Четири блиц-коментара от следизборната нощ: Меглена Кунева, Александър Леви, Михаил Христов и Юрген Брюкнер

Александър Леви: „Очаквах повече евро-ентусиазъм в България”

Следизборно блиц-интервю на Портал ЕВРОПА с Александър Леви, ръководител на отдел за източноевропейски въпроси във влиятелния френски вестник „Курие ентернасионал”. Александър Леви е българин с френско гражданство – журналист и публицист, експерт по въпросите на балканите и Източна Европа.

Как ви изглежда избирателната активност на българските граждани, съпоставена със средната за ЕС?

Ниска е, което е общ европейски проблем, но ако гласуват малък брой избиратели в Холандия, Франция и Испания, отрицателните последици са по-малко, отколкото при същия феномен в страни като България и Румъния. От новите държави се очаква повече европейски ентусиазъм и европейска надежда. Всекидневието на гражданите в България и Румъния е много по-тясно свързано с европейските директиви и работата на ЕП, отколкото на тези в „старите” държави-членки. Затова според мен е необяснимо и нелогично да сме свидетели на един все пак нисък интерес, съответно и недостатъчно висока избирателна активност, в България.

Съпоставена с Румъния и с ЕС като цяло обаче, активността в България изглежда не чак толкова ниска…?

Прав сте, мнозина от политиците са доволни от постигнатите резултати тази вечер (неделя 7 юни, бел.ред.) и новината за активността всъщност е добра, ако я съпоставим с предварителните опасения за много по-малък брой граждани, които се очакваха пред урните – както в Полша например. Така че броят български граждани, които са гласували, им изглежда едва ли не висок. Истината е обаче, че все пак той е нисък. Страна като България трябваше да бъде по-ентусиазирана.

Ако сравним резултатите от изборите за ЕП в България с тези в ЕС като цяло – според вас страната ни добър пример ли дава, или лош?

Според мен резултатите, постигнати от политическите сили в България на тези избори, до голяма степен оправдаха очакванията на коментаторите и наблюдателите. Тук изненада не виждам. Не виждам и съществена разлика с настроенията на гражданите в ЕС като цяло, сравнени с тези на българите. Бих искал обаче да се спра на предизборната кампания в България – тя е дори по-интересна от резултатите. Кампанията ме учуди – европейската идея не беше солидно засегната. Всички партии казват, че този вот е своеобразен подготвителен тур, загрявка, за националните парламентарни избори. Това е жалко. Европейските избори са твърде важни, за да бъдат занижени до нивото на „генерална репетиция” или инструментализирани за постигане на по-убедителен резултат на националния вот. Какви хора изпращаме в Европа и в Народното събрание са две напълно различни неща. Според мен в най-скоро присъединилите се държави-членки на ЕС, България и Румъния, трябваше да се очаква повече ентусиазъм, интерес и ангажираност – не толкова за изборите, колкото за европейските идеи, за общото бъдеще и ценности.

Проблемите на България с корупцията и кражбите на европари наляха ли вода във воденицата на крайните политически формации в Европа?

Не бих направил такъв рискован ракурс. В момента в Европа се чувства така наречената умора от разширяването. Определено става все по-популярна и споделяна оценката, че България и Румъния – особено България – имаха огромния шанс да бъдат приети в ЕС през 2007 г. преди да бъдат готови за това. И ето, разширяването беше направено, тъй като Европа имаше нужда от този риск, от малко енергия и от малко граждански позитивизъм. Тогава, след двойното „не” на французите и холандците, Европа се нуждаеше от нов стимул и нова „кръв”. България и Румъния трябваше да изпълнят тази роля. Сега обаче общото чувство е, че Европа плаща залога, който направи. В България има много проблеми с корупцията и непрозрачността, както и с липсата на стабилни правила, правосъдие, правораздаване и дори медии. Тук тенденцията се разля – проблемите престават да бъдат само български, а придобиват и европейски измерения. Ако тази гангрена тръгне из голямото европейско тяло, тя може да се разпространи нагоре по имунната система на континента…

Меглена Кунева: „До 14 юли ще реша по кой път да поема”

Следизборно блиц-интервю на Портал ЕВРОПА с Меглена Кунева – водач на листата с кандидати за членове на Европейския парламент от НДСВ.

Г-жо Кунева, удовлетворена ли сте от избирателната активност на българските граждани на евровота?

