ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Туризмът и почивната дейност се развиха бурно през последните десетилетия. Това носи добри доходи, разкрива нови работни места, стимулира срещата с непознати страни и опазването на културното наследство, насърчава развитието на инфраструктурата.

Туризмът и почивната дейност се обособиха като две от най-важните икономически дейности в Европа. Страните, кандидатки за членство в ЕС се превръщат във все по привлекателен обект на туризъм в резултат от икономическия преход и отварянето на границите. Във всички страни  от ЕС обаче туризмът е основен фактор, предизвикващ нарастване на търсенето в областта на пътническия транспорт и свързаното с него въздействие върху околната среда. Развитието на сектора предизвиква допълнително натоварнване на околната среда в обектите на туризъм чрез ползване на трнспорт, вода, земя, енергия, замърсяване с отпадъци, допълнителни жилища за почивка.

Някои форми на туризъм водят до разрушаване на местообитанията на растенията и животните, деградирането на ландшафта и растяща конкуренция при ползването на ограничени ресурси и услуги, като земя, питейна вода, енергия и пречистване на отпадъчните води. В допълнение местното население е принудено да се раздели с някои от традициите си и става свръхзависимо от доходите, постъпващи от туризма.

Заплахите за околната среда нарастват, когато туристическата дейност е съсредоточена в сравнително кратък период от годината и на малки пространства. Отрицателният ефект може да се усили, ако е налице паралелно въздействие върху околната среда от другите икономически сектори - селско стопанство, промишленост, риболов или пък поради разрастването на населените места.

Туризмът и отдихът зависят изключително много от качеството на природната и културната среда, а и самите те влияят върху нея. Когато управлението им е лошо или излезе извън контрол, туризмът и почивната дейност могат да се превърнат в източник на замърсяване за околната среда. Това донякъде е валидно за някои страни в Централна и Източна Европа, които се стремят бързо да развият неустойчив туризъм, като мярка, подпомагаща възстановяването на икономиката.

Бъдещото развитие на европейската туристическа дейност зависи от политическата стабилност, развитието на икономиката и постоянното увеличаване на свободното време за почивка. Очакванията са, че туристическият сектор ще нараства с 6 % годишно.

Някои други тенденции, заслужаващи отбелязване, са:

• интензивното развитие на Централна и Източна Европа;
• увеличаването на пътуванията с кола и самолет;
• намаляване на цените;
• нарастване на разнообразието на туристическите възможности и услуги;

Въздействието на туризма и почивната дейност върху околната среда е навсякъде специфично в зависимост от различни фактори: вид туристическа дейност, големина на района, брой посетители, сезонна концентрация на туристи, видове използван транспорт, влияние на местната икономика, използване на ресурсите, третиране на отпадъците, качество на управление на туристическата дейност.

Планините в Централна и Източна Европа са последните места, останали почти незасегнати от човешката дейност. Те са с особено богато биоразнообразие.

Ски спортът представлява заплаха за баланса в крехките екосистеми, тъй като въздействието му върху природата има акумулативен характер. Най - съществените вреди за планините произлизат от голямата концентрация на туристи, изсичането на гори и интензивното използване на коли и пътища. Развитието на ски - инфраструктурата влече след себе си редица проблеми. Някои мерки за смекчаване на въздействието й върху околната среда в интензивно посещавани райони (като например ограничения в паркирането) често предизвикват прехвърлянето на проблемите в други съседни райони.

Друг проблем, свързан с планинския туризъм, е ерозията на почвата, предизвикана от стъпкването, карането на колите по нерегламентирани пътища и планинското колоездене. Тези дейности следва да бъдат регулирани чрез зониране и други ландшафтни мероприятия.

Развитието на ски - инфраструктурата влияе върху околната среда чрез:

• Просичането на горите и увеличаването на опасността от лавини;
• Визуалното нарушаване на ландшафта;
• Разрушаването на местообитания и обезпокояването на застрашените видове (функционирането на лифтове и ски - влекове, карането на ски извън пистите, използването на вседеходи и утъпкването на снега е в състояние да наруши ритъма на живот на много редки видове);
• Канализационните води и използването на химикали за обработка на ски-пистите (повишаването на съдържанието на фосфати и нитрати във водата водят до замърсяването й);
• Изгорелите газове от колите и автобусите (те влияят убийствено на дърветата и дивата природа);
• Правенето на изкуствен сняг (това води до неустойчиво използване на водните ресурси);
• Карането на ски при неподходяща снежна покривка (то засилва ерозията и уврежда крехката растителност).

Селският туризъм е традиционно популярен в Европа. В световен мащаб екотуризмът се очертава като един от най-бързо развиващите се сегменти на туристическата индустрия. Дългосрочните прогнози на Световната организация по туризъм (СОТ) предричат значителен растеж не само в броя на международните туристически пътувания по цял свят (очаква се те да нараснат до 1 млрд. до 2010 г.), но също и като процентно съотношение на тези с цел екотуризъм. Тук не се включват вътрешните пътувания в страните с цел екотуризъм.

Екотуризмът е малка пазарна ниша, която обхваща развитието и практикуването на разнообразни туристически дейности през цялата година от туристи от различни възрастови категории и с различни интереси.

Други форми на отдих, обаче, като играта на голф, лов или карането на ски, предизвикват специфични въздействия върху околната среда и се нуждаят от внимателно планиране. Все още останалите диви и недокоснати райони на Европа се нуждаят от специални мерки за защита.

Засилването на ловуването в много райони оказва сериозно негативно въздействие върху дивата фауна. То се усилва при развитието на стопанска дейност и разрастването на транспортната инфраструктура, която улеснява достъпа до животните. Това разпокъсва местообитанията им и причинява увреждания на терена и горите.

Липсата на ефективни механизми за регулиране на лова в някои страни от Централна и Източна Европа може да доведе до интензивен лов и/или масов незаконен износ на редки животински и растителни видове.

Броят на посетителите на екологично чувствителни обекти се увеличава непрекъснато поради нарастващия интерес към природните забележителности на Европа. Главните проблеми са свързани с използването на голям брой моторни превозни средства и концентрацията на туристи през пиковите периоди, като това важи особено за атрактивни места за посещение в непосредствена близост до градовете. Природните паркове и защитените местности са застрашени от големия брой посетители, стремежа към все повече дейности на открито и строежа на нови туристически обекти. Дивата природа привлича туристите, които често обезпокояват животните по време на размножителния им период и това води до намаляване на тяхната популация.

Използването на планински велосипеди или придвижването на големи групи причинява ерозия и разрушаване на почвата.

Големият брой посетители на градове и културни забележителности в Европа предизвиква различни проблеми за околната среда, като улични задръствания увреждане на сгради и културни паметници. Очаква се този вид туризъм да се развива все повече, тъй като популярността му непрекъснато нараства.

Много морски курорти в Европа страдат от прекомерното развитие на масов туризъм. Най - големи са проблемите по Средиземноморието и вероятността от задълбочаването им в бъдеще е реална. Бреговете на Северна и Западна Европа са все още атрактивни за голям брой туристи, но тези райони не изпитват проблемите, с които се сблъскват морските курорти на Средиземно море и Черно море. Проблемите се предизвикват от масовото струпване на голям брой туристи, строежа на нови хотели и ресторанти, увеличаването на течните и твърдите отпадъци и трафика. Известно смекчаване може да бъде постигнато чрез прилагането на зоново планиране и други градоустройствени мерки.

Въздействие на туризма върху бреговите зони:

• Безпланово построяване на хотели и туристически заведения, пренебрегвайки изискванията за естетика и съобразяване с местната архитектура, което води до нарушаване на общия изглед;
• Разрушаване на местообитания на растения и животни и намаляване на биологичното разнообразие;
• Липса на канализация и третиране на отпадъчните води;
• Неустойчиво използване на природните ресурси - свръхконсумация на питейна вода и изтощаване на рибната популация;
• Натоварване на трафика покрай брега и упражняване на натиск за построяване на нови пътища и места за паркиране;
• Промени в местните традиции и начин на живот.
• Въздействието върху околната среда може да бъде класифицирано на няколко нива:
• В местен план - местните хора страдат от недостиг на ресурси (питейна вода и земя), замърсяване на въздуха и водата, шум и екологични инциденти;
• В регионален план - въздействията могат да включват замърсяване на въздуха и водата, разрушаване на местообитания и намаляване на биологичното разнообразие;
• В глобален план - емисиите на вредни газове от транспорта и обезлесяването могат да доведат до промени в климата.

Съвременната концепция за развитието на устойчив туризъм изисква поддържането на баланс между пет важни елемента, без да се отдава предимство на нито един от тях. Това са: икономика, удоволствие от туризма, общество, култура и околна среда. Нуждата от устойчив туризъм бива все по - добре осъзната в международен план.

Въпреки, че точна формулировка на понятието устойчив туризъм все още не съществува, могат да бъдат посочени отличителните елементи на тази дейност:

• съобразяване с допустимото натоварване на околната среда, в границите на което следва да се придържа човешката дейност;
• осъзнаване на взаимната обвързаност между икономическата дейност и околната среда;
• провеждане на дългосрочно планиране и политика, тъй като устойчивият туризъм е цел, която не може да бъде постигната веднага;