Евродепутати обобщават първата година от дейността си в ЕП

Читателите на Портал ЕВРОПА задават онлайн въпроси, евродепутатите отговарят. „България в ЕП – година първа”: евродепутатите на публична среща в София в петък.

Членове на Европейския парламент, български народни представители, дипломати, министри и представители на неправителствени организации са в Зала "Средец" на хотел "Шератон" в петък, където се провежда дискусионна среща на тема "България в ЕП - година I: Брюксел-Страсбург-София" .

Портал ЕВРОПА излъчва на живо от мястото на събитието като медиен партньор на публичната среща. Наред с това дискусионната платформа chat.europe.bg е отворена за въпроси и коментари, които ще бъдат четени в залата "на порции", а евродепутатите ще могат да им отговарят.

Организатори са Информационното бюро на Европейския парламент за България и неправителствената организация "Паневропейски съюз-България".

Тук са евродепутатите Слави Бинев, Владимир Уручев, Мария Нечелчева, Андрей Ковачев, Ивайло Калфин, Илиана Йотова, д-р Антония Първанова, Филиз Хюсменова, Метин Казак, Станимир Илчев и Кристиан Вигенин, Димитър Стоянов: 12 от общо 17, както и бъдещият 18-и евродепутат Светослав Малинов. В залата е министърът по управлението на еврофондовете Томислав Дончев, тук са и народни представители, министри, заместник-министри, дипломати, посланици. Председателят на Паневропейския съюз – България Гергана Паси също участва в дискусията. Министърът на икономиката Трайчо Трайков също уважи събитието.

„Това бе първата година от първия цялостен мандат на българските членове на Европейския парламент, вече равноправно с техните колеги от другите държави-членки на ЕС”, каза при откриването на тази първа по рода си публична среща в такъв формат ръководителят на Информационното бюро на ЕП за България Виолета Станичич.

Последва серия от встъпителни изказвания.

Д-р Андрей Ковачев (ЕНП-ГЕРБ) говори за външната политика на ЕС след Лисабонския договор. „В момента Европа може да е икономически гигант, но е политическо джудже”, посочи той. За България е важно, че ще участва със собствени членове в Общата дипломатическа служба. Заложена е ревизия на нейната дейност през 2013 г., за да се отчете как тя работи, дали е плавно взаимодействието между страните-членки или има различия. Европа е базирана на взаимни компромиси. „Надявам се, че до края на годината Европейската дипломатическа служба да започне да функционира”, посочи д-р Ковачев.

Ивайло Калфин (СиД-КЗБ) говори за икономическата политика на ЕС и неговото развитие. Временната комисия в ЕП, която беше създадена, за да разсъждава как ще се действа с бюджета на Съюза след 2013 г., може би ще излезе с интересни предложения, поне това сочи опитът от дейността на подобни комисии в ЕП. "Маастрихтските критерии не работят, системите за банков и финансов надзор - също, така че трябва да се прецени дали и как ЕС ще има координираща функция в тази сфера", каза Калфин. "България има много да наваксва и по отношение на Стратегията ЕС-2020 и принципно за визията за ЕС и за това, какво България очаква от него и ще прави в него", заключи евродепутатът.

Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС) се спря върху аспекти от регионалната политика на ЕС и участието на България в този процес. Всички страни-членки са заинтересовани от намаляване на бюрокрацията и повече прозрачност при еврофондовете и тяхното разпределение, ЕП направи доста в тази посока, но е необходима повече работа - каза тя. Има нови приоритети в регионалната политика - допълни Хюсменова и поясни, че става въпрос за еврорегионите - като например Дунавската стратегия. "Опитваме се чрез кохезионната политика да намалим различията в икономическото и социално развитие на тези региони", обясни Хюсменова, която е зам.-председател на ресорната комисия в ЕП.

Мария Неделчева (ЕНП-ГЕРБ), член на Комисията по земеделие, се спря на бъдещето на Общата селскостопанска политика ОСП. "В момента ОСП не отговаря на новите предизвикателства, това е най-голямата европейска политика", обясни Неделчева необходимостта от реформа в ОСП. Един от дискусионните въпроси е за бюджета на ОСП. "България вече има позиция по въпроса дали запазваме двата стълба на ОСП", а третият дебат е свързан с изравняването на субсидиите между старите и новите държави-членки на ЕС. "Надявам се това да се случи по-бързо", каза Неделчева и посочи, че в четвъртък в ЕП е бил гласуван първият доклад за бъдещето на ОСП, надявам се, че България ще защити много добре своята позиция", заключи Мария Неделчева.

Илиана Йотова (СиД-БСП) се спря върху политиката по заетостта. По думите й наесен ни очаква активен политически сезон и всяка държава трябва да има по-ясна позиция за Стратегията ЕС-2020. Като член на Комисията по социални въпроси в ЕС, Йотова се спря и върху втората част от стратегията, където се говори за мерките срещу безработицата и в частност необходимостта от мерки за овладяване на безработицата сред младите хора. Съдбата на хората с несигурни договори е въпрос, по който също работя активно, става дума за сезонните работници без трудови договори. "Това са хора без осигуровки", обясни Йотова. Неотдавна ЕП гласува резолюция за младежта на Европа, според която държавата-член да осигури работно място или квалификация, в случай, че млад човек остане без работа повече от 4 месеца, разказа евродепутатът. Като единствен български член на Комисията по рибарство и аквакултури, Йотова каза, че Комисията е разрешила да се направи доклад за Черно море, което е от особена важност за България.

