Нов колониализъм

 Българите искат европейска помощ в управлението.

Влизането на България в Европейския съюз бе забавено от тревоги заради корупцията, организираната престъпност и бавната съдебна реформа. Когато тя и Румъния се присъединиха през 2007г., Европейската комисия получи „механизъм за сътрудничество и проверка", който и позволява да наблюдава реформите и да налага санкции. Така тя спря 220 млн. евро за България през 2008г. Воденото от социалистите правителство отговори остро, като обвини комисията в двойни стандарти и използване на мониторинговия механизъм като политически инструмент.

През февруари, съветници на премиера Сергей Станишев измътиха изключителен нов план. Според него комисията и страни-членки на ЕС ще получат повече права да се намесят в области, в които „слабостите могат да бъдат определени като структурни и постоянни... и не могат да бъдат отстранени само от българското правителство". Планът предлага европейски представители и дипломати да бъдат включени в наблюдението на прилагането на законите, управлението на европейски фондове и надзор над съдилищата, прокурорите и следователите. Те ще следят случаи на политическа корупция и организирана престъпност, по които българската съдебна система работи бавно. Планът предполага, че такова „партньорство" ще бъде по-добро от механизма на правителството - макар, че това може би отразява факта, че механизмът ще бъде управляван от София, а не от Брюксел.

Станишев представи тайния си план на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в началото на март. Отговорът беше хладен. Говорител заяви, че Барозу отхвърля идеята за паралелна структура на сегашния механизъм. Европейски посланици в София, които току що научиха за плана, също са скептични. Един висш дипломат заяви, че би било грешка тоягата и морковът да се измъкнат от ръцете на комисията, която има политическа независимост и доверието на страните-членки - за разлика от българското правителство. И в действителност някои от посланиците усещат стремеж от страна на българските социалисти да кажат на гласоподавателите, че ЕС има „възстановено доверие" в правителството, преди изборите през юни. Правенето на комисията и страните-членки отговорни за реформите, може освен това да попречи на бъдещи критики

Въпреки негативния отзвук, българското правителство продължава да прокарва идеята си. То постави края на март като желана дата. Външният министър Ивайло Калфин дори предложи сходна схема за всички страни-членки.

Механизъм за съвместно управление на държава може и да е нещо ново за ЕС, но не и за България. Съветските съветници пристигнаха масово след 1944г. за да се убедят, че новата комунистическа държава няма да се отклони от курса на национализация, индустриализация и изглаждането на социализма. Въпреки това, повечето българи биха приветствали по-голяма роля на европейските представители.

В едно проучване над 80% от анкетираните заявиха, че не вярват на правителството, парламента и съдилищата. Почти 75% вярват на ЕС и особено на комисията, показва Евробарометър. Едно по-голямо европейско присъствие в правителството може и да бъде прието добре от българите, дори и да постигне по-малко отколкото би им се искало.