Единното разрешително за работа гарантира равни права и третиране на чуждите работници
Работниците от трети страни трябва да имат същите права по отношение на условията за работа като тези на гражданите на ЕС. Това се посочва в предложението за директива за ''единно разрешително'', прието днес от европейските депутати. Целта на законопроекта е да опрости процедурите както за мигрантите, така и за работодателите им, чрез въвеждането на единно разрешително за пребиваване и работа.
Предложената от Комисията директива, която беше приета от Парламента с 311 гласа "за", 216 гласа "против" и 81 "въздържали се", ще намали бюрокрацията и ще улесни процедурите за прием на имигранти, кандидатстващи за работа и пребиваване в страните от ЕС. Според текста на проектодирективата, работниците от трети страни ще получават своите разрешителни за работа и пребиваване чрез една единствена административна процедура.
На чуждестранните работници ще бъде предоставена система от общи права - подобни на тези на гражданите на ЕС, като равно заплащане и безопасност на работното място, работно време, отпуски и достъп до социално осигуряване.
В същото време, решението за предоставяне на достъп на работници от трети страни до територията и трудовия пазар на дадена държава членка, както и определянето на допустимия им брой, ще остане въпрос на национално равнище. Освен това, държавите членки ще трябва посочват в разрешителните за пребиваване - с цел постигане на по-добър контрол върху имиграцията - информацията относно разрешението за работа, като не трябва да издават допълнителни документи.
Новите европейски правила трябва да се прилагат по отношение на гражданите на трети страни, търсещи работа и пребиваване в страните членки на ЕС, както и по отношение на тези, които вече законно пребивават на територията на Съюза.
Мерките на предложената директива няма да важат за служителите на международни предприятия, изпратени на работа в някой от офисите на компаниите в ЕС - т.нар.служители с вътрешнокорпоративен трансфер, както и за сезонните работници. Тези две категории работници ще бъдат обхванати от нови европейски директиви. Изключени от директивата за единно разрешително са и дългосрочно пребиваващите граждани от трети страни и бежанците, които вече са обект на други европейски правила.
Новата директива не трябва да се прилага за работниците от трети страни, когато те са командировани, съгласиха се европейските депутати. Това обаче не трябва да пречи на имигрантите, които законно пребивават и работят в дадена страна от ЕС, и биват изпратени в командировка в друга европейска държава, да "продължат да бъдат третирани наравно с гражданите на държавата членка по време на престоя им", уточниха те.
Държавите членки ще могат да ограничават достъпа на чуждестранните работници до социално осигуряване. Изключение ще правят тези, които в момента за наети на работа, или тези, които са работили поне 6 месеца, и са регистрирани като безработни.
По отношение на семейните помощи, страните от ЕС могат да решат да ги прилагат само за работниците, упълномощени да работят за срок, по-дълъг от 6 месеца.
Работниците от трети страни ще могат да претендират за данъчни облекчения в страните, в които пребивават. Семействата им обаче ще могат да се възползват от тези облекчения, само ако живеят в същата европейска страна.
Чуждестранните работници ще могат да получават пенсиите си, когато се завърнат в своите страни по произход, при същите условия и равнища, като тези за европейските граждани.
Държавите членки ще имат възможността да решават дали да не предоставят достъп до обществени услуги, като например социални жилища, само на гражданите на трети страни, които са наети на работа.
Правото на професионално обучение и образование може да бъде ограничено само за чуждестранните работници, които работят или вече са били наети на работа. Правилата не важат и за тези, които получават образованието си в ЕС, докато работниците, желаещи да придобият диплома, която не е директно свързана с работата им, вероятно ще трябва да докажат владеене на съответния език.
Измененията, приети от депутатите, ще бъдат разгледани от европейските министри на правосъдието и вътрешните работи. Според Лисабонския договор, Парламентът и Съветът имат равни законодателните си правомощия по въпросите на имиграцията.
Великобритания, Ирландия и Дания няма да участват в приемането на директивата.