ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Ефективната транспортна система е от изключителна важност за развитието на икономиката. Свободата на придвижване се смята за съществена придобивка на съвременния човек. Интеграцията на националните пазари, общият икономически подем и по - високите доходи на хората допринасят за развитието на транспортния сектор.

При все че ползите от транспорта са неоспорими, те си имат своята висока цена. Един от големите проблеми е, че докато клиентът покрива само част от цената, обществото солидарно заплаща останалата, изразяваща се в косвени ефекти като замърсяване на въздуха и транспортни произшествия.

В рамките на вътрешния пазар транспортът често е посочван като стопанския сектор с най-пагубно въздействие върху околната среда. Построяването и поддържането на транспортната инфраструктура ангажира значителна част от разходите на държавата. Към тях трябва да се прибавят цената на транспортните злополуки, шумът, замърсяването на въздуха, разходът на енергийни и материални ресурси.

В момента на транспорта се пада най-големият дял от изхвърляните в атмосферата парникови газове - около 80 % от емисиите на (CO2 и около 60 % от емисиите на NOX).

NOX са резултат от изгарянето на горивата при високо налягане и температура, допринасяйки индиректно за образуването на киселинните дъждове. Азотните оксиди имат пряка роля за парниковия ефект  и разрушаването на озоновия слой.

CO се получава в резултат на непълното изгаряне на горивото в бензиновите двигатели. Той е опасен за здравето газ, който нарушава снабдяването на организма с кислород чрез кръвта.

Емисии на ЛОС се отделят при непълното изгаряне на горивата и вследствие на изпарение от двигателите и бензиностанциите. ЛОС директно допринасят за образуване на озон в тропосферата.

Фини прахови частици се образуват най - вече при работата на дизеловите двигатели - около 50 пъти повече, отколкото при бензиновите. Те могат да останат във въздуха продължително време, като допринасят съществено за образуването на смог. Фините твърди частици са опасни за здравeто - те могат да проникнат и останат завинаги в белите дробове, предизвиквайки заболявания на дихателната система и рак.

Разливането на петролни продукти при рутинна дейност или по невнимание замърсява почвата, реките и океаните.

Транспортната инфраструктура се състои от шосета, железопътни пътища, пристанища, гаражи, депа и паркинги и никога не би могла да бъде неутрална по отношение на околната среда. Тя "окупира" земя, която би могла да бъде използвана за други нужди или пък да остане в естествения си вид.

Построяването на транспортни съоръжения води до необратимо увреждане на естествените природни местообитания. В много случаи не се извършва рекултивация на терени (след разсипване или разливане на опасни вещества), кариери или изоставени железопътни трасета.

Транспортната инфраструктура пресича естествените природни местообитания и възпрепятства придвижването и миграцията на животните.

Във всички европейски страни шосейната мрежа е много по-дълга от железопътната. С най - големи темпове в Европа се строят магистрали.

Няма моторизиран транспорт, който да е безвреден за околната среда. Някои видове транспорт обаче, като железопътния и речния, имат по - слабо въздействие върху околната среда в сравнение с шосейния и въздушния транспорт.

Увеличаващите се нужди от транспорт са неизбежен резултат от наслагването на няколко фактора, като икономически растеж, промени в структурата на промишлеността, по - голям пренос на товари, както и социално-икономически причини, свързани с растящите доходи и интереса към повече пътувания.

В последните години реалните разходи на частния пътнически и товарен транспорт са намалели, докато разходите в обществения транспорт са се увеличили.

Промените в характера и обема на икономиката незабавно се отразяват върху транспортната система. Последните десетилетия на ХХ век се характеризират с постепенно преместване на индустриалните предприятия от градските центрове към предградията, като по този начин икономическата дейност се децентрализира.

Развитието на услугите допринася за по-нататъшното развитие и разклоняване на транспортната система. С увеличаването на началните и крайните точки на транспортните направления гъвкавостта и скоростта се превръщат в ключови параметри на транспортните услуги.