Винаги можем и по-добре. 48% е средната избирателна активност в ЕС, в Малта тя е 80 на сто: защо да не се приближаваме постепенно и към такива резултати…? Мисля, че посланието е съвсем ясно – хората искат да знаят за Европа, искат да не ги лъжат, искат да не бъдат манипулирани от политиците по отношение на гражданското знание или незнание за Европа. Имаме нужда от истина. И не за да посочваме Европейския съюз като „виновник за спрените пари”, или за изведените от експлоатация ядрени реактори, или за стоките, които са вредни и не можем да предлагаме у нас. А точно обратното – да знаем, че някой се грижи за нашата безопасност, да знаем, че някой е спрял корупцията в България и че ни предлага начин, как ние самите да знаем повече за риска и по-добре да го оценяваме: от рейсовете „Чавдар”, които очевидно не са годни повече за експлоатация, та до най-големите европейски теми. И да знаем, че контролът е нещо, от което се нуждаем. Чрез ЕС този контрол е два пъти по-силен, отколкото в България. Ако разчитаме само на нас самите, много по-бавно ще стават нещата. Така че аз съм за една по-силна Европа: силна с България, силна чрез България и обратното – и ние, българите, да намерим сили за промяна чрез Европа.

Кой ще се занимава с вашия ресор, защита на потребителите, до октомври в Европейската комисия?

Аз се връщам на работа утре, в понеделник (интервюто е взето на 7 юни, неделя, в нощта на изборите – бел. ред.). Така че ще се върна от отпуск, ще се заема отново със своята работа. Както знаете по време на предизборната кампания ме заместваше моята колега еврокомисар Андрула Василиу. А иначе до 14 юли е времето, в което избраните директно комисари като Вивиан Рединг, като мен, като Данута Хубнер и Луи Мишел, трябва да решат какъв път да поемат.

А след октомври?

След октомври е вече друга Комисия и други избори.

Доволна ли сте от изборните резултати за ЕП в България като цяло, отвъд резултата на НДСВ?

Не е въпросът аз да съм доволна, а хората да са доволни, а иначе аз съм благодарна, че ще имам възможност да работя като европейски политик, директно избран от гражданите.

Ще работите ли за кампанията на НДСВ за изборите през юли?

Не, аз не съм ангажирана с тази кампания, аз имам много работа, която е свързана точно с това, с което хората са ме натоварили: ЕП, ЕК, повече знания за Европа, така че да можем да знаем ние, българите, какво ни куца тук, у нас, и да имаме сила за промяна на България чрез Европа. В известен смисъл тези теми вероятно ще засилят претенциите на хората, които те имат към всеки национален политик, което е нещо хубаво. Когато се сравним къде сме и как се развиват останалите европейски държави, ние ще знаем по-ясно какво да искаме от българските политици.

Как ви изглеждат резултатите от изборите в европейски мащаб – притеснява ли ви например възходът на крайната десница?

Да, това е притеснително. Повишаването на присъствието в ЕП на крайната десница ще бъде изпитание за дейността на парламента.

Михаил Христов: Избирателна активност е добра и ни приближава до  държавите-основателки на ЕС

Следизборно блиц-интервю на Портал ЕВРОПА с Михаил Христов, пресаташе в Информационното бюро на Европейския парламент в България

Господин Христов, къде е мястото на България по отношение на избирателната активност прши вота за Европейски парламент, в сравнение с другите държави в ЕС?

Данните все още не са окончателни, но с почти 38% България постигна доста добра избирателна активност, сравнена с общоевропейската. Тази активност ни приближава повече до страните от Централна Европа или държавите-основателки на ЕС. Там активността е точно от този порядък - от тридесет и няколко до 40%.

Отчетената избирателна активност днес не би била наречена висока, ако ставаше въпрос за национални избори, но в случая става въпрос за мащабен и сложен транснационален евровот. При това положение е донякъде легитимно да сравним българския резултат с резултата в другите държави-членки на ЕС и да го отчетем като добър. Има страни, където активността е около 20 на сто - например Чехия, Словения, Словакия. Действително на този фон 37.73% е една много добра избирателна активност.

Европейският парламент проведе мащабна кампания за повишаване на избирателната активност - постигна ли тя целите си , според Вас?

Според мен институционалната, надпартийна информационна кампания на ЕП, която институцията проведе във всички държави-членки, включително в нашата, постигна своите цели като цяло. Както гражданите, така и проучванията - например на „Евробарометър" - показваха висока обществена осведоменост за датата на европейските избори и за факта, че такива се провеждат.

Действително през 2009 г. България постигна десетина процента по-висока избирателна активност, отколкото на предишния евровот преди две години. Вероятно не би било редно да припишем всички тези проценти изцяло на тази информационна кампания. Трудно е да се каже какво точно мотивира хората да излязат на избори или да не отидат до урните.

