестър Еди, Тео Троев и Нийл Макдоналд

В отдалечен край на Унгария близо до границата с Украйна инженери започват работа по изграждането на най-голямата електроцентрала в бившите комунистически държави от Югоизточна Европа след падането на Берлинската стена. Първата два блока от по 400 МВ в Нирташ на стойност 1.5 милиарда евро се очаква да бъдат пуснати в експлоатация през 2011 година, а следващите четири трябва да заработят през 2013 година.

"Унгария страда от тежък енергиен недостиг в резултат на големия брой остарели и нискоефективни електроцентрали", казва Ищван Гочи, изпълнителен директор на енергийния дистрибутор Emfesz. "Модерната електроцентрала с мощност 2,400 МВ, която изграждаме на украинската граница, ще ни помогне да запълним празнините, както и да изнасяме за Балканите, превръщайки Унгария в нетен износител на енергия".

Претоварената енергийна мрежа в региона създава проблеми в широк мащаб. Унгарските компании се оплакват от високите цени на електричеството, докато в Албания, най-бедната страна в региона, както и в наскоро получилото независимост Косово, има чести спирания на тока. Македония също изпитва спорадични енергийни сривове.

В Букурещ, столицата на Румъния и шестия по големина град в Европа, водните съоръжения и климатиците също спират непредвидено. "Изправени сме пред растящ недостиг на енергия в региона" казва Вук Хамович, шеф на EFT, най-големият търговец на електроенергия в бивша Югославия.

Изследване, публикувано миналата година от KPMG, стига до заключението, че от най-големи инвестиции се нуждаят сферите на производство, пренос, разпределение на енергия и енергийната ефективност.

Югоизточна Европа и Унгария излязоха от комунизма със силен енергиен сектор, изграден, за да обслужва тежката индустрия, която след 1989 година се сви значително, в резултат на което възникна енергиен излишък. Но от 2000 година насам икономическият растеж тласна търсенето дори над някогашните соцнива.

Междувременно Европейският съюз принуди България да затвори блокове в АЕЦ „Козлодуй", един от най-големите производители на ток в региона. "Затварянето на четирите реактора отново извади енергийните проблеми на дневен ред", коментира Пандита Паршад, директор на енергийния отдел в Европейската банка за реконструкция и развитие.

Съгласно Договора за европейска енергийна общност, подписан през 2005 година от ЕС и страните от Югоизточна Европа, страните са насърчавани да се снабдяват взаимно с електричество в случай на нужда, като Румъния и България са основните износители. На практика, правни аргументи и липсата на добри трансгранични връзки, придружени от последиците от войната в бившите югорепублики, доведоха до това, че международната енергийна мрежа не може да покрие всички местни дефицити.
Изминалите меки зими благоприятстваха енергийните съоръжения да издържат на консумацията. Но натискът е постоянен: икономистите предвиждат ежегодната консумация да нарасне с 3 %, ако местните икономики запазят сегашния си ръст от 5-6% годишно.

Дистрибуцията е най-приватизирана - с изключение на Сърбия, но правителствата запазват значителен контрол над енергийните мощности в повечето страни, варирайки от 50% в България до над 90% в бившите югорепублики. Връзките между регулатори, производители, дистрибутори и клиенти далеч не са гладки.

Правителствата в региона реформират енергетиката, за да насърчат частните инвеститори. Инвестициите нарастват стабилно и могат да се видят газови централи в Унгария, подобрения във въгледобивния и енергиен комплекс „Марица Изток" в България, както и 700 МВ реактор в Черна вода, Румъния, пуснат в експлоатация миналата година.

Финансираните от ЕС проекти също са в сферата на трансграничните електропроводи. Но най-големите проекти са все още в процес на изграждане. В Румъния, консорциум, включващ държавната атомна компания и чужди инвеститори, беше сформиран тази година, за да изгради още два 750 МВ реактора на АЕЦ „Черна вода".

В България властите планират изграждането на АЕЦ с два реактора в Белене, близо до румънската граница. Проектът, който ще бъде изграден от Русия, ще бъде на стойност 4 милиарда евро.

В Косово властите полагат усилия за модернизиране на съществуващите мощности и проектират изграждането на електроцентрала, която да използва богатите залежи на лигнитни въглища в страната.

По изчисления на Световната банка общите инвестиции в нови съоръжения в региона, с изключение на Унгария, ще достигнат 9.5 милиарда евро до 2020 година, плюс 5.8 милиарда евро за ремонт на съществуващите мощности. Трудностите обаче идват от факта, че на практика ефектът от тези големи инвестиции ще бъде усетен след 2011 година.

Хамович от EFT заяви: „Няма да има облекчение до 2013 г. Основавайки се на оценките за производство и консумация през следващите пет години, регионът ще е изправен пред недостиг и като резултат цените ще вървят нагоре".



Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia