ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Моретата и океаните оказват голямо въздействие върху околната среда на цялата планета и са неразделна част от природното й богатство. Ежедневно излизат нови научни открития за взаимодействието между атмосферата и океаните. Влиянието на океаните върху климата и метеорологичното време засягат цялото човечество.

Световният океан и земната атмосфера са обвързани помежду си и представляват единна система. Обмяната на енергии помежду им определя климата на Земята и оказва силно влияние върху всички процеси в живата природа.

В моретата и океаните случайно или умишлено от различни източници постоянно бива разливан суров и рафиниран петрол (нефт, бензин и други продукти). Един от тези източници е корабоплаването (от почистващи дейности и трюмна вода). В резултат на това са замърсени натоварените морски маршрути и пристанища. Инцидентни разливания на петрол причиняват локално големи щети на морската околна среда. Тяхна жертва са най - често морските птици. Вливащите се реки и други източници от сушата са основна причина за голяма част от петролните замърсявания в моретата и океаните. Влиянието на петрола върху морските и океанските екосистеми зависи от множество фактори: вида петрол, разлятото количество, разстоянието на разлива от брега, годишното време, метеорологичните условия, океанските течения и др. Летливите органични въглеводороди в петрола убиват незабавно голямо количество морски организми. Голяма част от тези токсични химикали се изпаряват в топлите води за един ден, а в студените се задържат до седмица.

Други химикали образуват катраноподобни мръсни петна, плуващи на повърхността. Те полепват по перата на птиците - гмуркачи и по кожата на морските животни и разрушават тяхната естествена температурна изолация. Много от тези видове умират от поглъщането на петрол при опити да се почистят от него, или пък вследствие на загуба на телесна топлина. Горчива ирония е фактът, че препаратите, които се използват за разлагане на петрола, могат да причинят по - големи щети на морските обитатели, отколкото самия петрол.

Метали се изхвърлят в морската околна среда от различни източници - повечето от тях се вливат чрез реките или попадат пряко от атмосферата. Метали съществуват естествено разтворени в морската вода в малки концентрации и, с редки изключени, не представляват заплаха за морските организми.

Когато тежките метали навлязат в морето, те се трансформират по химичен път. Оловните соли и живакът се свързват с метана в по - отровни форми. Други опасни елементи са арсен, кадмий, селен и цинк. Морските животни поглъщат тези метали и оттам те попадат в следващите звена на хранителната верига.

Неконтролираното замърсяване на Световния океан през последните десетилетия доведе до катастрофално нарушаване на баланса в морската екосистема, до изчезване на част от специфичните представители на морската флора и фауна. Един от основните негативни фактори, съпътстващ мащабната деградация на морската екосистема е биогенно замърсяване на крайбрежните води, водещо до еутрофикация.

Съществуващите слабости в системата за управление на водите в някои страни - членки на ЕС и по - осезаеми проблеми в страните - кандидатки (законодателни, институционални, организационни и финансови), затрудняват разрешаването на проблема свързан с биогенното замърсяване на моретата и крайбрежните водни басейни.

Международни спогодби и инициативи в рамките на ЕС определят проблема свързан с биогенното замърсяване и еутрофикацията на морските води като приоритетен.

Недостатъчната информираност на селскостопанските производители и обществеността в селските райони за негативно въздействие на съществуващите земеделски практики върху екологично състояние на водните басейни; липса на знания и опит за прилагане на добри земеделски практики, щадящи околната среда и природните ресурси, водят до деградация на водните басейни и до задълбочаване проблемите на биогенно замърсяване.

Основната цел на европейската политика в тази насока е изграждане на капацитет на местно ниво за въвеждане на устойчиви земеделски практики за предотвратяване и намаляване на биогенното замърсяване на моретата и крайбрежните водни басейни.

Пестициди на основата на халогенирани въглеводороди, PCB и други синтетични органични съединения достигат в моретата главно чрез реките и атмосферата. Счита се, че някои морски бозайници и птици страдат от натрупване на вредни органични вещества. При морските птици това се изразява в изтъняване на яйцата им, което означава и намаляване на излюпените малки птичета.

Все още много страни изхвърлят в океана промишлени отпадъци и големи количества утайки от канални води.

Петдесет страни, на които принадлежат 80 % от световния търговски флот, са подписали споразумение да не изхвърлят канални и отпадъчни води в океана, но това споразумение често не се прилага на практика. Много собственици на кораби спестяват разходи, като изхвърлят отпадъци в морето.

С Лондонската конвенция по изхвърляне на отпадъци (1972) 100 страни се ангажират да не изхвърлят силно отровни вещества и високо радиоактивни отпадъци в открито море извън границите на техните национални акватории. Тези страни спазват меморандум по изхвърляне на ниско радиоактивни отпадъци в моретата, което изцяло се забранява през 1994 година. Въпреки това Франция, Великобритания, Русия, Канада и Белгия правят изключение от тази забрана.

Крайбрежните зони се замърсяват при стичането на повърхностни, битови и промишлени канални води, както и от твърди битови и промишлени отпадъци. Това положение не е учудващо, тъй като половината от населението на Земята живее на разстояние до 100 километра от брега.

През 1987 г. В Ирландия е стартиран международен проект - Европейска Крайбрежна Охрана. Той представлява мрежа от екологични групи, университети, други образователни структури, работещи в областта на управлението на крайбрежната зона, защита на природата и участие на обществеността при планиране и управлението. Разпространен е в 25 страни: Белгия, България, Дания, Естония, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Испания, Швеция, Турция, Великобритания, Украйна.

Целите на Европейската Крайбрежна Охрана са следните:

- Осигуряване на информация за проблемите и опасностите за крайбрежието и подпомагане с експертна помощ обществеността, желаеща да се включи в дейностите по опазване и възстановяване и устойчиво управление на крайбрежието.

- Подготовка и обучение на доброволци и студенти в събиране на материали и информация, отчитане и сравняване на получените резултати с политиката и законодателството.

- Събиране на данни за Европейското Крайбрежие за използване от местни общности, органи на властта, правителства и изследователски организации.

- Повишаване на осведомеността и ангажираността на всички заинтересовани страни за крайбрежните ресурси.

- Подпомагане на екологичното образование в и извън училищата.

Канализационните и земеделските отпадъци в крайбрежните води отделят големи количества азот и фосфор, които предизвикват буен растеж на водорасли. Цъфтежът на водораслите (нарича се червени, кафяви или зелени приливи, в зависимост от цвета) възпрепятства риболова и нанася щети на туризма. Когато тези водорасли умират и се разграждат, в крайбрежните води кислородът се изчерпва и това води до смъртта на много морски видове.

Отпадъците, главно състоящите се от синтетични материали (въжета, мрежи, опаковки, найлонови пликове и автомобилни гуми), стават все повече в морската околна среда и най-вече в крайбрежните зони. Те често плуват в морето, оплитат се и стават причина за гибелта на риби, птици и морски бозайници. Натрупването на тази смет по бреговете представлява потенциална опасност и влошава състоянието на плажовете.

Известно е, че в резултат на редица промишлени дейности се изхвърлят и натрупват различни радиоактивни отпадъци. Фабриките за преработване във Великобритания изхвърлят ниско радиоактивни отпадъци в морето, което предизвиква острите протести на съседните страни. Съществуват опасения, че пораженията от тези отпадъци не са достатъчно известни, поради което изхвърлянето на радиоактивни отпадъци трябва да бъде спряно.

Изчислено е, че 80 процента от световната търговия се извършва по море, тъй като с корабите се пренасят огромни товари на големи разстояния. Най - често се транспортират петрол, желязна руда, зърно, въглища, фосфати и боксит. Различни видове контейнери се използват за пренасяне на промишлени стоки и храни в специални за целта плавателни съдове. Тази огромна транспортна индустрия оказва влияние върху околната среда - при инциденти, замърсяване, в процеса на корабостроене, товаренето и обслужването на корабите.

Пристанищата са разположени в близост до много градски, исторически и културни центрове или пък представляват ценни природни местности.

По същество пристанищата представляват интензивни индустриални комплекси в морска среда. Видовете промишленост, свързани с пристанищата, като корабостроене, петролни терминали и търговски кейове имат отрицателно въздействие върху околната среда. Пристанищата пречат и разрушават природните местности, а също така нарушават ритъма на приливите и отливите.

При много пристанища често се налага каналите да бъдат издълбавани. С това се цели запазване на достъпа до морските пътища или увеличаване на газенето на корабите. Изкопните дейности наред с натрупването на отпадъчния материал увреждат морското дъно. Утаеният земен пласт се суспендира във водата и намалява достъпа на светлина до долните слоеве вода, което нанася щети на морския живот, по - точно на излюпването на рибите.

Тъй като океаните покриват по - голямата част от земята, съвсем естествено хората са се насочили към извличането на богатства от минералните подводни залежи. Както и традиционните минни работи , тази икономическа дейност може да причини поражения на околната среда, които на пръв поглед изглеждат незабележими.

Добив на Петрол и газ
Първият кладенец, разположен извън сушата, бе изкопан край Калифорнийския бряг през 1896. Днес повече от 20 процента от световната петролна продукция се добива от моретата и океаните. Сложността на този добив не само стимулира развитието на по - високи технологии, но повишава риска от инциденти и отделяне на въглеводороди в околната среда.

Под натиска на обществеността все повече петролни компании след прекратяване на добивната дейност предприемат ликвидиращи замърсяването операции - демонтиране, а не потапяне.

Добив на Пясък и чакъл
Различни инертни материали се извличат от морето за нуждите на строителството. Изкопната дейност води до увреждането на местообитанията на морското дъно и до увеличаване на бреговата ерозия. Качеството на добитите инертни материали е от голямо значение, тъй като добивът им в морето е по-скъп, отколкото на земята. Въпреки това търсенето на инертни материали все повече нараства, поради изчерпване на залежите на сушата.

Добив на Минерали от морското дъно
На различни места на океанското дъно има находища на особено ценни минерали. Извличането на полезните компоненти като никел, магнезий, мед, кобалт от тези т. нар. "магнезиеви модули" скоро би придобило икономическо значение, но само при наличието на нови технологии, тъй като се отнася за работа на дълбочина от около 4 000 метра. Все още не е установено какво въздействие върху океанската фауна ще има този добив на минерали.

Подобен добив би разпалил въпроса за собствеността над тези ресурси и вероятно би се превърнал в политически проблем.

Добив на Възобновяема енергия
Движението (течения и приливи) и температурните промени на океаните представляват възможни източници за производство на енергия. Използването на енергията на приливите става рентабилно при колебание на морското ниво, по-голямо от 3 метра. Тези потенциални възможности са усвоени в електроцентралата Lа Rаnce във Франция, която произвежда достатъчно електроенергия, за да покрие нуждите на град с 300 000 жители.

Съществуват предложения за построяване и на други подобни електроцентрали, но и опасения от негативния ефект, който могат да имат тези съоръжения върху корабоплаването и морските животни. Съществуват и опасения от пораженията, които могат да бъдат нанесени върху влажните зони и възможността за увеличаване на седиментацията. Други възможности за производство на енергия се свързват с усвояването на енергията на вълните или термичната енергия на океаните.

Европейските морета са важен източник на храни (риба, миди, раци, водорасли и др.). Взаимовръзката между риболова и морските екосистеми е сложна и често подценявана. Причина за това е фактът, че както риболовът оказва влияние върху морската околна среда, така и самият той се влияе от нея.

Три основни въпроса будят тревога:

• липсата на устойчивост в експлоатацията на запасите от риба;
• влиянието на риболова върху други морски видове, които не са негов обект (морски бозайници, морски птици и организми, обитатели на морските дъна);
• влиянието на емисиите от аквакултурата върху морските екосистеми.

Европейският улов на риба рисково превишава капацитета на моретата и океаните. Последните проучвания показват, че уловът трябва да бъде намален с 40 %, за да съответства на наличните рибни запаси. По - големият улов може да има голямо влияние върху морските екосистеми и да наруши устойчивостта на морския живот.

Влиянието може да бъде както пряко, така и косвено чрез увреждане на местообитанията, намиращи се на морското дъно - например прилагането на техники като траленето. Това води до последствия за други морски видове включително морски птици и бозайници.

Океаните служат за хранителна основа на всички морски същества, като изхранват годишно между 200 и 400 милиона тона риба. Според специалисти, за да се гарантира устойчивостта на морските екосистеми, максималният годишен улов на риба не бива да надхвърля 100 милиона тона. Превишеният улов на риба с търговска цел нарушава динамичния баланс сред морските видове.

Годишният улов на риба в Европа през последните две десетилетия има постоянно ниво между 10 и 12 милиона тона. Страните с най - голям улов са Норвегия, Дания, Исландия, Русия, Испания, Великобритания и Франция. Драстично е спаднал риболовът в страните от бившия Съветски съюз.

Ключът към опазването на моретата и океаните е в намаляване на замърсяването от корабоплаването, земните източници и реките, които се вливат в тях. Тези усилия трябва да се съчетаят с мерки за предотвратяване и контрол на атмосферното замърсяване. Изчислено е, че 33 % от замърсяването в Световния океан идва от въздушни емисии от сушата. Освен това са необходими по - строги регулативни мерки за риболова с цел опазване на ценните ресурси от риба.

Необходимо е да се вземат следните превантивни мерки:

• Да се отделят дъждовните отводни тръби от градската канализация;
• Да се предотврати изхвърлянето в морето на утайки и опасни изкопни материали;
• Да се опазват уязвимите и ценни природни брегови ивици от застрояване, добив на материали и транспортиране на петрол;
• Да се прилага екологосъобразно планиране за регулиране и контрол на застрояването по брега;
• Да се изисква двоен корпус на всички петролни танкери;
• Да се рециклира използваният петрол;
• Да се усъвършенстват уменията за почистване на разливи от петрол;
• Да се изисква най - малко вторично стъпало за пречистване на отпадните води или пък използване на влажните зони (като естествените водни филтри), слънчеви и водни технологии или други екологосъобразни методи.