ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Основните въпроси, свързани с почвите в Европа, са необратимите загуби вследствие на строителното изолиране и ерозията на почвата, продължаващото замърсяване от локални и дифузни източници (включително окисляването), засоляването и уплътняване. Натоварването произтича от високата концентрация на населението и дейностите в локализирани райони, икономическите дейности, както и промените в климата и в използването на земята. Поведението на потребителите и промишленият сектор допринасят за увеличаване на потенциалните източници на замърсяване, като например отстраняването на комунални отпадъци, енергетиката и транспорта, предимно в градските райони. Туризмът също причинява деградация на почвата, особено по протежение на средиземноморския бряг.

Поради своята статичност почвата поглъща лесно всякакви вредни вещества, изпуснати в околната среда по различни причини. Тъй като периодът на разпад на тези вещества е значително по - дълъг, когато те се намират в почвата, отколкото във въздуха или във водата, то проблемът често остава дълго време скрит. За разлика от въздуха и водата почвата може да бъде частна собственост, което затруднява нейното опазване и го прави зависимо от волята на собственици и мениджъри.

Най - важните функции на почвата са да филтрира подпочвените води, да задържа хранителни вещества и вода, необходими за растежа на растенията, да бъде жизнена среда за различни организми (сред които и разграждащите веществата), да поглъща, натрупва и отразява слънчева енергия.

Проблемите възникват, когато различните функции на почвата влизат в конфликт. В продължение на столетия почвата е "осъществявала" всичките си функции без затруднения. Проблемите започват в началото на 20 - и век, когато ускореното икономическо развитие нарушава екологичната й роля. Влошаването на почвените характеристики обикновено възниква като резултат от човешката дейност и води до деградация на една или повече от почвените функции.

Необходимо е да се намери баланс между интересите на всички страни и да се постигне хармонично използване на почвите на регионално ниво, за да може почвените функции да съществуват едновременно и да бъдат устойчиви.

Деградацията на почвата е налице, когато явления, предизвикани от човешката дейност, понижават настоящата или бъдещата й способност да поддържа живота. Най - честите процеси на деградация на почвата в Европа са:

Ерозия на почвата

Ерозия е процесът, при който почвената материя се отнася от водата и в по-малка степан - от ветрова ерозия. В Европа този процес се засилва все повече. Около 115 милиона хектара са засегнати от ерозията на водата, а 42 милиона хектара - на вятъра. Макар да стои най - сериозно в Средиземноморския регион, проблемът съществува навсякъде в Европа.

Ерозията може да е резултат на всяка човешка дейност, която излага почвата на въздействието на дъжда и вятъра, увеличава скоростта на оттока от дъждовна вода или разширява засегнатата площ. Земеделски дейности като разораване на наклонени терени, отстраняване на вегетативния почвен слой, изоставяне на тераси, отглеждане на прекомерен брой добитък, неправилно управление на културите и утъпкване от тежки машини усилват ерозионните процеси.

Прекомерната експлоатация на пасищата и интензификацията на селското стопанство, които отчасти са свързани в ЕС с прилагането на Общата селскостопанска политика, могат да ускорят загубата на почва в резултат на ерозия.

Във високите планини почвата обикновено е плитка и покрита с дървета или ливади. Поради повишения интерес към зимните спортове големи площи са превърнати в ски - писти. Интензивното използване на склоновете води до физическо увреждане на почвата и утъпкване на земята, което причинява ерозия. Практически всички видове почва по склоновете са податливи на ерозия, но особено уязвими са песъчливите и наносните. Други фактори - органична материя, степен на инфилтриране, почвена структура и повърхност - също оказват влияние заедно с външните обстоятелства, като топография, климат, растителност и управленски практики. Редица технически решения (изграждане на полезащитни пояси, редуване на земеделските култури, регулиране на броя на добитъка, използване на капково напояване, построяване на механични бариери и др.) могат да допринесат за намаляване на ерозията. Но заедно с това трябва да се вземат предвид и други фактори, които нямат технически характер - пренаселеност на района, социална структура, икономически и екологични процеси и т.н.

Подкиселяване на почвите

Подкиселяването на почвите е естествен процес, все по - често наблюдаван напоследък. Причината е в емисиите серни и азотни съединения, които се отделят при изгарянето на изкопаеми горива и при промишлени дейности.

Наторяването и пресушаването на почвите също може да предизвика подкиселяване. В Западна и Централна Европа отлагането на вещества с киселинен характер е причина за подкиселяването на почвите.

Последствието за околната среда от подкиселяването на почвата е проникването на вещества с киселинен характер в повърхностните и подземните води. Подкиселяването в комбинация с катионите на желязото, алуминия, калция, магнезия и някои тежки метали намалява буферния капацитет на почвата.

Песъчливите почви имат по - ниска неутрализираща способност и дори малка промяна в pH може да ги превърне от буфер в замърсител.

Подкиселяването на почвите и неговите последствия за горите и земеделската продукция може да бъде предотвратено чрез обработване с вар (варуване - което увеличава pH, но също така влияе на почвената флора и фауна и не винаги е желателно). Следователно тази обработка не може да възстанови неутрализиращата функция на почвата, което прави подкиселяването й една от най - тежките екологични заплахи в Европа с невъзстановими последствия.

Замърсяване на почвата

Замърсяването на почвата е резултат от минали и текущи стопански дейности.

