Спящата красавица България чака целувката на ЕС, за да се събуди от дълбок сън

Репортаж на Франс прес. Златоград - потънал в дълбок сън в полите на Родопите, този бивш миньорски град, подобно на много други почти забравени места в България, се надява финансовата целувка на ЕС да го пробуди от летаргията и да го превърне в привлекателна туристическа дестинация.

"Имаме древни тракийски светилища, минерални извори, мина, превърната в музей на стъклото и дори ферма за щрауси", разказва заместник-кметицата на Златоград Елвира Угурлиева.

В опит да съживят района градските власти кандидатстват за финансиране от Европейския фонд за развитие на селските райони. През комунистически времена местният рудодобивен комплекс Горубсо, производител на цветни метали, е бил най-големият работодател в региона. Но повечето от тогавашните мини днес са затворени.

По изоставените сгради в минния комплекс все още се виждат табели с лозунги от комунистическата епоха, като един в Рудозем например, гласящ: "Този завод е плод на българо-съветската дружба."

Миньорите днес възлагат надежди на туризма като нов източник на приходи. "Туристите откриват нашия регион, с неговите красиви планини и запазена природа," казва Пенчо Русинов, бивш миньор - днес собственик на кафене. "Открива се нов граничен пункт (на българo-гръцката граница), който се надяваме да привлече множество гръцки туристи", продължава той.

Всъщност, именно близостта на Златоград до границата с Гърция го превръща в изолирано място по време на комунизма, когато достъпът там е ограничен, за да се предотврати нелегалното преминаване на границата.

Днес, местните власти обмислят да превърнат загражденията от бодлива тел, разделяли България и Гърция - някогашни врагове от времето на Студената война, в туристическа атракция.

Но се опасяват, че лошите пътища ще отблъснат туристите. "Тези криволичещи и осеяни с дупки пътища със сигурност биха спряли наплива от туристи", казва Зарко Дурев, бивш минен инженер, който днес управлява малък хотел в Рудозем.

Ръководителят на българската Държавна агенция по туризъм, Анелия Крушкова, също смята така. "Българското културно и историческо наследство е ценно, но недостъпно", заявява тя. Днес, след приемането на страната в ЕС "местните власти трябва да поемат инициативата и да рекламират по-добре туристическите си обекти", допълва Крушкова.

Редица градове в световноизвестната Розова долина в подножието на Стара планина вече започнаха да подобряват инфраструктурата си. Нараснал е броят и на летните фестивали в чест на розата „от Дамаск", чието ценно масло се използва за производството на някои от водещите в света парфюми.
Този район, разположен в централна България, е известен още и като Долината на тракийските царе заради многобройните древни гробници, открити там. Траките са населявали българските земи между 4000 г. пр. Хр. и 300 г. сл. Хр.

Тези исторически обекти са били почти недостъпни за туристите едва допреди няколко години. Но днес положението е по-добро, благодарение на инфраструктурните подобрения по линия на европейската предприсъединителна програма ФАР.

С европари могат да бъдат възстановени туристически обекти и да се насърчи туризма. Но опасенията за корупция наскоро накараха Европейската комисия да замрази плащанията към някои български бенефициенти по предприсъединителните програми.

Иначе, България има много какво да предложи на туристите. Според Крушкова малката балканска страна, разположена на кръстопътя на Европа и Азия, има на територията си около 45 000 исторически паметника, като в това отношение я надминават единствено Гърция и Италия.

Девет български културни и природни обекта са в списъка на световното наследство на Юнеско. В България има и 160 манастира. Две от най-старите, но все още действащи, църкви в Европа, „Свети Георги" и „Света София" се намират в столицата на България - София.

През 2007 г. приходите на страната от морски и планински туризъм достигнаха 2.3 милиарда евро, което възлиза на 15 % от брутния вътрешен продукт на страната.

 Репортажът е публикуван в интернет изданието EUbusiness.