Ивайло Калфин online: „Преизбирането на Жозе Барозо не се подразбира. Той си мислеше, че става автоматично”
В онлайн-разговор с читателите на Портал ЕВРОПА, левият евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин коментира позицията на социалистите в ЕП относно избирането на нов състав на Европейската комисия.
На читателски въпрос за това, какво мисли Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите за нов мандат на сегашния председател на ЕК Жозе Барозо, Ивайло Калфин отговори така: „Той си мислеше, че изборът става автоматично. Няма начин! Отложихме го от юли, ако не се представи убедително, ще го отложим и от септември.” Евродепутатът Ивайло Калфин смята, че Барозо може и да стане председател на ЕК отново, но първо трябва да се срещне с политическите групи в ЕП. По думите на Калфин, на тези срещи Барозо трябва да поеме ангажименти. „При нас е на 9 септември”, съобщи бившият външен министър.
Според него е много рано за започване на процедура по избор на нов председател и нов състав на ЕК, понеже има правен проблем: „Ако се избере сега, по Договора от Ница, след това трябва да се преизбере, заедно с комисарите, по Договора от Лисабон. Два избора повече стабилност ли носят?" – написа Калфин в чата на Портал ЕВРОПА. „Не разбирам бързането от страна на г-н Барозо”, допълни Калфин и поясни, че засега няма алтернативна кандидатура за председател на ЕК, както и страните нямат кандидатури за комисари. Според евродепутата фактът, че европейските социалисти не са предложили алтернативен кандидат за председател на ЕК, „…не значи, че се подразбира изборът на Барозо.”
| |
Пълен текст на чата вижте ТУК.
Онлайн-дискусията с Ивайло Калфин се организира като част от инициативата „Твоят глас в ЕС” на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики. Читателите попитаха бившия външен министър какво мисли за следващия български еврокомисар. Калфин отговори така: „Който и да бъде български комисар, той трябва да има подкрепата на българските институции и представители в европейските институции. Той също не трябва да забравя от коя страна е предложен. И да се представя така, че да говорят добри думи за страната, от която идва.”
Калфин се съгласи, че функцията на Европейската комисия е да защитава интересите на ЕС, а не на отделни държави-членки, но допълни, че еврокомисарите „…не са избрани на конкурс за красота”, а се излъчват от държавите-членки на ЕС. „Нека не сме по-големи католици от папата”, призова евродепутат Калфин и даде следния пример: „Помните ли как немската преса щеше да изяде Ферхойген преди 2 години, че предлага директиви, които затрудняват германските производители на автомобили. Питаха го забравил ли е, че е германец.”
Сигурен съм, че в Полша и Чешката Република ще подпишат Лисалбонския договор, заяви Ивайло Калфин в отговор на въпрос на читател как Еврокомисията би могла да накара президентите на Чехия и Полша да направят това. Калфин поясни: "Един познат наскоро припомни нещо, което се е случило в Люксембург. Държавният глава не е искал да подпише някакъв закон по принципни съображения. Парламентът го е отстранил от функциите за малко и решението е било взето. Разбира се това - по люксембургски - при съвместно съгласие." Ивайло Калфин също така каза, че водачът на десницата в ЕП Жозеф Дол не е прав в призива си, страните, които не подпишат Лисабонския договор, да нямат свой комисар в ЕК.
Много читатели на Портал ЕВРОПА задаваха на събеседника Калфин и вътрешнополитически въпроси. Ексвъншният министър коментира номинирането на Божидар Димитров за министър без портфейл, който ще отговаря за българите в чужбина: според него това назначение „…прилича на създаване на пост за човек, и то при декларирано намерение за намаляване на броя на министрите”.
Калфин декларира, че и като евродепутат ще продължи да поставя въпроса за обезщетяване на тракийските българи от страна на турската държава. Евродепутатът припомни, че от месец май функционира българо-турска работна група по този въпрос, след като е била извършена огромна, по думите на Калфин, работа по установяването на документи с Държавния архив.
В онлайн-дискусията бе засегната и темата за гласуването в чужбина. В отговор на читателски въпрос за изборните секции в чужбина, Ивайло Калфин уточни, че в Турция са гласували над 90 000 души и че „това е законът, който не МВнР е приело”. По думите на бившия първи дипломат, въпросът е не дали да се разкриват изборни секции в Турция, а дали трябва да се разкриват по-голям брой секции в другите държави.
„Признавам си – не прецених и допуснах грешка. Извън Турция гласуваха 60 000 души, което е двойно повече от най-посещаваните избори досега” – каза Ивайло Калфин в онлайн-чата на Портал ЕВРОПА.
Според него Турция трябва да стане член на ЕС тогава, когато пред самите европейски граждани престане да стои въпросът дали това е добре за тях.
"Не свързвайте, моля БСП с особена любов към Турция. Ако искате, ще Ви поканя на някои партийни срещи" – сподели Калфин. Той беше категоричен в позицията си относно турското членство в ЕС, уточнявайки, че тя доскоро е била и държавната позиция – "Имаме интерес този огромен и различен от нас съсед да работи енергично за възприемане на ценностите на ЕС. Критерий дали това се е случило е дали все още някой в Европа ще задава въпроси за членството на Турция в ЕС. Това е по-добре от плъзгане на страната към ислямизация. Мислите ли, че за България подобно развитие е по-изгодно? Мога много да споря. Дали и кога би станала член - никой не може да каже."
Онлайн-събеседникът на Портал ЕВРОПА Ивайло Калфин разясни пред читателите и идеите си като евродепутат за българските национални интереси. По думите му те са: „повече фондове от ЕС - освен структурните и кохезионния, такива като програмата за ограничаване на последствията от икономическата криза например, компенсации за затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, общи позиции в енергийната политика, Позиции на ЕС по отношение на страни от Западните Балкани и Черноморския басейн и т.н.”
Според евродепутата от Групата Социалисти и Демократи Ивайло Калфин, приоритети на ЕП трябва да се регулациите, които ще помогнат за излизането от кризата, запазването на работни места, опазването на околната среда и създаването на т.нар. зелени работни места. Наред с това според Ивайло Калфин, Европейският парламент трябва да работи за повишаване на авторитета на ЕС в света, чрез което да се допринесе за сигурността на европейските граждани.