Europe.bg
  Начало - Новини - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
Портал ЕВРОПА на живо
Новини
Конкурси
Квартал ЕВРОПА
Европейски съюз
България - ЕС
Преговори за присъединяване
Програми и проекти
Въпроси и отговори
Библиотека
Интернет магазин
Портал "ЕВРОПА" - За нас; Етичен кодекс
Анкети
Твоят глас в ЕС
Пътна безопасност
Актуално
Анализи
Интервюта
История на ЕС
ЕС институции
Държави-членки на ЕС
Присъединяващи се страни
Асоциирани държави
Дейности
Договори на ЕС
Евро
Хронология
Ключови документи
Институции на ЕС
Финансови институции
Консултативни органи
Междуинституционални служби
Децентрализирани органи на ЕС (агенции)
Председателства на ЕС
Редовни доклади
Представяне
Договори за присъединяване
Основаващи договори
История на отношенията
Дейности
Партньорства за присъединяване
Преговорни глави
Национални позиции
Общи позиции на страните-членки
Изпълнение
Договор за присъединяване
Глава 1 Свободно движение на стоки
Глава 2 Свободно движение на хора
Глава 3 Свободно предоставяне на услуги
Глава 4 Свободно движение на капитали
Глава 5 Дружествено право
Глава 6 Политика на конкуренцията
Глава 7 Земеделие
Глава 8 Рибно стопанство
Глава 9 Транспортна политика
Глава 10 Данъчна политика
Глава 11 Икономически и валутен съюз
Глава 12 Статистика
Глава 13 Социална политика и заетост
Глава 14 Енергетика
Глава 15 Индустриална политика
Глава 16 Малки и средни предприятия
Глава 17 Наука и изследвания
Глава 18 Образование и обучение
Глава 19 Телекомуникации и информационни технологии
Глава 20 Култура и аудиовизуална политика
Глава 21 Регионална политика и координация на структурните инструменти
Глава 22 Околна среда
Глава 23 Защита на потребителите и тяхното здраве
Глава 24 Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
Глава 25 Митнически съюз
Глава 26 Външни отношения
Глава 27 Обща външна политика и политика на сигурност
Глава 28 Финансов контрол
Глава 29 Финансови и бюджетни въпроси
Глава 30 Институции
Глава 31 Други
Мониторингови доклади
Редовни доклади
Предприсъединителни финансови инструменти
Програми на общността
ПРОГРАМА ИСПА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА САПАРД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА ФАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Мерки по Програма "САПАРД"
Фондовете за България
Стратегии
Законодателство
Планове и програми
Публикации
Европа от А до Я
Основни документи
Национални стратегии
Областни стратегии
Общински стратегии
Български нормативни документи
Международни актове
Вторично законодателство на ЕС
Доклади
Редовни Доклади на ЕК
Доклади за напредък
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
28-11-2008

Неволите на Източна Европа в спирането на разпада

Списание „Икономист”: Източноевропейските икономики се огъват, Румъния и България са най-зле.

Просто някои от новините през седмицата – Латвия, след бурни опровержения, започва преговори МВФ, България губи 220 млн. евро ($286 млн.) от обещаните плащания от ЕС заради неуспехите в справянето с корупцията, а Европейската банка за възстановяване и развитие намалява наполовина прогнозните нива за ръста на икономиката в региона. Добрите новини са, че опасенията от огромен срив, от Балтийско до Черно море, сега изглеждат силно преувеличени.

Най-вероятния резултат са няколко години на нисък или нулев растеж, с по-големи затруднения в страните, в които има най-неустойчиви финансови системи и нестабилност. Външният свят (т.е. МВФ, ЕС и Европейската централна банка) е готово да помогне при нужда дори, което е по-продуктивно, преди проблемите да засегнат пазарите. ЕЦБ отпусна кредитна линия на стойност 10 млрд. евро на Полша, която стана свидетел на остър спад не валутата си, полската злота, този месец. Централната банка на Унгария дори успя да намали лихвените нива с половин процент от установеното миналия месец ниво от 11,5% като част от международна помощ от $25 млрд. Чуждестранните банки подкрепиха филиалите си в бившите комунистически страни. Техните рискови заеми надуха балоните от имущество, които сега се спукаха и финансираха огромните дефицити в платежния баланс на места като Латвия и България.

Най-големите тревоги сега са насочени към България и Румъния, най-бедните и зле управлявани страни в ЕС. Ръцете на българите са завързани от валутен борд, който твърдо крепи лева за еврото. Това изключва обезценяване за възстановяване на конкурентноспособността, което буди тревоги с отслабването на износа. То изключва и възможността за един потенциален буфер, защото централната банка не може да направи корекция на нивото на лихвите. Тревожен изглежда и дефицит на платежния баланс в размер на една четвърт от БВП.  

Поне финансовата позиция на България е силна. Страната има малък външен дълг и бюджетен излишък. Това би трябвало да позволи на страната да увеличи публичните разходи с забавянето на икономиката. Страната може и да вземе заем отвън (макар властите да твърдят, че нямат намерение да се обръщат към МВФ). Загубата на част от средствата от ЕС поставя страната в неудобно положение, но България все още трябва да получи 11 млрд. евро до 2013 год. Унгарската търговска банка Ориенс, която специализира в балканския регион смята, че ръста на икономиката през следващата година ще бъде 2,3% - нисък, но не ужасен.

Румъния има платежен дефицит от само 14% от БВП, свободна валута, което й дава гъвкавост и е по-малко зависима то износа към затруднените области с евро, от България. Но нейното приземяване може да е по-твърдо. Ориенс предвижда растеж то едва 0,9% през следващата година. Румънската банкова система е по-малко рентабилна от тази в България. Въпреки, че е предимно с чуждестранни собственици, системата изглежда по-нестабилна, а лихвения процент за междубанковите заеми тази година почти се е удвоил като достига 15%. Резервите в чуждестранна валута са по-оскъдни и МВФ смята, че надценката на валутата, румънската лея, може да достигне 19%.

Благодарение на популистките харчения с идването на парламентарните избори тази седмица, бюджетният дефицит може да достигне 3,9% от БВП до края на годината. Това не е много по някои стандарти, но все пак може да помрачи желанието на външни страни да осигурят още пари. Каквато и коалиция да бъде произведена от изборите, сериозните реформи са доста далеч. Българските политици също имат проблеми. Връзките на политически фигури с организираната престъпност продължават да са скандални, главната популистка партия изглежда обвинява турското малцинство в страната за свиването на икономиката. Сривът може и да е предотвратен, но на Източните Балкани все още предстоят мрачни времена. 



Новини
Актуално
Анализи
Интервюта


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.



Tyxo.bg counter