Либерасион: Kогато Франция отхвърли Конституцията, никой не поиска от нея отново да проведе референдум
На Никола Саркози му е лесно да призовава за провеждането на втори референдум, но това показва, че както повечето други европейски ръководители, той не разбра какви са основните причини за "не"-то на ирландските гласоподаватели, нито притесненията, на които този избор беше отражение. Не е продуктивно да им се извива ръката, за да си променят решението, защото повечето от хората, които гласуваха срещу Договора не съжаляват, че са го направили.
Кампанията беше напрегната, а участието в нея масово. Освен това, този отказ се вписва в тенденцията от преди три години, когато французите и холандците отхвърлиха Конституцията. Общественото мнение в много страни е зле настроено към една по-тясна интеграция.
Аз лично съжалявам за това, защото гласувах за Договора. Но Европейският съюз не може да не уважи независимия избор на ирландците, иначе ще предизвика една дълготрайно чувство на горчивина у тях. След като французите отхвърлиха конституцията, от тях не беше поискано те да си променят решението, карайки ги да гласуват отново за същия текст. Обаче точно това се иска от ирландците само, защото те са по-малко и, защото те са единствените, които могат да изразят мнението си като гласуват.
Как да се излезе от това положение?
Има само три възможности. Едната би била да се признае чисто и просто, че Лисабонският договор е мъртъв. Втората е ирландците да бъдат извикани да гласуват отново за същия текст. Накрая остава една трета хипотеза, един вид компромис, с един нов вот, но текстът трябва да бъде променен, взимайки се в предвид причините, поради които ирландците отхвърлиха първия текст. Без тези промени, считани като важни от общественото мнение, правителството и почти всички партии, които подкрепят Лисабонския договор няма да бъдат взети на сериозно, ако призоват гласоподавателите да гласуват отново.