Най - често почвата е замърсена от метали и техните съединения, органични химикали, масла и смоли, пестициди, експлозиви и токсични газове, азбест, радиоактивни, биологично активни, горивни и други вредни вещества. Техен източник най - често са индустриални и битови отпадъци, натрупани в определени за тази цел или пък нелегални сметища.

• Замърсяване с тежки метали
• Замърсяване с пестициди и органика
• Замърсяване с нитрати и фосфати
• Замърсяване с радионуклеиди

Дори и в силно развитите европейски страни  нелегалните сметища са проблем, заслужаващ приоритетно внимание. Разходите за възстановяване на последствията от тях се изчисляват на повече от 10 милиарда евро.

Замърсяването на почвата от бивши и действащи индустриални обекти представлява потенциална сериозна заплаха за човешкото здраве.

Въздействията не са точно установени поради огромния брой почвени замърсители. Възможните последици за околната среда от замърсяването на почвата са:

• отделяне на вредни вещества върху земната повърхност, в повърхностните и подземните води;
• поглъщане на вредни вещества от растенията;
• пряк контакт на хората със замърсена почва;
• вдишване на частици прах или летливи вещества;
• предизвикване на пожар или отделяне на вредни газове от сметища;
• корозия на тръби и други строителни елементи под земята;
• образуване на вредни вторични отпадъчни вещества;

Утъпкването на почвата се причинява от многократен и продължителен натиск от тежки машини или от едър добитък върху влажни терени.

Утъпкването намалява шупливостта на почвата, което лишава корените на растенията от достатъчно въздух и вода. Корените проникват по - трудно в почвата, за да черпят от нея хранителни вещества.

Друго последствие от утъпкването е увеличаване на оттока на дъждовната вода на повърхността, тъй като тя не може да попива. Това повишава риска от ерозия и загуба на хранителния горен слой почва.

Засоляването на почвата е следствие от напояване с неподходящи напоителни системи, солена вода от моретата и океаните или от наличието на солени източници. Този процес има пряк негативен ефект за почвената биология и земеделската продукция.

Засоляването е обратим процес, но извличането на солта от почвата е много скъпо и не е изгодно икономически, дори и за най - развитите страни от ЕС.

Стратегическите подходи към замърсяването на почвата изискват както превантивни мерки, така и възстановяване на замърсените почви и подземните води. Превантивните мерки, въведени в повечето страни - членки на ЕС, се изразяват в намаляване на замърсяването от промишлеността и опазване на почвите и подземните води.

Съществуват различни технологии за обработка на замърсени почви - разкопаване, отмиване и отстраняване на замърсителите. Тези методи обаче са изключително скъпи, поради което не намират широко приложение. Има и нови, по - рентабилни технологии на обработка на почвите чрез добавяне на фиксатори.

Най - често разходите за почистване на замърсената земя са толкова високи, че собственикът й практически може само да очаква обществото да поеме част от тях. Същевременно трябва да бъдат взети максимални технически, финансови и законодателни мерки, за да се предотврати по-нататъшно замърсяване на почвите.

Много трансгранични проблеми, като подкиселяването или замърсяване с вредни вещества от въздуха, могат да бъдат решени само със съвместни усилия на засегнатите страни. За тази цел в момента в ЕС са подети различни инициативи. Националните и международните усилия за опазване на почвите трябва да отчитат следните указания:

• Стратегиите за опазването на почвите да се превърнат от оздравителни в превантивни;
• Трябва да бъдат насочени повече усилия към опазване на почвените функции;
• Използването на земята трябва да бъде съобразено с качествата на дадената почва;
• Наред с възстановяване на старите щети, трябва да бъдат прилагани превантивни мерки.

Бъдещето на селското стопанство в Европейския съюз е застрашено, тъй като качеството на почвата се влошава, особено в източните страни членки. Според първия европейски атлас на тази тема, изготвен от експерти от над 40 държави по поръчка на Европейската комисия, над 16 % от земите в ЕС са засегнати от разруха на почвата, а в страните кандидатки - дори над една трета.

Разрухата на почвата в цяла Европа се дължи главно на промените в самото селско стопанство, използването на земята и климата. В южната част на континента почти 75 % от почвата има изключително ниско органично съдържание, което е критерий за плодородие. "Лошите" почви в Англия и Уелс са се увеличили значително - от 35 % през 1980 г. на 42 % през 1995 г., най - вече заради честа смяна на методите за обработване на земята. Според експертите земеделците не са предприемали дори елементарни мерки за опазване на почвата, като например използването на естествена тор.

Поради неспазване на стандартите за качеството на почвите през 2005 г. Европейската комисия започна съдебни действия срещу Гърция, Португалия и Испания. В Полша 53 % от селскостопанските региони са с почва с лошо качество, а собствениците на тези земи получават 50 евро годишно по линия на европейските субсидии.

През април 2005 г. бе предефинирано понятието "региони с неблагоприятни земеделски условия" и критериите за предоставяне на помощи от новия бюджет за 2007 - 2013 г. ЕК реши субсидиите да зависят не само от климатични и почвени критерии, но и от самата производителност.

Реформата може да доведе до пренасочване на парите от фермери с наистина лоши почви, които имат високи добиви поради огромния положен труд, към зелени площи, използвани за други цели, но отговарящи на условията.