Глава 15 – Индустриална политика

Съдържание
	Обща информация
	Преговори за членство

ГЛАВА 15 – ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА

ИСТОРИЯ И ПРИНЦИПИ

Чл. 157 на Договора за основаване на Европейската общност определя, че “Общността и държавите-членки гарантират съществуването на необходимите за конкурентноспособността на индустрията в Общността условия.”
Инструментите за провеждане на индустриалната политика са:
   • Международни консултации и координиране по инициатива на Европейската комисия
Подкрепяне на специфичните мерки на държавите-членки след единодушно взето решение от Съвета на Европейската общност.
Основната цел на индустриалната политика на Европейската общност е създаване на конкурентноспособни в международен аспект предприятия чрез:
   - приспособяване на индустрията към системата на отворените и конкурентни пазари
   - осигуряване на благоприятна среда, особено за малките и средните предприятия
   - подпомагане на иновациите, научните изследвания и технологичното развитие.
За осъществяването на тези цели могат да се предприемат специфични мерки, без обаче да се  нарушава принципът на конкуренцията.

ПОДГОТОВКА ЗА ЧЛЕНСТВО

Достиженията на правото на ЕС (acquis) по Глава 15 не изискват транспониране в националната правна уредба на страните-кандидатки, нито специални мерки за прилагане и въвеждане в действие. Тези достижения на правото се състоят от насоки за общата политика за конкуренцията в индустрията, определени на хоризонтално и секторно ниво, които не са законово обвързващи за държавите-членки.
В рамката на преговорите беше поискано от страните-кандидатки да представят стратегии за преструктуриране, за да бъде оценено дали индустриалните им политики съответстват на принципите, и по-специално що се отнася до приватизацията и преструктурирането, определени в Решение на Съвета за “прилагане на Програмата за действие на Общността за засилване на конкурентноспособността на европейската индустрия”   (96/413/EО).
Индустриалната политика е тясно обвързана с други преговорни глави, и по-конкретно със свободното движение на стоки, политиката за конкуренцията (включва държавни помощи), както и заетостта и социалната политика.