Хърватия и Исландия могат да се присъединят едновременно към ЕС през 2011 или 2012 година, коментира евродепутатът Кристиан Вигенин

Онлайн-дискусия на Портал ЕВРОПА за външната политика на ЕС.

„Ако се договорят, опозиционните партии могат да управляват Молдова. На 5 април Комунистическата партия имаше 60 места в 101-членния парламент на страната, а сега има 48.” Така членът на Европейския парламент Кристиан Вигенин (Социалисти и Демократи - БСП) обобщи политическата ситуация в Молдова след изборите по време на интернет-дискусия с читателите на Портал ЕВРОПА в петък.

Вигенин беше събеседник на читателите като участник в европейската мисия от наблюдатели на изборите в Молдова и като член на Комисията по външни работи в ЕП.

"Преди осем години комунистите дойдоха на власт след едно провалено управление на "демократичните" партии. Те създадоха ред, вдигнаха икономиката на крака, засилиха социалната политика и това ги реабилитира - това е причината, поради която молдованите гласуват за тях. Сега обаче нещата се променят, вторият мандат беше по-слаб, а самата партия отстъпи от много демократични принципи, затова и вероятно ще остане в опозиция" - обясни Вигенин.

На читателски коментар, че "според ЕС изборите са били в границите на приемливото, обаче холопите пак гласуваха за Воронин, това страх от Румъния ли е или си искат колхозите и терора?" евродепутатът каза, че това е превратна представа за Комунистическата партия и нейната политика. "Етикетът е едно, съдържанието - нещо друго", категоричен е той.

Пълния текст на онлайн-разговора можете да прочетете ТУК. Дискусията е част от проекта „Твоят глас в Европейския съюз” на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики.

Според евродепутата обществото в Украйна излиза от тези избори много разделено и много уморено. „Затова според мен сега ще има успокояване и търсене на общи решения и цели. За избирането на следващ президент са нужни 61 от 101 гласа - изборът на нов държавен глава в Молдова не може да стане без участието на комунистите, те даже предложиха разговори за това, но е ясно, че комунист няма как да заеме поста”, както се изрази Кристиан Вигенин.

Той разказа, че самият изборен ден в Молдова е протекъл спокойно и без сериозни нарушения. От чата стана ясно, че българският евродепутат е наблюдавал изборния процес в повече от 15 секции в столицата Кишинев, в град Орхеи, в различни села, както и а границата с Приднестровието. Вигенин разказа технологията, по която международните наблюдатели оценяват видяното от тях, за да се достигне до общата оценка на изборния процес. Тази оценка на ОССЕ, Съвета на Европа и ЕП няма юридическа тежест, но ако е негативна, би била "много лош знак за страната и за администрацията, така че никой не би искал това да му се случи".

Според Вигенин един от проблемите са избирателните списъци: "Системата там е много децентрализирана, има много грешки и това създава напрежение. За съжаление правителството - умишлено или не - не е успяло да изпълни един проект за създаване на централен електронен регистър на избирателите и това много усложни процеса."

Евродепутатът даже смята, че удостоверенията за гласуване на друго място са много по-трудни за фалшифициране, отколкото тези в България например.

Предизборната кампания по думите му е била нервна, силно политизирана и поляризирана. Повечето критики са били насочени към липсата на обективност от страна на обществените медии: "Те отразяват опозицията малко и в негативен план, а правителството и Компартията - позитивно и разточително. Но, както се вижда - и това не винаги помага", обобщи евродепутатът-социалист.

На въпрос за ролята на Румъния в процесите в Молдова, Кристиан Вигенин направи паралел с отношенията между България и Македония: „Да, в Молдова има хора, които искат страната да се присъедини към Румъния, в Румъния също има един повече или по-малко сантиментален стремеж към обединение, но разумът надделява. Целта е в дългосрочен план Молдова да стане член на Европейския съюз”, смята евродепутатът и според него това е реалистична задача.

В онлайн-дискусията бяха повдигнати и други външнополитически въпроси от дневния ред на Европейския съюз.

Читател на Портал ЕВРОПА от Прищина попита как стана така, че „изневиделица Сърбия бе поставена в Белия списък за либерализация на вивовия режим” с ЕС и дали това не обезкуражава европейските стремежи на Босна и Косово. „Ние също се борехме за либерализиране на визовия режим и се радвам, че това най-после се случва”, каза евродепутатът Вигенин. Според него гражданите на Сърбия са имали нужда от това окуражаване, тъй като Европейският съюз е създал големи очаквания, а процесите в страната са се развивали бавно. Вигенин допълни: „За ЕС въпросът за Косово е решен, така че няма смисъл да се връщаме на него, България също призна независимостта му. Босна и Херцеговина имат друг тип проблеми, но съм сигурен, че скоро всички страни от Западните Балкани ще имат облекчен или безвизов режим, само така гражданите им могат да се почувстват част от Европа.”

Той смята, че и Хърватия, и Исландия имат висока степен на готовност за присъединяване към ЕС, но Хърватия реално е по-близо от гледна точка на технологията, като проблемът е главно граничният спор със Словения. По думите му Исландия трябва да премине през нужните процедури, което може да стане бързо, а ЕП ще даде зелена светлина за нейното еврочленство: "Допускам, че Хърватия и Исландия ще се присъединят едновременно към ЕС през 2011 или 2012 г."

Много читателски въпроси бяха насочени към новата политическа конфигурация в България след изборите.

По отношение на назначаването за външен министър на избраната за евродепутат от ГЕРБ Румяна Желева, Кристиан Вигенин е категоричен, че подходът на премиера Бойко Борисов е „неуважение към външната политика на България - не може постът на министър на външните работи да се използва просто като трамплин за следващо назначение - визирам нескритите намерения Румяна Желева още преди края на годината да се върне в Брюксел, вече като комисар; да не говорим, че тя самата има доста повърхностни познания и никакъв опит за поста, който заема в момента."

Кристиан Вигенин припомни, че бившият вече премиер Сергей Станишев е поискал бъдещият български еврокомисар да получи важни за страната ни ресори като икономика, финанси и енергетика. "Желева няма как да ги покрие, а и ЕП би могъл да даде негативно становище", написа евродепутатът и припомни, че вече се е случвало ЕП да не приеме предложение на някоя държава за еврокомисар. "Може би Борисов ще преосмисли приоритетите и ще поиска нещо друго; много се надявам само, в желанието си непременно да вкара свой човек в ЕК, Борисов да не ни докара до ресор "многоезичие"..." - смята още Кристиан Вигенин. Той подчерта, че не иска да каже нищо срещу г-жа Желева, тя по думите му е много качествен човек, "...но просто имам усещането, че я тикат там, където не е нейната сила".

Същевременно Вигенин прогнозира, че няма как да има сериозни промени в българската външна политика с идването на новия външен министър, защото в тази сфера отговорността е споделена с президента. Според евродепутата, правителството няма да влезе в открита конфронтация с Георги Първанов, "иначе това ще означава блокаж и на двете институции - просто не е европейско." Вигенин не очаква промени и в курса на България спрямо кандидатурата на Турция за членство ЕС.

Той съобщи, че още в началото на септември българските социалисти в ЕП ще поканят евродепутатите от другите партии "на един спокоен разговор, в който да очертаем общите приоритети и да помислим за механизъм за взаимодействие".