Ще ни оправят ли германците?

Анализ на Светослав Терзиев, вестник "Сега". Правителството се опитва да замете с немски метли излагащите го следи в момент, когато трябва да бъде принудено, а не съветвано как да работи.

Вземаме си немски съветници, за да отпушим спрените европейски фондове, зарадва ни вицепремиерът Меглена Плугчиева, която отиде в Берлин лично да се огледа за подходящи хора. Очакваме от Германия да ни прати за своя сметка "подготвени кадри с богат опит по изпълнението на европейските програми и с добра комуникация с Брюксел".

Какво по-хубаво - сдобиваме се с нещо като мерцедеси на администрацията, при това с всички екстри. Открай време властта в България си пада по мерцедесите, защото знае, че са най-надеждни. За тях не се жалят пари. Няма да се жалят и за германските съветници, които ще дойдат в помощ на началници със значително по-скромни български заплати. Така България ще направи крачка към сравняване на заплатите си с европейските, което ще е първата видима полза от германското присъствие

Възможно е да има и други. "България призна, че се нуждае от независимо експертно мнение на високо равнище", написа Еврокомисията (ЕК) в доклада си от 23 юли за правосъдието и вътрешния ред. Ето къде бил проблемът - трябвало някой да ни научи как да се борим с престъпността и корупцията, но досега сме се срамували да си кажем. Зарадван от находката си, но и с известна предпазливост Брюксел заяви, че е готов "да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ да ... използват съветите". Вероятно наивниците са на свършване и в ЕК.

За какво са й на България чужди съветници, щом няма воля не само да ги слуша, но и въобще да воюва с престъпността, както забеляза ЕК? Вече бе посочено - за отпушване на еврофондовете чрез добра комуникация с Брюксел и с онези столици, които извиват ръцете на правителството. С най-голямо усърдие се отличава Берлин, който последен се съгласи да пусне България в ЕС през 2007 г. и оттогава не е спирал да я критикува.

Справка в радио "Дойче веле" за реакциите само от последните две седмици на юли дава ясна представа за отношението на Германия. "Българските политици трябва да бъдат най-строго наказани. В България положението е като в някоя африканска страна, това повече не може да се търпи", каза граф Филип фон Валдердорф, бивш член на ръководството на Германската търговско-промишлена палата, а в момента бизнес консултант.

"България се превръща в бреме за ЕС", твърди депутатът от Християнсоциалния съюз (ХСС) Томас Зилберхорн. "Правителството в София трябва да подаде оставка", смята Клаус Шрамайер, който през 90-те години бе втори човек в германското посолство в София. "Резултатът от анализа в доклада на ЕК за липсващия напредък на България не ме изненадва", каза председателят на Комисията по европейски въпроси в Бундестага Гюнтер Кирхбаум.

"България не може да върти Брюксел на пръста си", възмути се заместник-министърът на външните работи Гернот Ерлер. А германският историк и политолог Хайнц Брам отиде още по-далеч и прогнозира какво следва: "След доклада на ЕК българското правителство ще е заето със замитането на следи". Той обаче не се досети, че замитането може да стане и с немски метли. Трябва да се признае, че правителството мисли поне с един ход напред. То има богат опит не само с германски, но и с други европейски съветници по т. нар. туининг проекти, финансирани от програма ФАР, и знае как да ги обезвреди.

Най-често те са пенсионирани кадри или специалисти, изпаднали в глуха линия след някое политическо сътресение. Изпращането им в България е възможност да се почувстват значими, а собствените им страни се разтоварват от присъствието им. Това е шанс за тях, който обаче ги поставя в тежък конфликт на интереси. Те не бива да бъдат много придирчиви към българските власти, за да не се окажат нежелани персони и да не им изстине постът. Все пак сътрудничеството е по взаимно съгласие. В същото време трябва да се отчитат пред своите страни и пред Брюксел, че вършат някаква работа - например, че помагат на България да се бори с конфликта на интереси в пътното строителство (и такъв германски съветник ще има в новия пътен фонд).
Компетентен по темата дипломатически източник сподели пред "Сега" впечатленията си от досегашната работа на германските съветници в България: "В публичните си изяви щадят властите, които са техен вторичен работодател, а в докладите си до своя първичен работодател в Берлин недоволстват, че не слушат съветите им". Когато си слуга на двама господари, трябва да угодиш на всеки. България обаче се озори с експерти, наети на хонорар пряко от Брюксел.

Такъв бе случаят с председателя на Сдружението на германските криминалисти Клаус Янсен, който през февруари 2006 г. вбеси с убийствените си критики бившия вътрешен министър Румен Петков, изразил сетне възмута от неговото възпитание. В крайна сметка и на Янсен му бе взета мярката, защото след бурен натиск от София екипът за България в Главна дирекция "Разширяване" на ЕК се отказа да го наема повече за експертните си проверки.

Истински проблем създават на правителството германците, които са имунизирани както за меда, така и за жилото му. Такъв е главният директор на ГД "Регионална политика" на ЕК Дирк Анер. На 24 януари той спря парите по ИСПА заради конфликта на интереси и корупцията в пътния фонд, а на 22 юли потвърди във второ писмо, че спирането важи и за парите от структурните и кохезионния фонд, предназначени за пътища. Така германецът ни врътна кранчето за 1,3 млрд. евро, които негови сънародници би трябвало да разблокират по молба на Плугчиева в качеството си на бъдещи български съветници. Задачата е много деликатна, защото еврочиновниците са длъжни да се пазят от национални влияния.

България удря на камък не само при еврократите в Брюксел, но и в самата Германия, чиято дума ще има голяма тежест през септември-октомври, когато Съветът на ЕС (външните министри) ще трябва да анализира критиките на ЕК от 23 юли и да предложи поправителни мерки. Освен спирането на парите може да последва и затягане на механизма за сътрудничество и контрол, който засега не дава резултати. Ротационната председателка на ЕС Франция е пестелива на критики към България, но не би си позволила да се размине радикално с Германия, чието отношение е хладно. Не случайно канцлерката Ангела Меркел така и не е стъпвала в София, а премиерът Сергей Станишев й е гостувал само веднъж на вечеря преди две години. Никакви официални посещения на правителствените ръководители не са разменяни от години, а и не се очакват.

Ако Германия желае да постигне нещо с натиска си над България, нейните съветници са добре дошли, щом искат да ни учат на ред и дисциплина, които толкова ни липсват. Но играта на дипломация няма да е полезна за никого. Поради липсата на политическа воля България вече има нужда не от съветници, а от надзиратели. Управляващите трябва не да бъдат научени, а да бъдат накарани да си вършат работата. Дошло е време нещата да се наричат с истинските им имена. Замитането на проблемите даже с немски метли няма да допринесе за изчистването на държавата.