ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Увеличаваща се урбанизация, запустяване на земите - тенденция, която не може да спрем.

Градовете се характеризират с географско местоположение, климат и морфология, както и с брой население, социална структура и икономически дейности. Градската структура и ползването на земята са други важни фактори, които оказват влияние на градската околна среда и на въздействието на населеното място върху региона и в глобален мащаб.Трудно е да се определи взаимодействието между градските системи и околната среда поради сложните взаимовръзки на нейните физически, социални и икономически компоненти.

Градовете могат да бъдат разглеждани като екосистеми, всеки от тях има своя структура, функция и метаболизъм. Промените в качеството на градската околна среда са резултат от структурата на градските дейности. Гъстотата на населението, мобилността и начинът на живот директно водят до търсене на ново пространство и движение на ресурси.

Концентрацията на хора и дейности в ограничено пространство въздейства изключително много на местните природни местообитания. Няма град, който може да се изхранва и поддържа от своята територия. Енергия, вода и други ресурси се внасят отвън в селищните системи, където се обработват и използват.

Почти три четвърти от населението на Европа живее в градски зони и предградия, които представляват около 10 процента от общата земна площ на ЕС. Това явление изглежда управляемо, но интензивността и конфликтите във връзка с многократната употреба на земята могат да имат отражение върху ценни участъци от територията на Европа, далеч от мястото, където всъщност се извършва първоначалното й ползване. С високата концентрация на хора и дейности градовете допринасят в най - голяма степен за световните екологични проблеми. От друга страна, съществуват уникални възможности за икономии на енергия и материали и за опазване на природните ресурси. Така че много от екологичните проблеми могат да бъдат ефективно решени в градовете.

Всеки ден един средностатистически европейски град с население един милион жители консумира:

• 11 500 тона изкопаеми горива
• 320 000 тона вода
• 2 000 тона храна

Всеки ден един средностатистически европейски град с население един милион жители произвежда:

• 300 000 тона отпадни води
• 25 000 тона въглероден диоксид
• 1 600 тона твърди отпадъци

Състоянието на градската околна среда зависи от:

• градските структури - брой жители, гъстота на населението, изоставени територии, обновени градски територии и градска мобилност
• градските потоци - консумация на вода, енергия, материали и продукти - и образуване на отпадъци
• качеството на градската околна среда - качество на въздуха и водите, безопасност на уличното движение, качество на жилищата, достъп до зелени площи и качество на дивата природа в градовете

Местностите се разделят на природни и културни. На практика в Европа няма области, които са чисто "природни" (без влияние и намеса на хората). Взаимовръзката между природата и хората зависи от мястото - поради разликата във физическите условия (топография, климат, геология, почви и биота) и видовете човешка дейност.

Природните местности са важни като:

• местообитания на дивата природа
• източник на природни ресурси
• източник на икономически ползи
• място за отдих
• пазители на културното наследство

Природните местности в Европа са се оформяли под влияние на различни човешки дейности, като земеделие, транспорт, промишленост и др. Екологичните проблеми - замърсяване на въздуха или свръх експлоатация на подпочвените води - могат да имат значително въздействие върху местностите.

• Интензивното земеделие прави местностите да изглеждат еднообразни и неплодородни.
• Уеднаквяването на строителството и архитектурата прави градския пейзаж скучен и води до загуба на местните традиции и занаяти.
• Туризмът директно зависи от привлекателността на местностите, но той също може да им окаже вредно въздействие.
• Сметищата имат отблъскващ вид.
• Военните дейности могат да променят топографията и използването на земята в дадените местности.
• Запуснатите земеделски земи са следствие от активна миграция на населението в градовете.
• Минната дейност може драстично да измени местността.
• Развитието на инфраструктурата и транспорта оказва влияние върху природните местности навсякъде в Европа и води до постоянен процес на фрагментация.

Последните анализи показват, че още над 800 000 хектара естествени земни площи са превърнати в изкуствени повърхности за жилища, служебни помещения, магазини, предприятия и пътища, с което в периода между 1990 и 2000 г. градските зони на континента са се увеличили с 6 %. Това се равнява на площ, трикратно по - голяма от територията на Люксембург и представлява едно чувствително намаляване на природния капитал. По - ниските цени на качествената земеделска земя в сравнение с тези на земята в градските зони е сред главните фактори, които влияят върху това разрастване на градските райони.

С увеличаването на градските зони се увеличава и интензивността на употребата на земи и води от околните райони. Това увеличение оказва влияние върху някои основни 'услуги', за които сме свикнали да смятаме, че получаваме безплатно от природата, като например естественото филтриране на подземните води във водоносни пластове за питейна вода, опазването на влажните зони и на генетичното разнообразие, което се наблюдава в области, в които се осъществява маломащабно екстензивно земеделие. Унищожаването на гористите местности може коренно да измени оттичането на дъждовните води, с което да предизвика образуването на кални свлачища и други проблеми и същевременно да доведе до увеличаване на засташените от наводнения зони.