Читателите на "Фигаро" коментират България, руското влияние и европейските перспективи

Френски форумец: "Българите се подчиняват на този, който се показва като най-силен и най-щедър."

"Европейска София е все още под руско влияние" - това е заглавието на статия, поместена на 30.12.2009 г. във френския вестник "Фигаро". Нейният автор е Франсоа Отер, а публикацията е част от серията на вестника "Пътуване в Новата Европа".

Материалът е цитиран в българските медии в първия работен ден на новата година.

Франсоа Отер коментира, че България е в Европейския съюз, но живее à la Russe, "а ла рюс": "България според оценката на много дипломати все още е сателит на Русия. Отпечатъкът, оставен от Съветския съюз, е дълбок".

В статията се казва (цитатът е по "Медиапул", бел.ред.): "Защо Европейският съюз го усуква и не подкрепи по-твърдо реформаторите на системата, като публично постави драконовски условия за помощите? Този, който дава парите, трябва да диктува и посоката, а не това да прави Москва, която иска да си пласира стоката и да активира мрежите си."

Вижте цялата публикация в оригинал на френскоезичната версия на Портал ЕВРОПА.

Погледнат от София, Брюксел мирише на старо одеяло. Твърде дипломатичните отстъпки на европейски функционери се плащат скъпо. Тези провали наказват най-напред българите, които искат да видят страната си модернизирана. Те пречат и на другите европейци, които губят доверие в разширението на Съюза - коментира още Франсоа Отер.

Реакции

"Длъжни ли сме да мразим руснаците и то заради това, че са руснаци; и прави ли авторът разлика между Русия и СССР" - пита читател на "Фигаро" във форума на сайта на вестника. Друг коментар възкликва: "Повърхностно!" и казва - че как България да не живее "а ла рюс" с лимузини и лукс, при положение, че Елисейският дворец харчи по 7 000 евро на човек на прием. Същият читател на "Фигаро" препоръчва на автора на статията да придобие "минимум познания" за миналото, за да разбере защо българите и руснаците са близки - "... и ви уверявам, че не комунистическите години са причината [за тази близост]", пише читателят.

"Е какво искате да пише? Че България е най-добрият ученик в Европа ли? (...) Че руското влияние е много плодотворно за новите страни-членки, че светът е красив и че птичките пеят и да живее Червената армия ли?!" - иронизира пък друг читател.

Сред критичните постинги в коментарния форум на "Фигаро" има такива, които обвиняват автора на статията в "нарцистичен догматизъм от преди 1989-а година". Според читател (подписал се като Станимир), било жалко, че вестник като "Фигаро" дава трибуна на хора като автора на тази статия.

Друг читател обаче благодари на Франсоа Отер и му казва: "За жалост единствено чужденците са в състояние да видят нещата такива, каквито са. Ето защо ние в България имаме нужда от външен натиск." Читателят допълва във форума, че комунистите не са мръднали от властовите позиции, защото "народът нищо никога не направи, за да ги изгони".

Един читател нарича лъжлив цитата, в който се казва, че възрастният Александър Вазов бил оглушал от падането на германска бомба над София през войната. "Никога германците не са пускали бомби в България през Втората световна война! Бомбите, които избиха хиляди хора, бяха американски и английски."

Защо се чудите, че българите имат повече сходства с руснаците, отколкото примерно с португалците - риторично пита друг коментиращ читател на "Фигаро". "Щом пътуването из Източна Европа толкова ви подтиска, бързо се връщайте в нашата супер мега прекрасна Западна Европа, съградена и бленувана от супер хипер компенетнти брюкселски хора тип Барозо... Читателят продължава, че европейските граждани "не ги щат вече". 

Русофобско промиване на мозъка, дълбока сенилност, е краткият коментар на един читател. Друг отбелязва, че тази статия била част от френската традиция "да очерня всичко, свързано с България", която традиция била стогодишна. Трети постинг отсича, че статията имала една-единствена цел, агресивно "да оплаче" нарастващото влияние, "...което Русия има в региона, и същевременно Европейският съюз няма там такова влияние, да не кажа, че даже губи и това, което е имал."

В друг коментар се казва: ето един Европейски съюз, оглавяван от бившите империалистически сили, които мечтаят отново да се превърнат в такива: да наложат техните модели, техните мултинационални компании, които корумпират, плащат на робите, замърсяват; техните езици, които трябва да бъдат универсални в Третия сват... Да, ама тези империалисти не са в състояние "да платят повече, отколкото правителството на Руската федерация", пише читателят и продължава: "Българите се подчиняват на този, който се показва като най-силен и най-щедър." Читателят се пита дали ЕС не е по-богат от Москва.

Друг форумец, който е от български произход споделя, че дори и да не е съвършена, статията засяга болезнени въпроси: описаните неща не са му повлияли, защото си ги знае, посочва читателят и се пита какво прави България от дипломатическа гледна точка, за да преодолее негативния имидж, който има в чужбина и който й вреди. "Затова смятам, че тази статия представлява своеобразен апел", допълва той.

Един български читател поздравява автора с добрата статия и като обосновка на положителното си мнение, задава на всички критици на публикацията два въпроса с варианти за отговор, които цитираме:

Въпрос 1: Успя ли България да убеди европейската дипломация, че има твърд политически ангажимент в ЕС, на който стана член по собствена воля?

Въпрос 2: Какво трябва да прави България в сферата на дипломацията: 

a) Да не променя нищо в сегашното положение, защото се движи по верния път и положителното развитие на страната е въпрос само на време;

б) Да развие приоритетно връзките си с Русия, понеже тя е най-важния й партньор. Да остане въпреки всичко в ЕС, за да се възползва от парите на Брюксел, опитвайки се да си дава вид, че ЕС е нейният приоритет номер едно;

в) Да показва чрез обещания и ясни политически действия твърдия си и единствен европейски ангажимент, запазвайки същевременно отношения с Русия, както и с други държави като Турция, САЩ, Китай;

г) Тъй като симпатиите на българските управляващи гравитират повече към Русия, те могат да поискат излизане от ЕС, тъй като парите от Брюксел и европейската политика са по-маловажни, отколкото културните и икономическите връзки с Русия;

д) Да се скара с Русия, за да демонстрира европейския си ангажимент и да докаже по този начин решителност в антируската политика, водена от Европейския съюз;

е) Друго.

Според мен - заключава читателят на "Фигаро" - тази статия дава следните отговори:

Въпрос 1: Не
Въпрос 2: Отговор в).