Трябва да се има предвид, че все пак главната задача за повишаване на активността се пада на политическите партии и техните кандидати. А кандидатите имаха за цел да убедят хората да гласуват за тях. Така че аз не мога с някакви конкретни цифри да докажа, че кампанията на ЕП е повишила с еди-колко си процента активността у нас. Нямаме и проучване на тази тема.

Според мен кампанията несъмнено е дала някакъв принос, но аз не мога „да го осчетоводя" с някакви общи данни.

Чухте ли в българската предизборна кампания за ЕП достатъчно европейски теми?

Според мен и да, и не. Не, защото голяма част от кампанията действително беше насочена предимно към българските вътрешнополитически болежки и повечето партии и техните кандидати предимно обясняваха как ще защитават българския национален интерес в Европа.

Искам да подчертая, че това е само една от функциите на евродепутатите. Те са призвани да защитават интереса на всички европейски граждани, включително и на българските.

17 депутати от общо 736, дори да са напълно единодушни по някой български въпрос, не биха могли само със своите гласове да го поставят на общоевропейско ниво, т.е. неизбежно те трябва да работят в рамките на политическите семейства, в които са изпратени, убеждавайки своите колеги от групите в ЕП да възприемат позиции и политики, които са по-добри за България. Аз съм убеден, че избраните ще правят именно това.

От друга страна, все пак имаше дебати - включително телевизионни - в които представителите на партиите изказаха свои позиции по общоевропейските въпроси. Мисля, че хората, които са следили това, са го разбрали.

Не бива да подценяваме интелигентността на хората. Тези, които действително се интересуват, и които наистина имат интерес да разберат как партиите се позиционират по общоевропейските теми, получиха възможност да се ориентират в това - поне според мен.

Не е наша работа да правим „инвентаризация" за всяка партия и позицията, която е заела по всеки един от тези въпроси, но като цяло е естествено, че вътрешнополитическите теми имат сериозно влияние върху кампанията. Все пак изборите се провеждат не в Брюксел, а във всяка отделна държава-членка.

Кой е основният въпрос, който новият Европейски парламент трябва да реши на първото си заседание?

Първото заседание е през юли - то донякъде е техническо: сформират се ръководните органи на новия парламент.

Всъщност още по-интересни, отколкото самите дни на заседанието от 14 до 16 юли, ще бъдат дните и дори седмиците, които го предшестват. Причината е, че тогава политическите групи, вече ще започнат да обсъждат помежду си и договарят т онези компромиси, които са неизбежни в Европейския парламент. В резултат на тези компромиси, на заседанието ще бъдат избрани ново ръководство, нов председател на ЕП...

Също така читателите на Портал ЕВРОПА трябва да знаят, че този Европейски парламент в първата си сесия ще даде индикации на държавите-членки, броени дни преди Европейския съвет, кого всъщност е готов да подкрепи Парламентът за поста председател на Европейската комисия.

Предвид междуинституционалните баланси, съществуващи в момента в Европа, аз съм убеден, че държавите-членки на ЕС непременно ще се съобразят с това мнение. Те едва ли биха си позволили да предложат кандидат, за когото не са сигурни, че ще събере подкрепата на Европейския парламент.

Юрген Брюкнер: В България ще има политическа промяна

Следизборно блиц-интервю на Портал ЕВРОПА с Юрген Брюкнер, германски журналист на свободна практика

Как бихте коментирали изборните резултати в България на вота за ЕП спрямо тези в ЕС като цяло?

Като журналист, който до голяма степен върши същата работа, която и вие в Портал ЕВРОПА, бих могъл да кажа, че резултатите и поуките от изборите ще бъдат тепърва тема на анализ и коментар. Това, което мога да коментирам тази вечер (нощта на изборите на 7 юни, бел.ред.), е видимият факт, че Европа се намира във финансова и икономическа криза.

Това е първият извод от резултатите от изборите за членове на Европейския парламент. Мисля, че България е на добър път. На 5 юли при вас ще се проведат парламентарните избори - според мен ще имате ново правителство и то ще се справи политически по-добре.

Като чуждестранен журналист общото ми впечатление е, че в България ще има политическа промяна.

Как ще се отразят резултатите от евровота в Германия във вътрешнополитически план във вашата страна?

До известна степен сме в положение като вашето - и нас скоро ни очакват национални избори. Тенденцията в резултатите от евровота няма как да не се отрази и на това.

Днес съотношението на силите е - води Християндемократическият съюз /ХДС/на канцлера Меркел, коалиран с Християн-социалния съюз /ХСС/. Социалдемократите губят, а много по-силни тази година са Свободните демократи. Зелените и левите партии имат около 10 процента.

Според мен това е знак за съотношението, което можем да очакваме на следващите национални избори в Германия, които са насрочени за 27 септември. Предполагам, че и през есента ще спечелят ХДС и ХСС.