ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

По смисъла на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда "отпадък" е вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци да момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл.

Основно отпадъците могат да бъдат разделени на четири групи:

- "битови отпадъци" са тези, които се получават в жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват отпадъци и от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите;

- "производствени отпадъци" са тези, образувани в резултат на промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица;

- "опасни отпадъци" са тези, чийто състав, количество и свойства създават риска за човешкото здраве и околната среда и са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

- "строителни отпадъци" са отпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителните площадки, както и такива от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения. Най - много производствени отпадъци остават като резултат от миннодобивната промишленост, енергетиката, металургията, химията, производството на строителни материали, хранително - вкусовата промишленост, машиностроенето, електрониката.

Отпадъците не бива да бъдат отделяни в околната среда по-интензивно от възможностите на природата да ги разгради, преработи или най - малкото обезвреди. В природата това, което е отпадъчен материал от един организъм, служи като суровина или храна за друг.

Днес хората използват все повече и повече енергия и материали. Това води до отделянето на все по - големи количества отпадъци, замърсяващи въздуха, водата и почвата и предизвикващи появата на киселинни дъждове. Всичко това представлява сериозна заплаха за околната среда. Хората са натрупали толкова много отпадъци, че вече не са в състояние да ги управляват и скоро просто ще бъдат затрупани от тях.

В съвременното общество около 80 % от отпадъците са резултат от селскостопанската, индустриалната и минната дейност. Останалите 20 % са домашни отпадъци. Голяма част от това, което изхвърляме от домовете си (пластмаси, метали, хартия, стъкло и органични материали), може да бъде използвано повторно (рециклирано).

Опасенията от увеличаващото се количество на отделените отпадъци се засилват и поради факта, че много материали имат кратък цикъл на живот (кръговрат на материалите ). Това е особено актуално за опаковките на много продукти, които купуваме ежедневно.

Има четири основни принципа за добро управление на отпадъците:

- Принцип на предотвратяването
По - смислено и ефективно е да се насочат средства и усилия за намаляване до минимум на количеството на отпадъците, а не към усъвършенстване на начините за третирането им.

- Принцип "Замърсителят плаща"
Източникът на отпадъци е длъжен да покрие в пълен размер разходите за третирането им.

- Принцип на предвидливостта
Внимателно трябва да се предвидят и анализират всички потенциални проблеми, произтичащи от отделянето на отпадъци и последиците от тях.

- Принцип на близостта
Третирането на отпадъците трябва да се извършва максимално близко до мястото, от което са били черпени съответните суровини.

Начините за третирането на отпадъците са няколко:

• намаляване на консумацията на енергия и суровини;
• рециклиране на отпадъците;

Голяма част от отпадъците представлява ценна суровина и може да бъде върната обратно в производствения процес или пък да й се намери друго приложение.

Многократното използване и рециклирането са дейности, които спомагат за снижаване на употребата на суровини и енергия и намаляват количеството на отделените отпадъци. Рециклирането на материалите, посочени по - долу, води до икономия на: алуминий, стъкло, хартия, стомана

• многократно използване на продуктите;
• изгаряне на отпадъците с цел използване на потенциалната им енергия и намаляване на обема им (изгаряне в инсинератори);

Около 17 % от отпадъците в страните от Европейския съюз биват изгаряни. Този начин на третиране се смята за по-съвременен - много от опасните компоненти се трансформират в по-малко вредни химични съединения, значително намалява и обемът на отпадъците. Днес в страните, прилагащи изгарянето на отпадъците, се строят модерни заводи с висока степен на механизация и контрол на процесите. Съвременните заводи за изгаряне са оборудвани с модерни съоръжения, което обезпечава пълно изгаряне, сухо и мокро пречистване на димните газове.