Отварянето на страните от Централна и Източна Европа към останалата част на континента предизвика развитие на търговските връзки и необходимост от увеличаване на преноса на товари и пътници. Очаква се шосейният транспорт между Западна и Източна Европа да се увеличи четири пъти, а железопътният - три пъти.

Демографските промени и нарастването на доходите на хората доведоха до по-голям брой на частните автомобили и увеличаване на времето за отпуски и развлечения. Годишните темпове, с които се увеличават автомобилите в Централна и Източна Европа, са по - високи от тези в Западна Европа.

Все повече европейци пътуват със самолет - особено предпочитан е въздушният транспорт от туристите през лятото. Като цяло обаче, броят на полетите не нараства със същите темпове като броя на пътниците, което се дължи на използването на по - големи самолети.

Функционалното раздробяване на земята на местно ниво (за производства, офиси, места за отдих, търговски обекти) допринася за увеличаване на ежедневните пътувания. Много услуги могат да се получат само на определени отдалечени места, до които се налага да се пътува.

Опитът на ЕС показва, че нормативната уредба във връзка с превозните средства и горивата е помогнала да се постигне значително намаляване на определени въздействия за единица транспортен обем, особено замърсяването на въздуха. Но този напредък в екологичната ефективност не е достатъчен, за да се намали въздействието на бързия растеж на обема на транспорта и на инфраструктурата върху емисията на газове, причиняващи парниковия ефект, върху шума и раздробяването на естествената среда. Освен технологичните решения е необходимо транспортът и стратегиите по отношение на околната среда да са по - интегрирани, за да се ограничи нарастването на трафика и да се
насърчи използването на такива видове транспорт, които са по- приемливи по отношение опазването на околната среда - две от основните цели на Стратегията на ЕС за устойчиво развитие. Доброволното споразумение между производителите на автомобили и Европейската комисия, целящо да се намалят средните стойности на емисиите на CO2 от новите автомобили, продавани на пазара на ЕС, помогна да се постигне 2 % подобрение на енергийната ефективност на автомобилния парк на ЕС като цяло. Освен това ЕС поддържа тезата, че е необходимо външните разходи на транспорта да се поемат от обществото.

Данъкът върху горивото е един от начините да се постигне това; въпреки редовните увеличения на данъка обаче, в реални измерения горивото за сухопътния транспорт все още е по - евтино, отколкото преди двадесет - тридесет години. Някои държави - членки започнаха да въвеждат други такси и данъци с цел вътрешно разпределяне на външните разходи, но все още има редица пречки за прилагането на тези мерки. Все още натоварването на околната среда вследствие на транспорта в страните-кандидатки за присъединяване е в общи линии по-ниско на глава от населението в сравнение с ЕС, поради по-ниската степен на търсене в областта на транспорта. Бързото нарастване на сухопътния транспорт обаче показва, че тези страни рискуват да се окажат с неустойчиви транспортни системи, подобно на ЕС. Докато основното предизвикателство на тези страни в краткосрочен план е спазването на сложното и обемно законодателство на ЕС в областта на околната среда и транспорта - което вече дава резултати чрез по-ниските емисии на олово и на други замърсители на въздуха, те не трябва забравят  дългосрочната цел да се прекъсне зависимостта между търсенето в сектора на транспорта и икономическия растеж. Най-важните предизвикателства за страните от ИЕКЦА в краткосрочен план са постепенното прекратяване на използването на бензин с добавени оловни съединения, премахването на субсидиите за гориво, ако все още се дават такива субсидии, въвеждане на самофинансиране на транспортната система чрез данъци за горивото, както и преминаване към по - чисти горива и превозни средства и по - ефективни режими на контрол и поддръжка. И в този случай дългосрочното предизвикателство е свързано с преодоляване на зависимостта от икономическия растеж.