Д-р Антония Първанова (АЛДЕ-НДСВ) се спря върху директивата, според която лекарствата ще бъдат изпитвани за безопасност, преди да бъдат продавани на пазара. Втората директива, гласувана в комисия, се отнася до фалшивите лекарства. Тя говори също за информацията и рекламата на медикаменти, така че гражданите и пациентите да правят информиран избор, което е тяхно право. Д-р Първанова говори също за европейския център за обмяна на ограни - всички 27 държави-членки вече ще са участници в този център и гражданите ще могат да намират по-лесно органи от донори, ще имат по-бърз достъп. "Предстои ни да гледаме доклада за информация на потребителите, предстои ни също тежка дискусия дали здравословният избор трябва да се контролира от т.нар. система на светофара или да се остави на избора на самия потребител", каза тя. Д-р Първанова направи обзор и по въпросите на равенството между половете и трафика на хора.

Владимир Уручев (ЕНП-ГЕРБ) запозна присъстващите с дейността си в Комисията по енергетика. За да се създаде общ енергиен пазар, трябва да има връзки между отделните държави-членки - по всички енергийни направления, които да гарантират на ЕС енергийна сигурност, каза Уручев, имайки предвид в частност доставките на газ. По думите му не всички държави-членки са съгласни със създаването на европейска енергийна общност. "Диверсификацията също не се приема еднозначно в ЕС, за Германия примерно въпросът се изчерпва с правене на нов тръбопровод с Русия - за нас е точно обратното, на нас ни трябва друг източник", посочи Уручев като пример. Нужни са правила за нов енергиен пазар и укрепване на енергийните връзки между страните. Трябва държавите да се договорят да действат заедно, когато става въпрос за монополисти на доставки на газ.

Слави Бинев (Независими-Атака), който е член на Комисията по парични въпроси в ЕП, чиято дейност се радва на изключителен по думите му интерес към дейността си заради икономическата криза. Едно от най-важните условия за борба с кризата е да има информация и тя да е правдива и точна, посочи той и очерта най-важните пунктове в дейността на парламентарната комисия. Бяха създадени няколко органи, занимащави се с надзорна дейност върху дейността на големите финансови институции и банки, включително европейски орган за застраховане, за системен риск. Голяма дискусия имаше за Европейския съвет за системен риск, той трябва да дава съвети за преодоляване на предизвикателствата, разказа Бинев.

Кристиан Вигенин (СиД-БСП) говори за Евронест и за Източното партнорство. Досега източната политика на ЕС беше твърде слаба, но благодарение на разширяването, тези шест страни от Източното партньорство вече са много по-близо до ЕС и диалогът е по-интензивен. "В наш интерес е източната граница на Съюза да е със стабилни и демократични държави със силни икономики", каза Вигенин, отбелязвайки, че в залата присъстват и посланици от тези държави от Източното партньорство. За България Източното партньорство е важно заради газовите доставки, енергийната диверсификация, туризма и възможността на страната ни да участва в съвместни проекти, финансирани по линия на Източното партньорство.

Метин Казак (АЛДЕ-ДПС) се спря върху международната търговия, общата търговска политика, в която ЕП участва още по-активно след влизането в сила на Лисабонския договор. Метин Казак говори за търговските и икономически споразумения с трети страни. Метин Казак е единствен български представител в Комисията по международна търговия в ЕП - "България има какво да спечели от връзки със страни като Китай, страните от Латинска Америка и др.", каза евродепутатът, според когото това е една от антикризисните мерки. Двустранните споразумения и спогодби вземат превес над многостранните, това е въпрос и дилеми в ЕС в този момент, каза той. "Тези споразумения отварят възможности за българските производители за износ на наши стоки към държави като Южна Корея и Китай" с облекчени митнически изисквания", каза Казак. Евродепутатът също обясни, че при всички тези преговори за споразумения, ЕС отделя специално внимание върху правата на човека.

Станимир Илчев (АЛДЕ-НДСВ) от Комисията по конституционни въпроси в ЕП говори за разширяването на ЕС и съдбата на страните от Западните Балкани. Той говори за отношенията на Европарламента с ресорния комисар Щефан Фюле, за случая Спаска Митрова като белег за професионализъм на България и специфична експертиза в сферата на въпросите за разширяването на ЕС. "Разширяване ще има", категоричен е Илчев.

Председателят на неправителствената организация "Паневропейски съюз-България" Гергана Паси помоли представителите на отделните партийни семейства да дадат кратък отговор за главния си приоритет и успех през миналата година, както да отговорят с да или не дали България ще влезе в Шенген през 2011 и в Еврозоната през 2013г.

Андрей Ковачев: Най-важното е, че започна възстановяване на доверието на европейските институции в България. Шенген 2011г. подписване, а през 2012 - пътуване. За Еврозоната не знае

Ивайло Калфин: Регулациите за това кой плаща цената на кризата, защита на най-бедните. Шенген е възможно присъединяване през 2012г. Отдалечихме се още повече от еврозоната

Антония Първанова: Либералите станаха парламентарна група номер едно в ЕП - политиките в областите икономика, енергетика и индустрия, граждански права бяха определени от нас. Шенген - да, еврозона - отдалечаване

Димитър Стоянов: Създаването на устойчива дясна формация - работим с европейските консерватори активно. Шенген - да, еврозоната - има неравно третиране и страдаме заради Гърция. България е без вина виновна.

Основните теми, които се очертаха в дискусията, бяха за присъединяването на България към еврозоната и шенгенското пространство.

За една година евродепутатите ни са провели едва две срещи с български министри - с Николай Младенов и Томислав Дончев, казаха Илиана Йотова и Димитър Стоянов. "За сравнение, в предишния мандат тези срещи бяха нула", поясни Стоянов в отговор на въпрос дали българските евродепутати са информирани за позициите на България за различните теми, които се дискутират на съвети.