Въпреки това, изгарянето в инсинератори (съоражение за изгаряне на отпадъци) има много странични ефекти, които крият съществени опасности:

Във въздуха се отделят значителни количества серни и азотни оксиди, хлороводород, диоксини (група от силно отровни химични съединения, съпътстващи производството на някои агрохимикали, и отделящ се при изгарянето на отпадъци; имат карцерогенно действие), тежки метали (метали със специфично тегло, които се натрупват в живите организми и постепенно ги отравят) и др.

Има реална опасност от замърсяване на подпочвените води.

Отделената пепел трябва да бъде заровена при специални условия, за да се избегне замърсяване на почвата.

• заравяне на отпадъците в сметища;

67 % от отпадъците в страните от Европейския съюз биват заравяни в сметища. Това е най-широко застъпеният начин на третиране на отпадъците в Централна и Източна Европа. С заравянето на отпадъците отчасти се намалява тяхното вредно въздействие върху околната среда.

Контролираното депониране става на предварително оформени площадки с хидроизолирани дъна и стени, с дренажни системи за събиране и отвеждане за пречистване на течната фаза, с охранителни канали за отклоняване на повърхностните води от района на отпадъците, със системата за отвеждане на образуващия се биогаз. Отпадъците се уплътняват и периодично се покриват с пръст, състоянието на подземните води непрекъснато се контролира, а уловеният биогаз се изгаря в специални устройства за оползотворяване на топлинната енергия.

В страните от ЕС е установен пълен контрол на съоръженията за депониране на промишлените отпадъци, в т.ч. опасните. Площадките се строят при високи изисквания за защита, с многопластови изолационни слоеве, полимерни облицовки и мониторингова система (непрекъснато автоматично наблюдение при специални уреди). Терените за изграждане на подобни депа са с регламентирана геоложка структура. В някои страни се използва и загробването на опасните отпадъци в стари минни галерии. Много разпространен метод при третирането на опасни отпадъци е да се втвърдят, така че да станат водонеразтворими преди депонирането им, например като се смесят с циментов разтвор или с течна стъклена маса. И все пак сметищата оказват негативно влияние върху природата:

Отделянето на CO2 и метан вследствие на деградацията на органичната материя допринася за засилване на парниковия ефект.

Заровените пестициди, органични замърсители, цианиди, нитрати, тежки метали могат сериозно да застрашат качеството на водите, най - вече подпочвените.

Сметищата правят невъзможно по - нататъшното използване на земята за други цели.

Често в заровените отпадъци протичат вторични химични процеси, които могат да доведат до образуването на опасни вещества.

Съвременните общества търсят решения на проблемите със сметищата чрез:

- Използване на по-чисти, безотпадъчни технологии;

- Производство на все повече продукти, подлежащи на биоразграждане;

- Прилагане на различни програми и проекти, насърчаващи хората да използват многократно или да рециклират материали и стоки;

- Въвеждане на допълнителни такси върху опаковките;

- Увеличаване на таксите при заделянето на земи за нуждите на сметищата.

• компостиране на органичните отпадни продукти.

Компостът, получен от битови отпадъци - без предварително да се отстранят малки стъкла, тежки метали, текстилни отпадъци и др., - силно замърсява почвата. Затова не е целесъобразно да се използва в селското стопанство в този вид. Компостът се оскъпява чувствително, ако се отстранят примесите по съвременни технологии. Затова остава рационален единствено вариантът за получаване на компост в процеса на комплексна преработка на битовите отпадъци, предвиждаща предварително разделяне на компонентите и тяхното използване като вторична суровина.

В Европа като цяло, компостирането е изключително слабо прилагано третиране на органичните отпадъци. Има и няколко изключения: в Испания се компостират 21 % от общинските битови отпадъци, в Португалия - 10 %, в Дания - 9 %, във Франция - 6 %. Практики на компостиране се срещат още в Холандия, Германия и Италия. Главната пречка пред по - широкото използване на компостирането е липсата на пазар за компоста.

Всички основни начини за третиране на отпадъците обаче, оказват своето въздействие върху околната среда.