ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Интензификацията и специализацията в селското стопанство в Европа предизвикват ерозия на почвата, натоварване на водния режим и сериозно влошаване на биоразнообразието. Биоразнообразието продължава да е значително по-добро в страните от ЦИЕ и ИЕКЦА, но се появяват нови опасности вследствие на недостатъчното използване на пасищата и появата на пустеещи земи. Адаптирането на Общата селскостопанска политика на ЕС съгласно агроекологичната рамка и нейното прилагане в страните-кандидатки за присъединяване продължават да бъдат основните предизвикателства за разширения ЕС; агроекологичната рамка в страните от ИЕКЦА е незначителна
или изобщо не съществува.

По своята същност земеделието е целенасочено влияние върху екосистемите от страна на човека с цел получаване на органична материя (земеделски култури и животинска продукция). Някои форми на тази дейност служат за увеличаване на продукцията (например използване на торове, напояване или генно инженерство), докато други (като използване на инсектициди, хербициди и други химикали), спомагат за намаляване на загубите от вредители и плевели. Традиционно задачата на земеделието се свързва с набавянето на храна и някои суровини за производство на тъкани. В последните десетилетия обаче, характерът, структурата и използваните практики в земеделието са претърпели значителни промени. Промените са предизвикани от различни фактори, като характера на консумация на земеделски продукти, обработката и доставката на храни, развитието на генетични и други видове технологии, глобализацията на пазара и влиянието на международната и националните аграрни политики.

След края на Втората световна война почти всички европейски страни започват да използват различни форми на подпомагане на земеделието, като подкрепа на цените, субсидии, насърчаване на научната и приложната дейност. Всичко това се прави, за да се осигури възможност фермерите да произвеждат повече храни. Успехът на тези мерки обаче довежда до редица екологични проблеми, като замърсяване на подпочвените води и разрушаване на животински и растителни местообитания. Един от показателите, които най-често превишават нормите за съдържание в подземни води това са нитратните йони.

Днес европейското земеделие е сектор на икономиката, характеризиращ се с голямо многообразие на произвежданата продукция, характера и структурата на производствените единици и въздействията върху околната среда. Приватизацията на държавните и кооперативните земеделски организации в повечето страни от Централна и Източна Европа е довела до съществуването на два типа фермерство. Голям брой малки фамилни стопанства съществуват успоредно с големи земеделски структури от кооперативен, корпоративен или държавен тип.

По време на преходния период се наблюдава драстична криза в селското стопанство. Тя се изразява както в намаляване на асортимента и количеството на животинската продукция поради насочването на купувачите към по - евтини и по - малко на брой основни продукти, така и в загуба на външни пазари. В повечето страни броят на животните е намален наполовина, а производството на зърно спада с около една трета спрямо 1989 г. Напоследък обаче, в повечето страни се наблюдава постепенно увеличаване на селскостопанското производство.

От друга страна, по - слабата интензивност на селскостопанската дейност и намаляването на животните допринасят за по - малко замърсяване на околната среда. Наблюдава се тенденция на свиване на обема на експорта на селскостопански продукти за Европейския съюз, въпреки че цените им в Централна и Източна Европа са по-ниски. Причините за това се дължат на съществуващите квоти и санитарни изисквания.

Появата на селскостопански участъци на местата с девствена природа е довела да изчезването на типични организми и техните местообитания, както и до значителни поражения на почвата, като ерозия, утъпкване и намалено плодородие. Част от тези вреди се дължат на прилаганите селскостопански техники. Прекомерното използване на изкуствени торове влошава качеството на подпочвените води и активизира еутрофикация на повърхностните води, което често води до неблагоприятен цъфтеж на водораслите.

Интензивното животновъдство е причината за отделянето на метан и амоняк, които замърсяват атмосферата. Големите количества на отделяния в течна форма оборски тор представляват остър проблем за съвременните животновъдни стопанства.

Интензивното напояване и прилаганите дренажни практики също създават проблеми за околната среда, като намаляването на водните запаси и загубата на влажни зони, които играят важна роля при регулирането на хидроложките системи.

Селскостопанската дейност не само въздейства на околната среда, но и се влияе от нея. Растежът на растенията може да бъде повлиян от киселинните дъждове, дължащи се на повишената концентрация на SO2 и NOx, или от повишената ултравиолетова радиация на слънцето, както и от замърсяването на атмосферата и изменението на климата.

През последните години гражданите и правителствата последователно повишават интереса си към развитието на по-устойчиво и природосъобразно селско стопанство. Консуматорите изискват все повече здравословни храни и с по-високо качество.
 
Интересът към така нареченото органично земеделие постоянно нараства и хората все по - често осъзнават вредите, които интензивното селско стопанство причинява на човешкото здраве и околната среда. Интересът на пазара към алтернативни продукти нараства непрекъснато. Органичното земеделие е по - малко продуктивно и това е причината за по - високата му себестойност. Много европейски страни са създали благоприятна среда за производство и етикетиране на продукти на органичното земеделие.

Пътища за осъществяване на по-благоприятна за околната среда селскостопанска дейност:

• Използване на по-малко интензивни селскостопански практики
• Намаляване на използваните пестициди и изкуствени торове
• Намаляване на гъстотата на селскостопанските животни на единица площ
• Трансформиране на орната земя и пасищата в ливади
• Засаждане и поддържане на антиерозионни стени от дървета и храсти
• Полагане на грижи за отделни дървета и малки горички
• Интензивно залесяване (горските площи на Европа са се увеличили с около 10 % през последните няколко години)
• Преминаване към органично земеделие

Общата селскостопанска политика (ОСП) е един от важните фактори за интензификацията и специализацията на земеделието в ЕС. Превръщането на пасищата в орна земя, изчезването на синорите, както и използването на големи количества торове и химикали предизвикаха сериозно влошаване на биоразнообразието и увеличаване на замърсяването на водата и въздуха. Преориентирането на ОСП обаче започна да създава нови благоприятни възможности за земеделците - за намаляване на натоварването върху околната среда, например чрез агроекологични схеми.

Присъединяването към ЕС означава нови предизвикателства за способността на ОСП да осигури равни възможности за земеделците от Изток и Запад и да поддържа екологично качество на земеделската земя в новите държави-членки. Разширяването на ОСП може да предизвика определена интензификация на обработваемата земя, но едно подобрено управление на торовете и пестицидите може да предотврати отрицателните последици за почвените и водните ресурси. Превръщането обаче на (полуестествените) пасища в обработваема земя би представлявало една вредна тенденция. Необходими са специални усилия, за да се подпомогне прилагането в ОСП на мерки за опазване на околната среда, като например агроекологични схеми, взаимно съгласуване или подпомагане на инвестициите за опазване на околната среда.