“Говори с Европа” във Варна – каним ви на среща в петък и събота!

Варненци и гостите на морската столица са добре дошли на проявите на Портал ЕВРОПА във Варна на 11 и 12 юли.

Семинар и ролева игра за млади хора на тема – “Как Европейският съюз взима решения и как България участва в този процес?” организира в събота във Варна Портал ЕВРОПА в рамките на инициативата “Говори с Европа”.

Срещата е отворена за всички желаещи и започва в 9.30 ч. в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център в морската столица.

В събитието ще участват представители на Министерския съвет, на Съвета на детето към Държавната агенция за закрила на детето, журналисти, студенти и ученици.

От 12.30 часа семинарът продължава с участието на члена на Европейския парламент Душана Здравкова в Информационния център на евродепутатите от ГЕРБ на ул. „Македония” 82-84, където г-жа Здравкова ще илюстрира темата с интересни моменти от своя професионален опит в ЕП за т.нар. „co-decision” и другите процедури за взимане на решения в ЕС.

Темата ще бъде отразена по Програма “Хоризонт”, която е медиен партньор на “Говори с Европа”, чрез пряко включване от Радио “Варна” в събота в предаването “Събота 150”. Инициативата “Говори с Европа” е съфинансирана от Европейската комисия по План Д за демокрация, диалог и дебат.

Предишния ден – петък, 11 юли, на пресконференция от 15.00 часа също в пресцентъра на Фестивалния комплекс, ще бъде представена интерактивната платформа за е-обучение http://elearning.europe.bg - на която всички желаещи могат да прочетат теоретична и практическа информация за процеса на взимане на решения в ЕС, процедурите и механизмите, както и да попълнят онлайн-теста за институционалната уредба на Европейския съюз.

След представянето на “Говори с Европа” в петък във Варна, ще се проведе публичен дебат на тема “Европейските демографски политики – как да насърчим раждаемостта?”. Той се реализира в рамките на проект “3 D – гласът на българските млади хора за Европа”, осъществяван от Европейския институт. Освен млади хора и журналисти, в дебата ще участва членът на Европейския парламент Биляна Раева. Дебатът е отворен за всички желаещи и ще започне в 15.15 ч. в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център във Варна.

Сред специално поканените участници в нашите прояви във Варна са младите хора от различни български градове, отличени в нашия конкурс за есе “Европа е равно на...” и радиовикторината “Познаваш ли ЕС?” Участието в информационно-обучителната дискусия е тяхната награда за добро представяне в тези инициативи, които също са част от “Говори с Европа”. Междувременно приключи и фотоконкурсът “България – европейска страна”, резултатите от който, освен на Портал ЕВРОПА, ще бъдат обявени и на пресконференцията във Варна на 11 юли (петък) от 15.00 часа в пресцентъра на Фестивалния и конгресен център.

 

 

ОБРЪЩЕНИЕ

от Филиз Хюсменова, член на Европейския парламент,

към участници в информационно-обучителната дискусия „Европейските демографски политики”.
 
Уважаеми участници в информационно-обучителната дискусия „Европейските демографски политики”,     

Поздравявам вас и организаторите на днешния форум Портал ЕВРОПА, Центъра за модернизиране на политики и Европейския институт за провеждането на дебат по тема, която е от изключително голямо значение за бъдещето на Европейски съюз и в частност на България. Включването в него на толкова млади хора, представители на неправителствени организации, специалисти и евродепутати е доказателство за актуалността му и за голямата загриженост, която справедливо се оказва на тази проблематика.

