Europe.bg
  Начало - Новини - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
04-06-2008

Енергиен недостиг удря бившите съветски републики

Анализ на „Файненшъл таймс". Автори: Стефан Уагстил, Томас Ескрит, Кестър Еди, Тео Троев и Нийл Макдоналд

В отдалечен край на Унгария близо до границата с Украйна инженери започват работа по изграждането на най-голямата електроцентрала в бившите комунистически държави от Югоизточна Европа след падането на Берлинската стена. Първата два блока от по 400 МВ в Нирташ на стойност 1.5 милиарда евро се очаква да бъдат пуснати в експлоатация през 2011 година, а следващите четири трябва да заработят през 2013 година.

"Унгария страда от тежък енергиен недостиг в резултат на големия брой остарели и нискоефективни електроцентрали", казва Ищван Гочи, изпълнителен директор на енергийния дистрибутор Emfesz. "Модерната електроцентрала с мощност 2,400 МВ, която изграждаме на украинската граница, ще ни помогне да запълним празнините, както и да изнасяме за Балканите, превръщайки Унгария в нетен износител на енергия".

Претоварената енергийна мрежа в региона създава проблеми в широк мащаб. Унгарските компании се оплакват от високите цени на електричеството, докато в Албания, най-бедната страна в региона, както и в наскоро получилото независимост Косово, има чести спирания на тока. Македония също изпитва спорадични енергийни сривове.

В Букурещ, столицата на Румъния и шестия по големина град в Европа, водните съоръжения и климатиците също спират непредвидено. "Изправени сме пред растящ недостиг на енергия в региона" казва Вук Хамович, шеф на EFT, най-големият търговец на електроенергия в бивша Югославия.

Изследване, публикувано миналата година от KPMG, стига до заключението, че от най-големи инвестиции се нуждаят сферите на производство, пренос, разпределение на енергия и енергийната ефективност.

Югоизточна Европа и Унгария излязоха от комунизма със силен енергиен сектор, изграден, за да обслужва тежката индустрия, която след 1989 година се сви значително, в резултат на което възникна енергиен излишък. Но от 2000 година насам икономическият растеж тласна търсенето дори над някогашните соцнива.

Междувременно Европейският съюз принуди България да затвори блокове в АЕЦ „Козлодуй", един от най-големите производители на ток в региона. "Затварянето на четирите реактора отново извади енергийните проблеми на дневен ред", коментира Пандита Паршад, директор на енергийния отдел в Европейската банка за реконструкция и развитие.

Съгласно Договора за европейска енергийна общност, подписан през 2005 година от ЕС и страните от Югоизточна Европа, страните са насърчавани да се снабдяват взаимно с електричество в случай на нужда, като Румъния и България са основните износители. На практика, правни аргументи и липсата на добри трансгранични връзки, придружени от последиците от войната в бившите югорепублики, доведоха до това, че международната енергийна мрежа не може да покрие всички местни дефицити.
Изминалите меки зими благоприятстваха енергийните съоръжения да издържат на консумацията. Но натискът е постоянен: икономистите предвиждат ежегодната консумация да нарасне с 3 %, ако местните икономики запазят сегашния си ръст от 5-6% годишно.

Дистрибуцията е най-приватизирана - с изключение на Сърбия, но правителствата запазват значителен контрол над енергийните мощности в повечето страни, варирайки от 50% в България до над 90% в бившите югорепублики. Връзките между регулатори, производители, дистрибутори и клиенти далеч не са гладки.

Правителствата в региона реформират енергетиката, за да насърчат частните инвеститори. Инвестициите нарастват стабилно и могат да се видят газови централи в Унгария, подобрения във въгледобивния и енергиен комплекс „Марица Изток" в България, както и 700 МВ реактор в Черна вода, Румъния, пуснат в експлоатация миналата година.

Финансираните от ЕС проекти също са в сферата на трансграничните електропроводи. Но най-големите проекти са все още в процес на изграждане. В Румъния, консорциум, включващ държавната атомна компания и чужди инвеститори, беше сформиран тази година, за да изгради още два 750 МВ реактора на АЕЦ „Черна вода".

В България властите планират изграждането на АЕЦ с два реактора в Белене, близо до румънската граница. Проектът, който ще бъде изграден от Русия, ще бъде на стойност 4 милиарда евро.

В Косово властите полагат усилия за модернизиране на съществуващите мощности и проектират изграждането на електроцентрала, която да използва богатите залежи на лигнитни въглища в страната.

По изчисления на Световната банка общите инвестиции в нови съоръжения в региона, с изключение на Унгария, ще достигнат 9.5 милиарда евро до 2020 година, плюс 5.8 милиарда евро за ремонт на съществуващите мощности. Трудностите обаче идват от факта, че на практика ефектът от тези големи инвестиции ще бъде усетен след 2011 година.

Хамович от EFT заяви: „Няма да има облекчение до 2013 г. Основавайки се на оценките за производство и консумация през следващите пет години, регионът ще е изправен пред недостиг и като резултат цените ще вървят нагоре".



Новини
Актуално
Анализи
Интервюта


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.