Политиците в Румъния се опитаха да интерпретират доклада на ЕК в свой тяснопартиен интерес

Магда Крисан, Realitatea TV, Румъния. Докладът на ЕК от сряда определи процеса на съдебна реформа в Румъния като смесена картина: от една страна, Румъния е отбелязала институционален напредък в борбата с корупцията, имайки предвид Националната Дирекция „Антикорупция" и Националната агенция по почтеността.

От друга страна, Брюксел предупреди Румъния, че знакови случаи на корупция сред високите етажи на властта са останали нерешени до момента поради политическа намеса в съдебния процес. Така че румънското либерално правителство (широко критикувано в страната поради слабите резултати по отношение на реформите - в здравеопазването, земеделието и съдебната система) и парламентът вече дишат спокойно, след като на Румъния не бяха наложени финансови санкции, както това се случи с България. Реакциите на политическите представители в Румъния спрямо доклада бяха смесени. Като цяло обаче политиците възприеха оценките като обективни, критични и балансирани.

Портал Европа ви представя различните позиции по последните доклади на ЕК за България и Румъния, представени на 23 юли. Пълна панорама на събитията - „черновите" и окончателните текстове на българските доклади, четете ТУК. Можете да се запознаете и с доклада за реформата в правосъдието и борбата с корупцията в Румъния ТУК.

Не бива да се забравя обаче, че Румъния е в предизборна кампания заради парламентарните избори през есента, поради което политиците от различните партии се опитаха да интерпретират доклада в свой тяснополитически интерес.

Премиерът Калин Попеску Таричану използва момента, за да отбележи напредъка, който неговото правителство постигна в реформирането на съдебната система, и даде уверения на румънския народ и на Брюксел за по-нататъшен ускорен прогрес. Но Демократическо-либералната партия (PD-L), както и главните печатни и телевизионни медии в страната, обвиниха парламента за забавянето на разследванията за корупция по високите етажи. Става въпрос за следствени дела за корупция, в които са замесени четирима бивши и настоящи румънски политици.

Своеобразната "мълчалива коалиция" в парламента, състояща се от социалдемократите (PSD), либералите (PNL) и консерваторите (PC) отказа да даде зелена светлина за корупционните разследвания срещу бившия премиер социалдемократ Адриан Настасе, бившия транспортен министър социалдемократ Мирон Митреа, сегашния министър на труда и социалните въпроси от либералната партия Пол Пакурару и бившия министър на икономиката от консерваторите Кодру Серес.

Законът, предвиждащ разследването на случаите на корупция по високите нива да се нуждае от одобрението на депутатите, беше силно критикуван от румънските медии и президента Траян Басеску. Сега докладът на ЕК потвърждава тези критики. Това затвърждава и задълбочава недоверието на румънските граждани в депутатите и политиците като цяло. Случилото се на България би трябвало да заинтересува румънските управници, тъй като и Румъния не е застрахована от подобен развой.

Лидерът на социалдемократите Мирча Джеоана разкритикува всички в популистка реч - правителството, президента и дори Европейската комисия, за това, че третирала Румъния като „второкласен член на Съюза". Въпреки това, според мен най-реалистичната реакция на доклада беше на еврокомисаря Леонард Орбан.

Той предупреди, че опасността от финансови санкции като тези спрямо България, все още не е отминала. Както и че Брюксел може да приложи предпазни клаузи на Румъния, ако няма напредък в съдебната реформа до края на 2009 г.

Не трябва да се забравя също така, че Румъния все още е под мониторинга на ЕС - година и половина след като стана държава-членка, нещо, което не е прилагано досега спрямо останалите държави-членки. Мониторинговият механизъм, т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, остава в сила.

Според мен, Румъния осъществи някои бързи реформи по отношение управлението на еврофондовете, едва през последните месеци и единствено, за да избегне санкциите на ЕК. Но все още има сериозно институционално изоставане в управлението им и големи опасения относно потъването на европарите в „черна дупка" заради корупцията.

Тези предупреждения и рискове се потвърждават и от европейските политици. Гюнтер Крийхбаум, председател на Комисията по външни работи в германския парламент, заяви, че ще предложи на канцлера Ангела Меркел да поиска от ЕК да наложи предпазните клаузи при следващия доклад, ако дотогава Румъния не постигне напредък в съдебната реформа и борбата с корупцията.