„Демографски срив”, "демографска зима", „опасно застаряване” са термините, с които все по-често образно се изразяват тенденциите за намаляване на европейското  население. Наскоро публикуван доклад на европейския Институт за семейна политика показва тревожни данни.  Нивото на раждаемост сред европейците вече е "критично", като през 2007 г. са се родили почти 1 милион бебета по-малко, отколкото през 1980 г. Наблюденията показват, че населението застарява. Броят на гражданите на ЕС, които са на възраст на 65 год. е  с 6 милиона повече  от 14 годишните, докато към 1980 г. децата били с 36 милиона повече спрямо пенсионерите. Всяка година се разделят около милион европейски брачни двойки. Обратно, броят на хората, склонни да се задомяват, бележи остър спад. От 1980 до 2006 г. се наблюдава сериозно намаление от 24 % при сключваните бракове. По-голямата част от европейците избирали да водят самостоятелен живот . Раждането на деца се отлага за след 30 г. възраст, по-често се прекъсва бременност.

При сегашните демографски показатели се счита, че до 2050 г., средната възраст на европееца ще достигне 49 години. Застаряването на европейското население ще доведе до по-високи разходи за здравеопазване, ще се отрази на финансирането на социалното осигуряване и ще разклати баланса на пенсионните схеми. Последствията от подобен сценарии биха поставили континента ни пред радикални икономически и социални сътресения. Борбата срещу демографския залез е сложен процес - предвиждат се различни мерки, някои от които са доста спорни.

Цифрите говорят красноречиво. Не по-малко обезпокояващи са те и за България. Населението на България ще намалее като се предвижда през  2020 година да бъде около 6 млн. и 953 хиляди души, а през 2040 г. - 5 млн. и 971 хиляди. През прогнозирания период се очаква да продължи тенденцията на застаряване на населението, което се дължи на нарастването на средната продължителност на живота и на вътрешномиграционните процеси. Населението под трудоспособна възраст до 2020 година ще се увеличи и неговият относителен дял ще бъде около 15 %, след което ще започне да намалява.

Затова и Европейският парламент насочва усилията си към решаване на възникващите проблеми с демографията на Европа. Не само загриженост, а предприемането на повече мерки е разковничето към тяхното решаване. Много източноевропейските правителства започват да разработват и прилагат програми с финансови стимули за насърчаване на родителите, като се увеличава еднократната премия при раждане и регулярните при отглеждане на дете. Според експерти обаче подобни мерки не са достатъчни.

Надявам се, че някои предложения на депутататите в Европейския парламент биха били добра основа за коментар и разгръщане на дискусията. Вече бяха приеха няколко доклада, разглеждащи въпроси, свързани със застаряването на европейското население и необходимостта от съпътстващи това явление мерки - обучение през целия живот, миграция, трудово законодателство,  подобряването на качеството на живот на възрастните хора чрез използването на информационни и комуникационни технологии.

Ето някои конкретни мерки:

за поощряване на майчинството

•    подходяща публична политика, която осигурява необходимата рамка на стабилност за вземане на решения за майчинство

•    публично финансиране на разходи за малки деца и детски заведения и социално осигуряване за растящия брой самотни майки, които са особено застрашени от социално изключване, изолация и бедност

•    установяване на правото на родителски отпуск и за двамата родители и насърчаване на родителски отпуск за бащите

•    откриване на повече работни места на половин работен ден и възможности за работа вкъщи

за подпомагане на студенти, които са родители

•    опростено и лесно отпускане на заеми при благоприятни условия за млади мъже и жени, които съчетават семейните отговорности с период на учение или обучение.

•    жилищно настаняване, приспособено към потребностите на студентите, които са и родители.

•    достъп до възможности за детски грижи при същите условия, както и за работещите родители
за насърчаване на работещото население, което е ценен източник на данъчни приходи

•    увеличаване на възрастта за пенсиониране

•    осигуряване на възможност за работа и след пенсиониране

•    учене през целия живот и преквалификация

за имигрантите

•    отпор на ксенофобските настроения и прояви

•    осигуряване на  легална и социална сигурност на имигрантите

•    мерки срещу трафикантите на хора и работодателите, които използват незаконна работна ръка

•    издаване на европейска "синя карта" по подобие на американската "зелена карта за свободно движение на висококвалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз.