Лицемерието на световните сили

Който иска да види лицемерие, може да го наблюдава през последните дни в подхранвана от него жизнена среда - световната политика. Една световна сила симулира сърдечна топлота към правата на малцинствата, друга пък гори от загриженост за правото на самоопределяне на всичките народи.

При това понятията подлежат на съмнение, защото нищо от това не е истинско. На Америка съдбата на Грузия, Южна Осетия и Абхазия й е напълно безразлична, точно както и на руснаците. На тях им е до политическа власт, икономическо влияние, всякаква енергия и също до това да си по-напред от другия.

Затоваминалата седмица САЩ обявиха в Полша изграждането на ракетна отбрана. И Русия призна независимостта на две държави джуджета. Като в детската градина - ако те не бяха две световни сили и стига да не бяха загинали толкова много хора.

И Европейският съюз не се вписва добре в ситуацията: понеже страните от ЕС са преживели следвоенната история от двете страни на Желязната завеса, естествено има много различни мнения относно Русия и САЩ. Това е добре и е правилно.

Не е добре и не е правилно обаче, че някои страни, като например Германия, са изключително податливи и отстъпчиви на тема „териториална цялост". В очите на повечето страни от ЕС Сърбия нямаше право на суверенитет през февруари. Тя трябваше безропотно да остави своята провинция Косово да получи самостоятелност. Сега в случая с Грузия трябва ли да важат други правила?

Дори и случаите, както твърдят специалистите по международно право, да не са идентични едно към едно: бързото окуражаване на Косово отново „се стовари на главата" като тежест на ЕС. По-малко от 50 от около 200 страни на ООН са признали досега Косово, Русия също не е.

Сега ще стане ясно: Ако Москва взима на сериозно въпроса със суверенитета, трябва да признае и Косово. Ако ЕС го взима насериозно, трябва да премисли позицията си спрямо Кавказ.

Не е много вероятно Южна Осетия и Абхазия да се върнат доброволно обратно като зависими провинции. Тогава ще трябва да има някаква форма на протекторат, напримерчрез международна помощ и мирни войски като в Косово, заради което години напред тя няма да стане независима държава.

Лесно може да се намерят още примери: Чечня, Нагорни Карабах, Приднестровие. Списъкът може да се допълни. Има области, които почти никой европеец не би могъл да намери на картата. Те искат да изградят сами своето бъдеще и някой ден ще го и направят.

Президентът Медведев е планирал провокация, която обаче може да доведе до опасна развръзка.  Световната сцена е в движение.